Още спорят къде са костите на Апостола


Скоро България отново ще преклони глава пред паметта на Дякона в деня, в който той увисна на бесилото в името на свободата. А на 18 юли се навършват 180 години от неговото рождение. "Стандарт" ще почете Апостола със серия инициативи - ще събере в книга разказани от ученици легенди за великия българин, ще направи конкурс с детски рисунки за делата му и ще издаде албум с неговите паметници. Вестникът ще участва и във всички кампании на Общобългарския комитет "Васил Левски".  Освен това "Стандарт" ще предложи на читателите си поредица от материали, засягащи различни моменти от неговия живот и смъртта му, за които още няма категоричен отговор. Сред тях е и загадката къде е гробът на Левски, за който от години учени и изследователи водят спорове.  
Вече 144 години археолози, историци, инженери, писатели и дори ясновидци спорят и търсят неуморно, но безуспешно гроба на Васил Левски. За век и половина се появиха десетки версии и хипотези къде са положени костите на Дякон Игнатий, но нито една не се приема категорично за достоверна. Научните спорове нямат край, а повечето съвременни българи дори не знаят, че приживе Апостола е казал: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае". Предсмъртната му воля обаче и досега не е изпълнена.

Всичко започва на 22 септември 1872 г., когато Димитър Общи и Тетевенският революционен комитет организират обир на турската пощенска банка - прословутия Арабаконашки обир. Васил Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. По случайност повечето от участниците, включително и организаторите на грабежа, са разкрити и арестувани. По време на разпита Димитър Общи предава революционни дейци и комитети. С новите разкрития османските власти успяват да установят самоличността и ролята на Левски в освободителното дело. На 27 декември 1872 г., тази наистина фатална дата за българската нацоналноосвободителна борба, Апостола е заловен на Къкринското ханче. Дякона до последно е очаквал да бъде освободен от съмишленици по време на прехвърлянето му от град на град, от тъмница на тъмница. Но никой не му помага. Осъден е на обесване. На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена. Бесилката е издигната в София на мястото, където днес е паметникът на Левски, като тялото е останaло да виси до залез слънце. Според султански указ то е можело да бъде взето от народа, на който принадлежи. Но тъй като
никой не е смеел да го прибере
е било погребано в т. нар. "позорни гробища" - между днешните столични улици "Дондуков", "Васил Левски" и "Чаталджа".
През нощта близки на Апостола изравят гроба и изваждат тялото. Препогребват го. И оттук започва големият въпрос: Къде?
През 1937 г. във в. "Мир" излиза статия със заглавие: "Де са костите на Левски?" В нея Мария Поппавлова разказва тайната, споделена на смъртното ложе от нейния съпруг - Ботевия четник Илия Джагаров. "Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата "Света Петка Самарджийска". Апостола беше заровен на плитко. Близо до бесилката му. Погребахме го в църквата "Св. Петка Самарджийска". Вляво от олтара". Но тогава никой не си мърда пръста да провери този разказ.
На 17 май 1956 година на първа страница на в. "Труд" е публикувана уводна статия, посветена на гроба на Левски. Предприети са незабавни мерки и започват разкопки в малката църквичка до днешния ЦУМ. Ръководят ги археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов. Две седмици по-късно е открит прословутият скелет с инвентарен номер 95, на 80 см дълбочина, под пода на храма. Покрай останките възникват спорове между учени в БАН, които се водят и до днес. Едните твърдят, че става въпрос за кости на византийски сановник. Другите са категорични, че останките са на Левски.
Скелет номер 95 обаче е безследно изчезнал. Поради липсата на откритите кости и невъзможността да се направи ДНК експертиза се създават нови и нови версии. Учените обаче изглежда пропускат
какво се крие в зида на "Света Петка Самарджийска"
Една от версиите за гроба на Левски е на покойния писател Николай Хайтов. Той твърди, че е погребан в т.нар. малка "Св. Петка". Археологът проф. Димитър Овчаров, също вече покойник, пък твърди, че останките на Апостола са под вкопаната под Софийската митрополия църква "Света Петка стара". Разкопки в нея досега обаче не са правени. Извън научните среди се разпространява версията на пророчицата Ванга. Тя разказала на своя близък приятел Павел Кипров, че костите на Дякона са под църквата "Св. Николай Чудотворец". Кипров установява, че единственият храм, който се вписва в описанието, е "Св. Николай Мирликийски" срещу митрополията. Съществува и "конспирационна теория", поддържана от сина на Хайтов - Александър Хайтов. Според нея скелетът с инвентарен номер 95, намерен в малката "Св. Петка", действително е бил на Левски. По нареждане на ЦК на БКП обаче е унищожен, за да се потисне всякакъв национализъм, който може да се надигне у българите. От деня на "славното бесило" са изминали вече 144 г. Но духът на Апостола все още търси своя тленен покой. А нацията - свещено място за поклонение.
  Константин Събчев


Четете още:

🔴 Спасиха зрението на мъж с уникална операция

🔴 Колкина дупка е новата най-дълбока пещера в България

🔴 97-годишен от Ракитово само веднъж през живота си бил на лекар





Източник: Стандарт





Коментари

горе