Търновска зъболекарка изкачва световни върхове
Д-р Мариана Чернева е единствената търновка, която в момента специализира ортодонтия
ДА ЛЕКУВА ЗЪБИ И ДА ОБИЧА ПРИРОДАТА – ТОВА СА ДВЕТЕ ГОЛЕМИ СТРАСТИ НА МАРИАНА
ЧЕРНЕВА. През деня тя е облечена в бяла престилка и обръщението към нея е д-р
Чернева. В събота и неделя и в моментите, когато може да си открадне свободно
време, тя облича якето, мята раницата на гърба и тръгва да скита по планините.
Много често д-р Чернева е част от търновските експедиции, които покоряват върхове.
Последният беше Казбек в Кавказ само преди няколко седмици.
„Не обичам да ме наричат покорител. Аз съм планинар. И това не е само въпрос на
самочувствие, а на уважение към планината. Там няма място за гордост, изкачиш
ли някой връх, кажи „благодаря” на планината и на Вселената, че са ти позволили
да го направиш. Ако нямаш уважение към стихиите, те след това си отмъщават”,
категорична е планинарката.
Д-р Мариана Чернева помни всички върхове, които е изкачила. Един от първите си
остава професията, която си е избрала. Още повече че в момента тя специализира
ортодонтия в Пловдивския университет и когато завърши, ще бъде едва вторият зъболекар
във Велико Търново с такава специализация.
„Не знам дали аз избрах да бъда зъболекар, или съдбата така реши. Исках да уча
медицина, само че първата година не се подготвих както трябва. Докато трябваше
да чета по биология, четях „Шогун” и за да не бие на очи, слагах книгата в биологията.
И не ме приеха, разбира се. Класирах се за Медицинския колеж във Велико Търново”,
връща се назад д-р Чернева. Тогава решила, че професията й трябва да е занаят
и тя да го работи с ръцете си. Дала си сметка, че за медицина вече няма време,
и поела по по-лесния път – зъболекарския. Приели я от раз и още първия месец
в Медицинската академия в София разбрала, че по-лесният път е онзи, който е
изоставила. „Колегите, които следваха медицина, ходеха на лекции. Много лекции,
но след тях се прибираха и си четяха за следващия ден. А ние отивахме в техническите
лаборатории, където продължаваха занятията ни, и за подготовка имахме нощите.
Но не съжалявам нито за секунда”, усмихва се зъболекарката. След това признава,
че в непозната компания тя почти никога не казва какво работи, защото е разбрала,
всеки има някаква кофти история, свързана със зъболекари и зъби.
Мариана работи като зъболекар от 1993 г. Днес е част от модерна зъболекарска практика,
но когато започвала, не било така. Нейната история започнала в Златарица. Другият
вариант бил община Полски Тръмбеш. „В Златарица работих в един кабинет само,
а на другото място трябваше да кръстосвам между две села. И пак си мислех, че
съм избрала по-добрия вариант. Но още първия ден за мен беше огромен шок. Заварих
чакалня, пълна с хора с оплаквания. Първата седмица не направих нито една пломба,
извършвах само спешни манипулации. Тръгвах си вечер, капнала от умора, а чакалнята
оставаше пълна. Просто нямаше край. Още помня стреса, който изживях тогава”,
разказва зъболекарката. Постепенно намерила верния ритъм на работа, но и разбрала,
че хората просто не искат да се научат да ходят на профилактични прегледи и да
си обръщат повече внимание. Като по закон отивали при нея в последния момент,
когато вече няма накъде. Тя слага лекарство, болката стихва и пациентът забравя
да се върне в кабинета, за да си довърши тя работата.
После минала през Церова кория и Пчелище, където запомнила възрастните хора,
които я обикнали и били толкова благодарни за помощта, която им давала, че
никога не влизали в кабинета й с празни ръце. „Все ми носеха по нещо. А аз все
изпусках последния автобус, за да се прибера вкъщи. И добре че имаме къща в Пчелище
и от Церова кория можех да си отида пеша, за да не спя в кабинета”, раказва
д-р Чернева.
И така до момента, в който се отворило място в училище „Бачо Киро” във Велико
Търново. Веднага й харесало да лекува деца, защото резултатите били видими и
защото децата не пропускали часа си при нея, колкото и да се страхували от преживяването.
ОРТОДОНТИЯТА СЕ ОКАЗАЛА НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНАТА СПЕЦИАЛНОСТ ЗА МАРИАНА ЧЕРНЕВА. Харесала
я още в университета и когато се отворила възможност, тя се хванала отново за
учебниците. МЕЖДУ РАБОТАТА В КАБИНЕТА, ЛЕКЦИИТЕ И ИЗПИТИТЕ Д-Р МАРИАНА ЧЕРНЕВА
НАМИРА ВРЕМЕ ЗА ПЛАНИНАТА. Първото й преживяване било в Рила и оттогава тя е омагьосана
от природата и стихиите в планината. Изкачила е всички върхове и е пребродила
всички планини в България и не спира да сравнява това, което имаме, с природата
по света. Печели винаги България. А тя е била на Олимп, в Карпатите, на Монблан,
Елбрус. Била е в Алпите. „По принцип ми харесва пътешествието, не толкова изкачването
на самия връх. На върха си само за малко, пътуването нагоре и надолу е невероятно
усещане. Вървя, наслаждавам се, радвам се на цветята, не бързам - влакът не
закъснява, няма болка”, разказва д-р Чернева. След това се връща на темата за
сравнението и започва да описва планините една след друга. Най-лаконична е за
Олимп – скали. И не може да си обясни какво боговете са харесали там, сигурно
защото не са видели Рила или Пирин.
Елбрус е най-високият връх в Европа, на който Мариана се е качвала. Той също
е в Кавказ, като Казбек, но се тръгва от различни държави.
„Вървяхме девет часа до върха тази година. Облаците остават под теб, въздухът
се сгъстява, става трудно, високо, но е невероятно. Виж, нямам логично обяснение
защо съм готова да тръгна в един през нощта и да вървя 10 часа, но вървя. Сигурно
защото ми харесва гледката. Сигурно затова не приемам да ме наричат покорител
или алпинист. Аз не мога да връзвам възли, за да подсигурявам другите. Мога да
подсигуря себе си и да не съм в тежест на групата, но това не ме прави алпинист”,
категорична е д-р Чернева. След това допълва, че за разлика от останалите в
екипа, на нея й е по-лесен пътят надолу. Въпреки това продължава да върви все
нагоре и без да търси обяснения за всичките си преживявания. Само ги снима, защото
фотографията е новото й хоби.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
