Сатирикът Радой Ралин


Сексуално-филисофско-социално-лирична сатира

На младостта си питието
изпихме двама без остатък.
Животът толкова е кратък
и толкоз сложно битието…
И ето: бял къдрец краси челото…
Добре, че млади поетеси
за свои лични интереси
ни идват честичко в леглото.
Но не в това се крие злото,
а в язвите на обществото.

Радой Ралин е изключително популярен предимно със своите сатирични творби. В тях той критикува обществено-социални недъзи, нравствени пороци, изобличава моралното падение и пошлостта не само на отделни индивиди, но и на представители на различни социални групи. Езикът му е остър, чувството злъчно, но и игриво. Умело подбраните художествени средства допринасят за ефективното въздействие на поезията му, за дълбокото й проникване в човешката душа. Често той използва невероятни сравнения, метафори и повторения, служи си с народни изрази, преосмисля пословици и поговорки. Иронията е неотлъчен спътник в неговите хумористични произведения, играта на думи е негов типичен поетически похват. Авторът не щади никого, той винаги казва истината, служейки си с невероятни символи и алегории, критикувайки тези, които управляват България:

…. Акварум!
В тебе е тържествено и тихо като в парламент.
Навън избухват драми и събития,
избиват хора и ги възкресяват,
а тук рибите поглъщат кислород,
за да се радва целият народ.

Ралин е най-острият епиграмист в българската литература. Изключително популярни сред народа и интелигенцията, епиграмите му са изпълнени с гражданско чувство за справедливост, отразяват точно язвите в българското общество. Те активизират човешкото мислене, насочват го по елегантен и оригинален начин към голата истина. В много от тях той взаимства характерни поетични черти от българския фолклор, използва фолклорни словосъчетания. От друга страна често си служи и със собствени, формотворчески похвати, които понякога комбинира с преосмислени народни мъдрости. Целият чар на епиграмите му се състои в “играта на думи”, метафоричните изрази, неочакваните контрасти, колоритните сравнения:

Епиграми

Тарикатите – големите -
пишат рентабилни драми.
Ние-малките, серсемите -
безплатни епиграми.

Мъдър съвет

Вие да творите хумор можете,
но с перото, дето остро дращите,
вместо нещо в джоба си да сложите,
слагате си таралеж във гащите.

Другарска препоръка

Изпратете го моля година в чужбина,
не ми е приятел, не ми е роднина.
Да знаете колко способен е само…
-Знам, имаш любов със жена му.

Гадание по задание

Прочутата антична жрица Пития
предсказвала възможните събития,
защото съумявала на време
от божествата инструктаж да вземе.

Похвално слово

До кога в страната ни бащина
ще вилнее тая страшна простащина

В творчеството на хумориста не става дума само за несъгласие с обществени пороци, а за “опасна игра с дявола”. В едно комунистическо общество, което не търпи никаква критика, той се осмелява дръзко да заклеймява язвите, да взривява социалните пространства в него, и при това го прави по вълшебен, очарователен начин.

Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми: апострофа, афоризма, сатиричната парабола. Така той разширява жанровата територия на съвременната сатира. Афоризмите му са стегнати, кратки, но не лишени от образност и алегория. Стрелите на ирониятра му попадат светкавично и точно в целта:

Поезията не е дажба от действителността,
а кражба от вечността.

Сит на гладен не вярва,
а защо гладните трябва да вярват на ситите.

Когато фактите говорят, боговете мълчат.
Когато факторите говорят, фактите си правят оглушки.

По-добре властта да стане идеална,
отколкото идеалът – власт.

Идеята е като жената -
вземе ли ти я друг, става негова.

Пази боже сляпо да прогледа с едното око:
ще направи всички еднооки.

Не пожелавай жената на другия,
когато е пред развод.

Какво се хвалиш, че си беден, но честен.
Забогатей, па тогава ще те видим.

Особено оригинални са апострофите на Ралин, в които той прикачва свой стих към стих на известни наши поети. Получава се съвсем нов смисъл и силно художествено въздействие:

Ботев: Тежко брате се живее между глупци неразбрани.
Ралин: Докато човек успее също като тях да стане.

Ботев: Но кажи ми, що да тача в този мъртъв свят коварен?
Ралин: Имаш служба, кола, дача, я си кютай благодарен.

Вазов: Език свещен на нашите деди -
Ралин: един бездарник потвърди.

Михайловски: Напред, животът е сражение.
Ралин: За по-изгодно положение.

Радой Ралин актуализира традициите на притчата. От фейлетонно злободневното, от анекдота, понякога той стига до философското, до вглъбеността в сатирата. Афоричността на сатиричното му слово е характерна за много негови произведения. Той работи в различни жанрове на хумора. Автор е на сатирични спектакли (“Дяволското огледало”, “Импровизация”, “Няма виновни”, “Конферанс”), кинокомедията “Невероятна история”, киносатирите “Лакпром”, “Борба за икономии”, “Вездесъщият”, “Инцидент”, “Новогодишен подарък”. Пише сценарии на много документални, както и на някои игрални филми като “Лаура”, “Аз съм Левски”, “Кит” и др., създава сатиричния роман-есе “Кадровикът Теофаст”.
Забавни и остроумни са фейлетоните и притчите на Ралин:

Болен и лекар

- От какво се оплаквате? – Запитал лекарят пациента.
- Имам висока температура.
- Това е съвсем добре. Организмът ви е млад и силен, та се съпротивлява на болестта.
На другия ден пациентът пак иде:
- Много се потя.
- Това е много добре. С потта излиза болестта.
На третия ден:
- Отслабнах с пет килограма.
- Това е съвсем добре. Организмът се освобождава от различните тлъстини.
……..
На петия ден му съобщили, че пациентът е умрял.
- Съвсем добре! Той страдаше от неизлечима болест и щеше страшно да се мъчи, ако бе продължил да живее. Голям късмет извади с тази смърт! Добре, че му помогнах да не падне духом.

Поетът е автор и на басни, събрани в “Езопиада”. Такива са басните за божества, за небесни тела, за растения, за летящи, за пълзящи, за хищници. Ралин създава и уникални нови думи-хибриди:

… ядосвалня, ягодебник, шавачка, шашармантен, шефохвал, чревомислещ, човекояздец, чворчество, цицемерие, цвилизация, хонорарня…

Едни от по-известните хумористични книги на Радой Ралин са: “Строго поверително” – хумористични стихотворения и фейлетони, “Безопасни игли”-епиграми, “Внимателни фейлетони”, “Личен контакт”-сатирични стихотворения, “Моля заповядайте” – епиграми, “Люти чушки” – народни епиграми, “Апострофи”, “Езопиада” – басни, “Апострофи” – реплики на наши известни поети, “Сатирични есета” и др.

В обществото без обществена съвест, поетът се явява неин представител и двигател. В неговата критика, в иронията, в неговия сърказъм наред с несъгласието му с изкривените представи за съществуване, прозират оптимизъм, вяра в доброто, но и дълбоката и същевременно елментарна философия на живота:

Утешение

Имайте кураж,
животът е мираж.



Какво четем:

🔴 Пет основни разлики между тъпите и умните

🔴 Величественият Царевец привлича туристите във Велико Търново

🔴 "Да се отворим към системите за изкуствен интелект"

Източник: public-republic



Коментари



горе