Кметът на Панагюрище: Имаме нужда от ново Възраждане (Видео)


"Нашият държавнически път не започва от Брюксел, нито от Москва, още по-малко от Босфора. Пътят минава през Панагюрище, Перущица, Батак, Клисура - това е българската посока. 

Днес в този ден на размисъл, на изповед и преклонение пред онази свята саможертва, пред онзи български дух, който ни направи човеци, нека си обещаем, че всички заедно ще достигнем онази висота на човешкия дух, така че да правим усилия и жертви в името на човешкото благо..."

Това е част от силната реч, която произнесе кметът на Панагюрище Никола Белишки по повод 141 години от Априлското въстание. Това е третата негова реч, която развълнува българите, връща спомените и се възприема като символ на българщината. 

Речта на Белишки вече обиколи цяла България, отбелязва offnews.bg. Неговите думи се обсъждат с възторг в интернет и будят чувство за Род и Родина.

Първата прочувствена реч за Априлското въстание той произнесе на площада в малкото градче по повод 139 години от Априлското въстание. И до днес тази реч се помни и се сочи като пример за почит към историята. 

С трите си речи по повод годишнините от Априлското въстание Никола Белишки, който е кмет от ГЕРБ, си заслужи да го наричат "най-българският кмет" и "кметът-родолюбец". По думите на кмета робството няма друго име, а политиците нямат право да се месят в историята. 

След историческата реч на кмета на Панагюрище миналата година в интернет дори беше направена петиция "Белишки - кандидат за президент на България".

Ето какво каза още Никола Белишки:

„… Тук, в Панагюрище, тази свещена дума, тази Свобода оживява върху знамето на Райна Княгиня… Тук, в Панагюрище, не се жертва. Тук, в Панагюрище, се пее… В свещеното Евангелие е писано: В началото бе словото. В началото на нашето – Българското Възкресение - бяха две думи: Свобода или Смърт… Този жилав инстинкт накара ръката на панагюреца да отсече черешата, за да направи топ, накара ръката на поп Груйо да благослови въстанието, накара ръката на Райна да вземе иглата и хиляди мъжки ръце погалиха за последно главите на децата си, преди да посегнат към камата и револвера – този кръст на българското разпятие и българското Възкресение…

Днес 141 години по-късно тук в Панагюрище за Свободата не се шепне, тук за Свободата отново се пее…

Тук тази свещена дума има своето значение, смисъл и живот. Днес онези априлски дни от 1876 г., дни на слава и трагизъм, все още живеят във всеки един панагюрски дом. 

Жалко, че и днес след онези дела и думи, те все още са обект на политическа акробатика - имало ли е или не робство, или твърдението свободата ни е подарена от Изток или благословена от Запад. За нас панагюрци, Изток и Запад не значат нищо, тук Слънцето изгрява над Маньово бърдо и залязва над Святото оборище, където възкръсва святата държава. 

... 

Те жертваха всичко - живота си и децата си, за да можем ние да живеем спокойно. Днес ние крещящо имаме нужда от ново Възраждане, от ново възкресение, защото днес робството е вътре в нас. Нарича се нихилизъм, нарича се омраза, нарича се апатия. Защото днес имаме свобода, имаме мир, но нямаме единение. Днес най-много ни липсва онази спойка, онзи български дух, който ни превръща от население в народ. Днес ние трябва да имаме вяра - в нас, в бъдещето. С малки крачки и с лъвски скоци да вървим напред и нагоре и с ясната цел - единна и силна България..."


Какво четем:

🔴 Дарители спасиха 51-годишен от ампутация на крака

🔴 Четирима медалисти от българския отбор са първенци в Националната олимпиада по химия

🔴 Европейските синдикати настояват заплатите в България да се изравнят с тези в ЕС

Източник: Марица



Коментари



горе