Какво държи Борис в ръката си и защо се отказа от перспективната си работа в чужбина

© Анелия Николова

Точно такава е стратегията на фондация "Подарете книга". Организацията се ражда през 2010 г., когато група доброволци със свои сили започват инициатива за събиране и подаряване на книги в домовете за деца, лишени от родителска грижа из страната. Но постепенно каузата се разраства, защото в контакта си с децата, доброволците открили, че по-ценна от книгата е вниманието и досегът с "външния свят", които им дават.

Сега мисията на организацията е "Стани приятел на дете от дом". защото това приятелство може да помогне на децата да завършат училище, да осъзнаят какво ги влече и как могат да се развиват, да видят възможностите пред себе си, независимо от предисторията си. Всеки месец "Подарете книга" координира вече над 400 доброволци и организира посещения в домовете в цялата страна, за да даде шанс за нови приятелства, които да отварят кръгозора и да променят животите на тези деца. Организират за тях екскурзии, спортни мероприятия, образователни игри, посещения на музеи и изложби и всякакви други дейности.

От приятел в будител

Освен да им помагат с училището, докато са още малки, и да им показват места и занимания, които в социалните домове по принцип не виреят, важна задача, която е възприела фондацията е и да им помага да се устроят, след като навършат пълнолетие и трябва да си тръгнат от дома. "Това е голям проблем, защото е тотално неуреден на държавно ниво въпрос и има много малко организации, към които можеш да се обърнеш за съдействие", разказва Борис Тодоров.

По думите му проблеми има и на всички други нива. В образованието на децата има огромни пропуски, според Боби не толкова заради условията, в които живеят, колкото заради отношението на училището към тях като към бройка, определяща бюджета.

И така наречената деинституционализация, която от години е поводи за гордост и хвалби на социалното министерство, всъщност отблизо не изглежда толкова добре, колкото се представя. Веротятно има и успешни примери, казва Боби, но това, което е виждал, не е това което би трябвало да бъде.

Децата, които имат семейства, често се връщат в условия, които изобщо не са подходящи за живот, а помощта и грижите за тях в този момент прекъсват. Борис разказва, че е попадал при такива семейства - на места, до които няма път, в къщи без каквито и да е нормални битови условия. "Осем човека с три легла на 12 квадрата. Това за министерството е отчетено като една успешна деинституционализация, а според нас е един тотално лош пример", коментира той.

Проблем като цяло при децата, израснали в такива домове, е и това, че "много неща им идват на готово и те не могат да ги оценят". "Трудно разбират, че когато излязат от дома или институцията, в която са настанени, светът е коренно различен, че не всичко е на готово, да не кажем почти нищо, и борбата да се адаптират и да постигнат нещо е огромна", казва Борис.

Става въпрос за храната, дрехите, избора на училище - те не взимат участие в решенията, изготвянето или бюджетирането на нищо, свързано с детството им, затова трудно боравят с тези концепции и когато си тръгнат от там. "Обядът при тях винаги е подсигурен, дори и да е бистра супа". Това е проблем също и в новите типове институции, също част от деинституционализацията, допълва той.

"Но децата се променят и могат по от рано да започнат да мислят за тези неща, ако има около тях хора, които да им обяснят как стоят нещата", казва Борис.

Няма нужда да допълва, че и той самият е от тези хора. Пише го на грамотата му за вдъхновяващ доброволец на годината, нищо че я държи наопаки.

Какво четем:

Коментари