За тънкостите на флирта от бабиното време


​Хората по света са открили стотици начини за съблазняване. Испанците се гледат дълго и страстно, право в очите. Бира, наденичка и закачка бил подходът на германците, а французите са самите изобретатели на изтънчения флирт. Букет, гурме ресторант, картинна галерия са само малка част от копринените нишки към сърцето на избраницата.

Ако сте дама с регистрация в някой от сайтовете за запознаства, поне веднъж сте получили директно предложение за близост от типа „Вечеря, кино, секс?“. Нормално или примитивно, това е факт в наши дни.

„Я не галям ейсой (така)“ – би казала баба, за която подобна постна прелюдия към любовта е престъпление. Ако нашите предци бяха следвали съвременните закони на флирта, светът едва ли щеше да чуе химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе“ или „Радо, мари Радо, бела Радо“, където най-трепетният танц на природата се е превърнал в шедьоври на поезията.

Залюбването, загалването, севдьона някога били вълнуващ и сложен театър, криволичещ около десетки условности и съображения, а резултатът често бил връзка до гроб.

Някогашното зайергеносване проличавало първо по облеклото. Към шестнайстата си година момичетата започвали да подчертават талията си с колан и пафти, слагали на главата си червена копринена кърпа или бяла, обточена с дантела и тръгвали по седенки и попрелки. Юнакът не оставал по-назад - закичвал китка, обувал потури, стегнати с пояс на кръста и островърхи леки обуща от телешка кожа. Чакал сгода,  за да подсвирне под нейния прозорец.  Ако тя открехнела пердето, това било знак за проявен интерес.

Тук започвала играта по неписани древни правила. Не било изключено младежът да чуе нещо, на пръв поглед враждебно, но казано с усмивка ,от рода на „Дано пукнеш, пущтинку“. Това не го обезсърчавало. И двамата били наясно с ролите – той преследвал настоятелно, тя не се давала лесно. В края на театъра той се чувствал горд завоевател, а тя – ценен обект на горещо желание.    Всички били удовлетворени.

Младите търсели близост навсякъде, където било възможно – по седенки, по сборове, на кладенеца, по хора и сватби. В „калабалока“ разменяли погледи, по някоя бърза дума, китки, напивали вода. Първата любов била най-силна и незабравима, дори нещата да се развивали иначе:

„Девойко, мари хубава, оти ти плачат учинките, пък ти се смее лицету....утсроща върви севдьона, пък ти ма майчу ни даде....“

Патриархалният модел налагал строго целомъдрие. Ако на седянката някой момък докоснел мома, старата баба го удряла с хурката. Ако си позволял целувка, момата можела да се разсърди и да го докладва на селската управа. Бабите били „любовната полиция“ на селото:

„Бабици – колькото щеш склепваха по попрелките, ала ако некво моску допре мома, чабужек са упульваха“

Смесеното, шареното хоро не се играло от моми и ергени, а на попрелки ходели онези младежи, които нямали незадомени по-големи сестри и братя.

Когато харесал момичето, юнакът изпращал в дома ú първо стара жена, наречена йогледница, която трябвало да проучи дали семейството ще даде момата. Била сладкодумна, отивала на сгльода. От таланта на бабата и качествата на момчето зависел изхода от преговорите. По стар обичай ровела в огнището, оглеждала наоколо и хвалела. „Грех ти на душота, сине, ако му сториш лафот“, т.е, ако го върне.

Понякога родителите се допитвали до мнението на дъщеря си, а друг път просто преценяли финансовото състояние на момчето. Ако всичко било наред, се правела втората крачка. Момъкът изпращал нови пратеници, чифт на брой, „гудежаре“. Те отивали у момата с ракия, за да искат официално съгласие за годеж. т.нар. „момцка дума“. Носели подарък за момата, който съдържал пръстен, зелено цвете, обикновено босилково – символ на надеждата, със семенце и памук. Втъквала се и сребърна пара – обещание за богатство. Всичко това се наричало „нишан“- символичен знак от момъка, че иска да свие благополучно семейно гнездо.

 Имало още един начин, много по-бърз и директен, за най-нетърпеливите. Краденето на момата не било рядкост, но понякога ставали грешки J

„Еле са пукнах от мерак, че не мужах да йе видя, оти бе в тьомно. Ага, дома запалих ламба и вотре са светна, лю ми прилуша: Видех не мутька, тьонка Рада, ам стара гужава Рада. Тогава майка рукна: „Оти ни зьомиш та ни приближиш невестаса, бре Колю, ам я гльодаш кат’ сабрут? Не видиш ли ти каков си, ам си зол кусур да нахадаш.“

По фрагменти от „Ономасиологична характеристика на сватбения обред в средните Родопи“, Е.Меракова, 1994г.


Четете още:

🔴 Абитуриенти подават ръка на свои връстници-сираци

🔴 БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

🔴 Помогни на село! Стани част от Баба-мрежата на Резиденция Баба





Източник: Родопчани





Коментари

горе