101 важни причини да живеем в Родопите


​Децата мечтаят да живеят на морето. За тях то е символ на слънчевата ваканция и безгрижието. По-късно младият човек бива привлечен от големия град с разнообразните му възможности за забавления и контакти. Отново там хората на средна възраст търсят своята професионална реализация и добрите училища за децата си. Възрастните  предпочитат провинцията заради тишината и спокойствието, а ето какво може да накара всеки да избере живота в Родопите:

Грижата за здравето. Чистият въздух, планинската изворна вода и близостта с природата ще стават все по-ценен „капитал“. Всички болести, характерни за живота в големите градове, ще „девалвират“ предимствата на това да обитаваме един мегаполис пред провинцията с букета от здравословни ефекти върху цялото семейство. Био  храната, отгледана в личната градина, липсата на градския смог и известна изолираност от епидемии и зарази са само част от „стръкчетата“ здраве, които ще берете ежедневно тук.

Красотата. За много хора това е напълно разумен довод, защото е свързан с психическото здраве. Тук гората изпълва прозорците от рамка до рамка вместо олющената фасада на блок №999 от градския пейзаж на Люлин.  Населените места в Родопите са толкова китни, че е напълно възможно да си наберете жълт кантарион на път за офиса, който иначе се намира в идеалния център на града. Почти навсякъде е чисто по силата на добрите обществени навици. Липсват миризмите, петната и смрадта на други централни градски зони. Там трудно ще откриете някои безценни екстри на родопския живот като щурците нощем, звездите с блясъка на смарагди и аромата на здравец по обяд. Тези неща не можете „да си поръчате онлайн“ и да пристигнат така светкавично както в Родопите.   

 Хората тук са чисти и сладки като мед. „Благо думат“ с мелодичния си мек език, на който слова като „дечинки“ и „майци“ са топъл израз на благородната родопска душа. Тук все още се влага здрав смисъл в понятия като вяра, морал, семейство и дълг. Родопчаните имат отворени сърца към чуждите нужди и беди. Някога се събирали да градят заедно къщите си, а днес съществува неписаният закон махалата да храни и облича изпадналите в нужда. Наскоро наша съседка си счупи крак. Към къщата ú заваляха чинии с всевъзможни лакомства, намериха се патерици, кой да пазарува и да се грижи за прикованата на легло. Това не се случва в София, нали? Не се случва и да поседнете на раздумка с комшията, защото най-вероятно няма да го познавате. И да, вярно, че родословието и личната ви история не са тайна за никого от квартала, но търпимостта е в природата на родопчанина, а облагите от личните познантства - да си кажем честно - са много повече от недостатъците. Ако леля ви Сийка работи в болницата, стринка Донка в полицията, а чичо Продан в горското, то дали няма да се обърнете първо към тях, ако имате проблем със съответната институция? Тук всичко се случва много по-бързо и лесно отколкото в столицата. Разбиването на апартаменти и кражбите на коли са по-скоро изключение, а не правило.

В допълнение са типичните радости за малкото населено място като удоволствието от пазаруването в кварталното магазинче. Въобще няма нужда да си отваряте устата. Продавачката знае коя марка сирене предпочитате, докато ви информира за сватбата на Иванови и развода на Петрови. Пазаруването онлайн сигурно има своите предимства, но едва ли някой оператор на електронен магазин ще е така добре запознат с вкуса, размерите и други телесни особености на цялото ви семейство както леля Валя от стария универмаг. Хоремагът е друга важна институция, понякога с ясни банкови функции като светкавичните кредити „и аз съм човек“ до заплата.

Гостоприемството е пословично за родопчанина. Всеки гост „отвъд Рожен“ ще опита клинчек, сарми, катми или пататник, направени с любов. Родопската кухня отглежда дълголетници. Дори далечните японци и китайци са си направили труда да дойдат тук, за да отнесат в родината си родопското кисело мляко и да го произвеждат в огромни количества. Едва ли ще е далече времето, когато елитните европейски ресторанти ще предлагат пататник по устовски, смилянски фасул или хайдушко чеверме. Просто още не знаят, че ги има. Ако светът разбере и как отглеждаме децата си в Родопите, сигурно ще наводни селцата ни с англичанчета, русначета, германчета и американчета, растящи под топлите грижи на родопската баба. Тя, сама по себе си е съвършен експортен продукт предвид отличните качества, които е придобила наред с основните си занимания.

Да, има професии, които тук, в Родопите трудно можете да практикувате, заради обезлюдяването и ред други проблеми. Например много учители ще останат без работа с намалянето на децата, но ако поназнайвате английски, сигурно ще успеете да се вредите като планински водач и да се преориентирате удачно. Да признаем, че намирането на работа по тези места е трудно, но няма да имате проблем с жилището. В Родопите е пълно с празни домове, наемите не са високи, а дори е възможно да попаднете на възрожденска родопска къща, която се слави с добрите си качества, чудесно пригодени към приятния местен климат. Меко лято и снежна, не много студена зима.

Дали ще ви липсва културният живот в един район, в който все още са живи театърът, музеят и библиотеката, наред с десетки екзотични фестивали като тези на планинските цветя, млякото и фасула е въпрос на вкус. Все пак Пловдив и София съвсем не са толкова далече, ако ви се ходи на опера. Нощният живот в Пампорово е очаровал не един англичанин, но нека това изречение не бъде подчертано дебело.

Можем да продължим дълго с добрите причини да живеем в Родопите, но едно е ясно:

Днес, когато светът е едно голямо село, става напълно възможно да работите за дубайска фирма, да контактувате с приятели в Барселона и Хановер, да почивате на Хонолулу, докато учите History of Art на десния бряг на Темза.

       Къде да изберете да живеете, вече стана напълно ясно.


Какво четем:

🔴 Кои пенсии и с колко се повишават от днес?

🔴 5 тайни, който ще подмладят ръцете ви с поне 10 години!

🔴 Това са 2-те зодии, които не прощават никога!

Източник: Родопчани



Коментари



горе