Селата Пашови, Аврамово и Юндола – там, където хората са човеци, а не конкуренти

Всички постоянни жители на тези три села са етнически българи, които изповядват исляма. Местното население и до днес спазва своите традиционни обичаи и битие. Това личи по всичко – по пъстрите им и спретнати дрехи, по думите им, по начина им на живот.

По което и време през деня да посетите някое от тези три села – сутрин, по пладне или вечер – в центъра винаги е пълно с хора, които пият кафе и си правят "мохабет" (седянка). На тях не им трябват социални мрежи, за да общуват помежду си и да бъдат задружни. Местните хора оцеляват благодарение на своята естествена сплотеност. Заедно са във всяка трудност и приятелски си помагат, за да преодоляват несгодите на сиромашията си.

Рано всяка сутрин, още на зазоряване, местните се събират на кафе в центъра на своето село, разказва възрастна продавачка на мед на пазара в Юндола. Всеки споделя какви са неговите планове за деня, от каква помощ се нуждае или с какво може да помогне на другите. Заедно разпределят работата си и се захващат да я вършат. В големите градове, където имаме изобилие от всичко необходимо, възприемаме себе си като конкуренти. А хората в Пашови, Юндола и Аврамово се чувстват като едно цяло и знаят, че би им било много по-трудно да оцелеят един без друг. За тях понятието "конкуренция" сякаш не съществува.

Въпреки бедността и недоимъка, тези села са изпълнени с живот – с деца, които карат колело или весело си играят на улицата; с млади мъже и жени, които тъкмо се завръщат от полето или от билкобер; с възрастни хора, които носят сено с каруца за животните си; с мъже и жени, които пият кафе на централния мегдан, приключили със своите дневни задачи.

Хората по тези земи неслучайно се славят като особено трудолюбиви. Тъкмо това тяхно качество им помага да оцеляват въпреки слабото икономическо развитие в региона – убеден е възрастен мъж, когото срещам близо до кметството в Пашови. Основният им поминък е дърводобивът, отглеждането на картофи и тютюн, събирането на билки в гората и животновъдството. Някои от младите успяват да си намерят работа в хотелите във Велинград и Юндола, както и по строежите в големите градове на страната, споделя мъжът. Но не са малко и тези, които преживяват благодарение на средствата, които им изпращат техни работещи в чужбина близки.

За разлика от повечето села в България, които опустяват през седмицата, в Пашови, Аврамово, Юндола има млади хора дори и в делничните дни. Сякаш за тях принадлежността към малката общност и към семейството са по-силни от изкушенията на големия град. Повечето от младите се обличат съвременно. Но изглежда се водят от морала и добродетелите на своите родители. Те са не по-малко ведри, любезни и трудолюбиви от тях, казва местният възрастен мъж.

Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при раздяла хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп добри пожелания, сякаш имате рожден ден – нещо, което в големите градове днес би се възприело странно, ако няма специален повод, а вероятно дори и като признак на наивност и слабост.

Дори и никого да не познавате в някое от селата Пашови, Аврамово или Юндола, местните хора ще ви приемат с широки обятия и с прочутото си щедро гостоприемство. Отнасят се към всекиго така, както към малко дете – чистосърдечно и наивно. А ако им кажете, че имате приятел в селото, те мигновено ще станат и ваши приятели. Те няма просто да ви го кажат, а ще ви го покажат. Не добавяйки ви в списъка си с приятели в някоя социална мрежа, а с отношението и делата си.