Пътувам с кола и ползвам два лифта до местоработата си
Днес в "Другата истина" ви представям една симпатична млада жена от Видин, която от 3 години живее в селце в австрийските Алпи. Интересното е, че е попаднала там не защото е търсела работа или е искала кардинално да промени живота си, а водена от любовта. Днес Десислава Иванова живее в малко селце в регион Цилертал, в сърцето на Тирол, на около 50 километра източно от Инсбрук. Това е ски-регион, който обхваща 6 големи ски-центъра, с общо 650 километра писти, обслужвани от 170 модерни лифта. Пистите тук са разположени на височина между 600 и 3250 м височина и предлагат всичко, което любителите на ските желаят. Най-трудно е карането по пистите на глетчера Хинтертукс, разказва Десислава:
"Живея в едно много малко селце, на около 30 минути от глетчера, където целогодишно се карат ски. Когато обяснявам на приятели къде живея, винаги казвам, че това е австрийското Банско. Попаднах там като на шега- през 2012 година бях на 
"Слънчев бряг" с приятели и там случайно срещнах моя настоящ годеник. Контактуваме чрез Фейсбук и аз реших да го поканя на втора среща в България. Тогава бях все още студентка в Благоевград, той дойде изненадващо и така се случиха нещата... Сега, от 3 години съм в Австрия. Живеем много спокойно, точно като на село. Аз винаги се шегувам, че от града се преместих тук, но не съжалявам. В района, където живея, има много ферми с крави и овце. Всичко е много красиво, с изключение на едно нещо. С него още не мога да свикна- когато торят земите, цялата долина мирише на тор... Въпреки идиличната обстановка- без шум и навалица, животът в селото е забързан и динамичен. Проблемите се решават на часа и се продължава напред. Аз проблемни ситуации за тези 3 години така и не видях. Дори когато се организират големи партита, които тук наричат фестове, още на другия ден, рано сутринта, когато мина по същата улица, установявам, че всичко е почистено и възстановено... Грижат се за всичко.
Може да се каже, че ските в Австрия са национален спорт. За съжаление, аз още не мога да карам, но това не е проблем- явно това не е моят спорт, а и нямам време от работа. Работя в ресторант в планината на 2200 м надморска височина. Сутрин, когато отида на работа, гледката е незабравима. Уникално е да видиш изгрева или рано сутрин, когато е много студено, да видиш как се изкачваш над гъстата мъгла... За да стигна до работното си място, всеки ден пътувам с кола и след това сменям два лифта. Въпреки че е опасно, аз най-много се кефя, когато духа вятър. За мен това е все още някакво приключение. Живея в селцето, което е на 600 м надморска височина, а се изкачвам за работа на 2200 м като пътувам около 15 минути с кола и после още 15 с двата лифта. Не ни плащат вредни за такава рязка смяна на надморската височина, а и няма нужда. Тук въздухът е толкова чист, че човек се чувства като на санаториум, стига да не е работата. А тя не е малко, защото тук се намира един от най-посещаваните и скъпи курорти в Алпите. Туристите, които идват, не са случайни, между тях има и много известни личности.
Аз, като цяло, не съм особено доволна от смяната, която направих- все пак завършила съм Българска филология и изведнъж се оказах в този ресторант, но всичко стана много неочаквано и бързо. Преди не съм си правела планове да живея в чужбина. Мислех да си търся работа в някое българско училище, но тук няма много българи и възможностите са ограничени. А животът е много скъп- ние сме в най-скъпия регион в Австрия и затова се наложи бързо да се приспособя. Аз не се оплаквам, защото ние живеем на втория етаж в къщата на родителите на моя годеник и сме доста облекчени в материално отношение. Още повече, че тук заплатите са много добри. Знам, че минималната е 1300 евро. Приятелят ми работи в спортен магазин, а свекърва ми е в ресторанта, където съм и аз.
Що се отнася до австрийците, като народ, те са много по-различни от нас. По-студени са като хора, а и са големи националисти. За първи път, когато попаднах при тях, имах доста случаи, в които не искаха да разговарят с мен, само защото говорех английски, а не немски. В Австрия също така не можеш да излезеш както у нас, с приятели на кафе, за да споделиш нещо лично. Това е абсурдно- при тях за тази работа има психотерапевти. Имаше един случай, при който приятелка имаше проблеми с майка си и всичките ѝ близки я пращаха на психолог, вместо да седнат заедно, да поговорят и да я утешат или посъветват какво да прави. При тях приятелите са само за хубавите поводи- за лошите, има психолози. Това малко ме стресира в началото. Наистина шокът на новопристигналия тук е голям- не знаеш къде се намираш, не знаеш какво става, но няма как- трябва да се приспособиш. Да не говорим, че австрийците по принцип не приемат българите много добре. Първия път, когато бях с местни, бях много развълнувана и ги питах били ли са в България, какво знаят за нас и отговорът бе- "Да, знаем, гледахме по телевизията как българи разбиват банкомати в Австрия". Имала съм случаи, при които с компания сядаме в някое заведение и когато разберат, че съм българка, си придърпват дамските чанти... Когато търсех работа, пак имах случай, в който не ме наеха, само защото съм чужденка. През последните две години в Австрия отношението към чужденците много се е променило, и то не към добро.
Що се отнася до българите тук, те са заети повече в ресторантите и хотелите, има много болногледачи или такива, които се грижат за възрастни хора. Но аз гледам да ги избягвам, защото приказката- "Българин в чужбина- пази се", важи и тук, а аз вече се опарих от наши хора... Австрийците, за разлика от българите, отиват на работа и не се интересуват кой какво работи, колко пари взима, какво прави след работа. Всеки си гледа неговия път и не пресичат чуждия. Когато някой се издигне или направи нещо хубаво- истински се радват, не са лицемерни. Това вече усетих и аз, защото си създадох приятелски кръг само от австрийци и усещам разликата с България.
Що се отнася до новото ми семейство, те също посетиха Видин и България. Пътувахме много часове, но накрая пристигнахме и те останаха много изненадани от това, което видяха. Въпреки че тук няма планина, Видин ги очарова, а хората ги впечатлиха най-много. За тях това беше интересно приключение, особено когато ги заведох и на село. Бяха възхитени от нашите домати и краставици, бялото сирене и изобщо храната. Докато бяхме във Войница ги заведох в гората да си наберем малини. Те никога не бяха виждали къде растат малините и че са храст.
На хората, които са тръгнали по моя път, следвайки любовта си, независимо къде се намират, пожелавам да се наслаждават на живота, да гребат с пълни шепи от него и да се опитат да разберат и другите хора. Знам, че е трудно, защото това е друг свят, с други традиции, но пък направиш ли го, то е прекрасно..."
Цялото интервю с още щрихи от живота на една българка в Австрия- на какви здравни грижи може да разчита, как е организирана австрийската здравна система, скъпи ли са лекарствата и стоматологичните услуги; а така също - каква е австрийската кухня, с какво се свиква в нея и с какво не, както и други подробности от живота там, можете да чуете в звуковите файлове.
Какво четем:
🔴 Талант на 1 годинка на сцената на "Столетово пее"🔴 Роботът "Да Винчи" оперира с успех рак на простатата
🔴 Защо да посетим винарска изба в България и какво ще открием в нея
Източник: bnr
Коментари
Последвайте ни във facebook!
