Борис ІІІ на плаж в Охрид и Златни пясъци


Преди столетие лятото е много горещо, като сегашното. Горещо е и по фронтовете на Първата световна война. Вардарска и Егейска Македония са освободени от българското войнство. Престолонаследникът княз Борис Търновски е на обиколка в новите земи.

На 10 юли 1917 г. Борис е в Охрид. Пали свещ в църквата “Св. София”, построена след християнизацията по времето на неговия предтеча Борис I. После решава да се разхлади в езерото.

Във водата

се къпят

биволарчета

и биволи

Князът е в офицерска униформа, сваля я и се гмурка между децата и животните. Те не знаят с кого се къпят. След време пастирчето Коте Симев разказва:

“Царот биде, царот! Плаваше окол нази, пликаше ни со вода. Мене пита: “Как се зовеш?” Коте, думам, а он: “Да знаш, бугарско юначе си, бугарско, не сръбско.” Как излезоме на сухо, даде ни по неколко паре и вика: “Айде вадете биволете и по здраво!”

Живописният епизод е запечатан от фотограф в няколко снимки. Съхранени са от капитан Лука Малеев. Той е адютант на ген. Никола Жеков, главнокомандващ на действащата армия. По време на обиколката генералът го аташира към свитата на Борис.

Князът усеща

болки в кръста

Той страда от ишиас и след банята го срязва кръста. Ишиасът го мъчи до края на живота. На 15 ноември 1940 г. Борис се среща със своя довереник Любомир Лулчев.

“Царят започна с болката си - пише Лулчев, - на която празнувал 25-годишен юбилей миналата година, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка.”

Царят се цери в минералните извори на Банкя и Карловските бани. Със същата цел заръчва къпалня в Хисаря. По време на строежа обаче там се опитват да го излъжат с парите. Басейнът до днес остава недовършен.

Черно море помага

при ишиас

Солта и минералите във водата облекчават страданието. Затова царят е редовен гост на крайбрежието. Една фотография го е документирала на Узун кум. Това е старото име на Златни пясъци, в превод означава Дълъг пясък.

Жаркият ден е 13 юли 1922 г. Борис и още четирима мъже позират пред окото на обектива. Последният вдясно е адютантът Коста Скутунов. Той е истински морски вълк.

Златни пясъци, 13 юли 1922 г. Царят позира в средата.

След Ньойския диктат наши военнопленници се връщат с кораб от Корсика. Царят решава да ги посрещне в открито море. Вълните са високи, но той командва: “Скутунов, моторната лодка!” Благодарение на уменията на морския офицер мисията е успешна.

В своите спомени

Коста Скутунов

описва началото

на царуването:

“В първите дни от царуването си царят преживя тежки изпитания. Страната изживяваше една истинска революция. Независимо от това ние бяхме окупирани от победителите. За контролиране клаузите на примирието и на подписания в гр. Ньой мирен договор в София се бяха настанили една Контролна и една Репарационна комисия, които тормозеха страната ни. Когато не можеха да наложат на правителството исканията си, председателите на тези комисии се обръщаха към царя. В такива случаи със своя авторитет царят винаги успяваше да смекчи прекалените им претенции.”

“В това време положението на царя беше извънредно тежко - свидетелства очевидецът. - Той просто вегетираше под опекунството на министър-председателя Александър Стамболийски, който чувстваше, че амбицията му е удовлетворена, защото беше почти пълен господар на страната, макар че беше почнал да се убеждава, че между демагогията и управлението има голяма разлика.”

Стамболийски

с любовница

в “Евксиноград”

Александър Стамболийски (вдясно) с любовница и телохранител

“Той е имал репутация на женкар - пише за селския водач проф. Джон Бел. - Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността й намалява.”

Александър Стамболийски търси утеха в обятията на някоя си Пенка, която поетично нарича Татяна. “Аз те обичам, обичам те, прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал - изповядва се влюбеният земеделец. - За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.”

Докато е на власт, двамата летуват в двореца “Евксиноград”. По ирония на съдбата “Сандрово” е първото име на резиденцията. На княз Александър Батенберг викали Сандро, а на адаша Александър Стамболийски казвали Сандо.

Тук ги хваща

в обектива папарак

Автор на скандалните снимки е Стоил Лефтеров. Емигрант от Македония, той учи занаята при известния столичен фотограф Димитър Карастоянов. През 1919 г. Карастоянов умира и Стоил остава без работа.

По препоръка на министър Цанко Церковски е назначен “главен градинарин” в “Евксиноград”. Една юлска утрин Стамболийски го вижда да превива гръб с мотиката. От дума на дума разбира, че Стоил може да снима. Веднага го повишава в “главен фотографин” на имението.

Заръката е да снима Сандо в героични пози на морския бряг. Стоил обаче е заразен от папарашка треска. Дебне в храстите наоколо и щрака каквото види. Стамболийски влиза в морето с Пенка и бодигарда. Нашият фокусира и щрак - кадрото става исторически факт! По този начин са направени над 20 скандальозни фотоса.

Царят се пази

от фотокомпромати

За разлика от Стамболийски цар Борис е много внимателен към личния си живот. През лятото на 1933 г. той е на почивка в Швейцария. Царица Йоана си спомня:

Два пъти, докато е на лов, царят попада в разбойнически засади.

“Една вечер в Курсаал седнахме около масичка царят, аз, зълвите ми Евдокия и Надежда и не си спомням кой още и гледахме многобройните елегантни двойки танцьори, които се въртяха на площадката. Изведнъж виждам Борис да става рязко и да се втурва към вратата. Мисълта ми бързо се насочи към някаква опасност. Поисках да стана и аз, но Борис вече се беше обърнал и от един ъгъл ми правеше знак да остана. Появи се след миг един фотограф с апарата си. Минахме незабелязани и Борис се върна на масата. Страхуваше се да не се появи във вестниците и да бъде стръв на противниковата пропаганда, която незабавно щеше да предаде в Москва новината за царя, който се забавлява и пие шампанско, докато народът тъне в мизерия.”

“Трябва да заявя, че всички пиехме лимонада”, уточнява царицата.

Инфаркт или отрова прекъсва

нишката на живота му

Мистерията с внезапната кончина

Народът скланя глава пред траурния влак с тялото на царя.

Смъртта на Борис III е мистерия в българската история. Официалната версия сочи, че царят е жертва на инфаркт. Има сериозни подозрения обаче, че е отровен от германците, защото искал да направи завой във външната политика. Други твърдят, че в неговата кончина са замесени англо-американците.

Преди да се пресели в отвъдното, монархът оцелява в две разбойнически засади и един атентат. Първият капан е дело на анархо-комунисти. На 14 април 1925 г. групата на Нешо Тумангелов причаква царския автомобил в прохода Арабаконак. Със свитата си Борис се връщал от лов на глухари.

Душегубците

хвърлят две бомби,

които обръщат возилото. Завързва се престрелка, двама от царските хора са убити, но Борис е само леко ранен в главата.

“В обществото се мълвеше - пише съвременникът Петър Пешев, - че цар Борис имал и по-рано едно голямо премеждие. Казват, че при едно друго пътуване автомобилът му бил спрян и обграден от шайка разбойници.”

“Горе ръцете!”, изревали хайдуците при тази засада. Царят пак идел от лов. На задната седалка лежало чифте, но Борис не посегнал към него. Попитал хладнокръвно: “Какво искате, юнаци?”

В този миг главатарят Дойно Белев познал особата. Застанал мирно и доложил: “Виноват, Ваше Величество! Ние сме разбойници и чакаме тук да оберем някой богат пътник, но вас няма да обираме. Виноват!”

Сетне изкомандвал

дружината:

“За пооочест!"

Дойно не е политически обвързан. Той е нещо като Робин Худ на тогавашна България, вземал от богатите и раздавал на бедните.

Царят вади късмет и на 16 април 1925 г. Тогава Военната организация на БКП взривява катедралния храм “Св. Неделя”. Борис трябвало да е вътре за опелото на един генерал, но закъснява за церемонията. Жертвите са около 150, десетки са ранените.

В задкулисието на политиката обаче отровата винаги е по-ефикасна от бомбите и куршумите.

На 14 август 1943 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: “Тази сутрин в 9 ч царят замина за главната квартира при Хитлер. На летището бях само аз от министрите.”

След срещата

с фюрера

царят се оплаква

на Филов:

“Той не е никак доволен от сегашното си пътуване, макар пред Бекерле да се показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него.”

“Хитлер го много измъчваше напоследък - разказва княз Кирил - и след поредната среща той се върна отчаян. Реши да се изкачи на Мусала за разтуха. Когато се връщахме от екскурзия, той слезе от върха по една пътека, по която рядко рискуваха да слизат и опитни планинари. Аз го придружих, като вървях встрани и го молех да тръгне по нашия път. Но той ми се скара и продължи да се излага по стръмнината. Имах впечатление, че той търси смъртта си като Алберт Белгийски.”

Крал Алберт е

вуйчо на Борис,

загива в Ардените

през 1934 г.

“И тогава, още на обеда - продължава Кирил, - той почувства първото по-сериозно предупреждение на сърцето. Току-що бяхме седнали да закусваме, когато му стана лошо и той силно пребледня. Спуснахме се да му помогнем, но той махна с ръка и прошепна, че щяло да му мине, както и друг път. Глътна едно хапче.”

Повикани са лекари от Берлин и Виена. Сред тях е проф. Ханс Епингер, който преди войната се грижел за здравето на Сталин. Веднъж отишъл в Москва да преслуша бащата на народите.

“Прегледах шест души, които си приличаха напълно, на всеки поставих отделна диагноза, но кой от шестимата беше Сталин - не зная”, разказва Епингер пред началника на дворцовата канцелария Станислав Балан.

На 26 август тайният

съветник

Йордан Севов

пита Епингер за причините на царската болест. “Отговорът не беше категоричен и може да се предполага, че е възможно и това. Въпросът се касаеше дали може да има отравяне”, пише Севов в показанията си пред Народния съд. Понеже чуждите светила не могат да помогнат, нашите се чудят какво да сторят.

“Ставаше дума – свидетелства Филов - като последно средство да се прелее кръв на царя, за което се и направиха приготовления (донесоха от Солун изкуствена кръв), обаче не стана нужда. По обед положението се влоши, което ни накара да издадем последния тревожен бюлетин. След едно леко подобрение към два часа в 4 ч и 22 минути царят издъхна. Повикаха ни в спалнята му. Очите му и устата бяха още отворени.”

Този ден е събота, 28 август 1943 г.


Какво четем:

🔴 Докато чакаме Гришо, една българка вече мачка на US open. Чаровната Виктория Томова на крака от нещо ексклузивно

🔴 Разговор на български турист с немски гълъб на Mариенплац в Mюнхен

🔴 Сестри Стоеви с отличен старт на Световното

Източник: 24 часа



Коментари



горе