Не яжте кучешки лайна


ЛИЧЕН свидетел съм на тази случка преди години близо до площад “Славейков”. Възрастна жена водеше на каишка кученце, което в един момент си свърши “голямата нужда” на тротоара на “Граф Игнатиев”.

Жената му заговори като на малко дете: “Дразни ли те, мойто момче? Знам, знам, че ти е неприятно. Мама сега ще те изчисти...” Порови в чантата си, извади салфетка, взе кучето в ръце и много внимателно обърса дупето му. Грижовно като на бебе.

После, дори без да се огледа за кошче, жената захвърли употребената салфетка върху акото на кучето и достолепно продължи пътя си.

Около площад “Славейков” винаги има много хора, но никой не направи забележка на жената. И аз си замълчах. Може би от респект към възрастта й. А може би и поради факта, че кучетата най-редовно оставяха “автографите” си из цяла София, но собствениците не чистеха след тях и софиянци сякаш се бяха примирили.

Може би тази мила родна софийска картинка е родила и следния виц. Две ченгета патрулират из столицата. Скучно им е. Единият вдига от тротоара кучешко лайно и казва на колегата си: “Давам 100 лева, ако го изядеш”. Другият се колебае известно време, но го схрусква и взема стотачката. Продължават и след малко той намира кучешко лайно на тротоара. Предлага на колегата си да го изяде срещу 200 лева. Първият го прави почти без колебание. Обажда се началникът им и пита как върви службата. “Няма проблеми - отговоря по-старшият. - Въртим тука едни пари с колегата...”

Вицът може и да не ви е смешен, но сто пъти по-несмешно ви е било, когато на някоя софийска улица сте стъпвали върху кучешко лайно, нали? Защото това премеждие, за съжаление, продължава да се случва и днес. А не би трябвало.

Още преди 15 години - през 2002 г., Столична община приема “Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община”. В раздел 1 - за задълженията - в член 5, точка 5 кратко и ясно е записано: “Да почисти мястото след дефекация на животното домашен любимец”.

Което означава, че всеки, извел кучето си на разходка, трябва да носи пособия, с които да прибере кучешките изпражнения примерно в найлонов плик.

На теория е ясно, но на практика - не. Повечето кучкари въобще не обръщат внимание на въпросната наредба и непочистват след дефекацията - нито по улиците, нито в парковете и градските градинки. Те дори смятат, че тревните площи там са най-подходящото място за облекчаване на питомците им

Живея близо до Южния парк и досега не съм видял добросъвестни кучелюби да почистят след кучето си. Но съм виждал как малко дете взема кучешко “ако” от тревата и аха да го захапе. Когато имаше и много бездомни псета, паркът се беше превърнал в истинска кучешка тоалетна. През последните години “помиярите” намаляха много - поне в нашия квартал.

Знам, че кучетата са приятел и помощник на хората още от зората на човечеството. Някъде прочетох, че заселването на Америка например би било невъзможно без използването на впрегатни кучета за пресичането на Беринговия проток. Днес по света има над 400 милиона домашни кучета.

За хиляди хора те са незаменим помощник. За други хиляди - спасение и разтуха в самотията след смъртта на половинките им. Наскоро по телевизията една жена каза, че, когато тя е тъжна, и кучето й се натъжава и сякаш с поглед я пита с какво да й помогне. Мисля, че този факт може да трогне сърцето и на най-закоравелия кучемраз.

Не мразя кучетата, но повече обичам хората. Затова моля притежателите на кучетата просто да почистват след домашните си любимци и да не създават хигиенни проблеми на софиянци, които могат да прераснат и в здравословни. Те и без кучешките лайна си имат достатъчно други проблеми.

Пенчо Ковачев


Какво четем:

🔴 Хаджи Димитър - жив ли е той?

🔴 Доц. Марчев: Вегетарианци, хапващи сладкиши, живеят по-кратко от тези, които ядат месо

🔴 От възхвала за Апостола до купата на Америка

Източник: 24 часа



Коментари



горе