1000 каракачани се събраха на събор


Каракачаните тачат традициите. И се стремят да ги спазват. Правилото се потвърди и на двадесет и шестия национален събор на каракачаните в България, който започна днес в местността Карандила над Сливен. Имаше много традиция на този събор. И прекрасните носии, и тежките танци, и тъжните песни. Но и многото усмивки на млади хора, облечени с каракачански носии.

Над 1000 представители на етноса се събраха на поляната между сините скали, където по традиция е кулминацията на събора. „За нас този събор представлява голямо задължение, но пък ни носи и истинска радост, събирайки каракачани от цяла България и Гърция. По този начин ние се превръщаме в мост на дружбата между нашите две държави", заяви Коста Балездров, председател на федерацията на каракачаните в България. В събота сутринта той е облечен в традиционната носия с бяло и черно.

Неотлъчно до него е заместничката му Мария Белова. Доскорошната депутатка сякаш е навсякъде. Тя посреща официалните гости, дава указания на танцовите състави, следи за чистотата около казаните, в които ври курбанът и винаги се усмихва. Не е тайна, че Мария Белова е отдадена на каракачанската кауза, работейки безвъзмездно за националното дружество. Самата тя признава обаче, че на събора тази година има и някои промени, които според повечето хора са в положителна посока. Вече го няма онова разделение между ВИП- гости и останалите присъстващи на събора.

Някога официалните гости бяха седнали под специални чадъри и похапваха печено агне с каракачанска баница. В същото време останалите присъстващи люпеха семки, стоейки прави около сцената. Днес всичко това е минало. И за официалните гости, и за всички останали има специални чадъри и места за сядане. Печените агнета са заменени с курбан, който е безплатен и стига до последния гост на поляната. „Мисля, че така е много по- добре", казва Мария Белова. И още една промяна в традиционния сценарий на празненството. Началото на танците бе дадено не от каракачански състав, а от Ансамбъла за народни танци „Сливен".

И тази година пред публиката се представиха десетки каракачански състави от всичките, повече от 20 дружества на федерацията в цяла България. Повечето бяха детски състави, които изпълняваха традиционни танци на етноса. Имаше и представители на българо-гръцкото дружество във Варна. Каракачаните от Гърция бяха в голямата си част от района на Ксанти и околностите. Те водиха специален оркестър, който изпълняваше традиционна каракачанска музика. Всъщност на поляната бе представен каракачански стан, който включва голяма колиба и по-малка, приличаща на палатка. Каракачаните наричат тези колиби каливи. Именно в тях са живели дедите им до преди 60 години.

Тази година съборът бе уважен от кмета на Сливен Стефан Радев, депутатите Кольо Милев и Петър Петров, областния управител Чавдар Божурски, Димитър Митев, председател на общинския съвет и други. Направи впечатление отсъствието на сливенския митрополит Йоаникий, който рядко пропуска да извърши водосвета преди събора. Този път това направи отец Йоан от катедралния храм „Свети Димитър" в Сливен. По традиция всяко едно от официалните слова на събора се превежда на гръцки. Тази година обаче нямаше официален представител на Гърция, която по традиция други години изпращаше своя консул в Пловдив. На предишни събори е имало и много по- високопоставени представители на гръцката държава като зам.- председател на гръцкия парламент. Имало е и депутати от каракачански произход от Гърция, Албания и Кипър.

Днес всичко това е история.

Всъщност веселието на Карандила е само прелюдия към същността на събора. А това е каракачанското гленди, което в превод означава веселие. На него рядко има външни гости. Именно в събота вечерта по време на глендито каракачанските родове се събират, а веселието продължава до зори. Всъщност сред каракачаните в България има няколко големи рода, които са разположени основно в района на Сливен, Карнобат, Карлово, Калофер и Самоков. И сред каракачаните има по-богати и по-бедни. Личи си и на събора, където по- заможните представители на етноса се отделят на други поляни, разпъвайки специални палатки, а чеверметата им се въртят от предния ден. Повечето обаче предпочитат народното веселие на голямата поляна, където пъстротата и усмивките са толкова заразителни, че траят цяла година. До следващия събор.


Какво четем:

🔴 Гимназисти изкараха ваканцията в класната си стая, за да я ремонтират

🔴 НАП продава апартаменти в центъра на Пловдив и Равда за 50-ина хиляди лева

🔴 Туристи "изведоха" родопска булка на най-високата панорамна площадка в Родопите

Източник: Стандарт



Коментари



горе