Август без септември


Август – рошав, с пясък в обувките – ми дърпа косата. Плези се. Закача ме. Иска да бъда ако не щастлива, то поне весела. Такъв е той, август. Луд за връзване. Като всички нас, когато имаме морска вода в ноздрите…

Лошото е, че след август идва септември. По същия начин, по който след неделята се задава работният понеделник. След преяждането със сладолед – диетата. След любовта – тихата омраза на ежедневието.

Диалектика някаква… Или просто живот.

Замислям се.

Защо не успяваме да се зарадваме безусловно, докрай? Защо винаги мислим за онова „после”? Защо не се кефим на парчето торта, а изчисляваме до откат калориите?

Ще ви разкажа една история.

Много малко неща умея в този живот, но да разказвам истории мога. А тази е дори истинска.

Беше лятото на 1995-а година. Някои от вас са се разхождали прави под масата тогава. Някои не са били даже родени! А аз (старост-нерадост!) бях сериозен, целеустремен студент. В Щатите.

Той се казваше Джон. Колко обикновено! Но името му бе единственото нещо, което можеше да се определи като „проза”. Беше най-красивият мъж, когото бях виждала. Каква ти тук красота… Бе съвършен. Да обяснявам ли за светлосенките в лешниковата му коса? За трапчинките, когато се усмихваше? За факта, че се извисяваше две глави над мен? За начина, по който ръбът на панталона му падаше върху най-перфектните крака  на света, обходили Източното Крайбрежие? Не, няма нужда. Всичко това ще запазя за себе си… Той беше Джон. От онези американци, които хем носеха духа на Новия Свят в себе си, хем напомняха за корените си…с някоя изтървана дума, с внезапен маниер, който няма как да бъде научен. Защото се раждаш с него.

Та за лятото на 1995-а говорех.  Беше горещо. Горещо до отвращение. Да бъде лято в Охайо не е шега работа. Особено в средата на август. А ние бяхме 12 човека, които си подготвяха къщата за есента. Съквартиранти. От цял свят. MFL House. Вече я няма, но това е друга история. Дори хората мрат, а какво остава за къщите…

Мъкнех кашони, вързала косата си на две смешни плитки. А Джон спря точно пред мен своето кабрио.

– Катерина, нали?

Признавам, изтървах кашона. Не беше нарочно. Просто когато един Джон с ослепително бяла риза, изваяни скули и дълги пръсти върху волана , спре тъмнозелената си кола пред теб…се объркваш. Тъй де. Окопитих се.

– Да, защо?

– Да излезем ли тази вечер?

Толкова директно не ме бяха канили. За няколко секунди през главата ми минаха всички възможни сценарии, които „добрите момичета” от България слушат от люлката… Как знаеше името ми този човек? Какво искаше, освен очевидното? И защо си свали очилата, та да видя бездънните му очи? И казах най-тъпото, което изобщо беше възможно:

– Ще си помисля…

– Добре. Ще съм тук в осем.

Всички знаем, че следващите няколко часа прекарах в трескава подготовка, състояща се основно в подскачане, взиране в огледалото, настойчиви въпроси дали не съм дебела, пробване на всички рокли в квартала, купуване на четири червила, визита до фитнеса, и за капак – бира, закупена с фалшива лична карта, разбира се… Нямах 21 години.

И все притеснена. Изнервена. Защо този човек искаше да ме води навън? Та той можеше да е с всяка. Отдавна го наблюдавах из ресторанти, театри. Джон беше изящество! Толкова хубав мъж не съм виждала никога повече. Да не ме взема за лесна? Да няма фетиш към чужденки? А може би е психопат? Дали не е болен? И още 137 въпроса, които кръжаха в полудялата ми глава…

До 8 часа си бях изгризала ноктите, но имах прическа и нови обувки.

Седнах на верандата с цялото ми смешно достолепие.

А Джон не дойде.

Беше умрял от жесток пристъп на астма. Два часа след като ме бе поканил на среща.

Джон.

С изваяните скули и бялата риза.

Най-красивият мъж на света.

От време на време си припомням тази история.

Профилактично.

Защото е хубаво да се радваме на август.

На август.

Без непременно да мислим и за септември.

Катерина Хапсали е журналист с дългогодишен опит и автор на бестселъра „Гръцко кафе”.


Какво четем:

🔴 Поучителен разказ: "Не забравяй, сине мой, всичко се връща обратно!"

🔴 В Стара Загора се роди момченце - 5,340 кг и 60 см

🔴 Смолянчани се поклониха на Кръстова гора, там вече има параклис и на покровителя на Родопите

Източник: dvatabuka



Коментари



горе