Масовият туризъм носи унищожение




Българската публика сигурно е била изненадана, когато тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После, пак там, дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на "Саграда фамилия" - туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като "катедрала за бедните".

Колкото и различни да ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо - народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията. Младите левичари-автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямофашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена.

Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 000 постоянни жители, 20 милиона посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм. Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се. Все повече граждански асоциации се заемат да бранят градския си начин на живот. Не културата, пакетирана за туристите, каквато е споменатата ексцентрична катедрала. Културата, която градските активисти в Лисабон искат да върнат - това са кварталните магазинчета, атмосферата на уличките, хубавата храна, кварталното общуване. Амстердам пък, превърнат в нещо като нашия Слънчев бряг от британските туристи, се бои, че става огромен увеселителен парк – място, където не само се "пълзи" от кръчма на кръчма и от витрина с проститутки към следващата, но и се организират чудовищните 300 фестивала годишно.

Градските бунтове, подкрепени, разбира се, от традиционната хотелиерска индустрия, със сигурност ще доведат до мерки на европейско ниво. Впрочем много туристически места вече самостоятелно въведоха квоти за туристи – Помпей, Дубровник, будистките храмове в Непал, Антарктида. Някъде причина е застрашената култура, другаде - природата, но главното е раздразнението на хората от новия стадий в глобалната мобилност. Туристите нахлуват с парите си в жизненото ви пространство, превръщат ви в забавление, завъртат цялата енергия на града ви около това да се опошлява наследството и да се продава кич. Това вече отдавна не са пътешествениците, които идват да научат, да общуват – това са консуматорски маси, които знаят, че трябва всяка година да бъдат някъде другаде, за да поддържат статута си на средна класа. Били ли сте в "Саграда фамилия"? Ах да, тази неоготика

В България сме далеч от антитуристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи май по-скоро мечтаят Несебър да се превърне във Венеция. Но аз не бих подценявал недоволството, което неминуемо ще се надигне и тук, необходимостта от предварваща стратегия за привличане на по-малко, но по-качествени и платежоспособни туристи. Но дали нямаше да е по-добре да инвестираме цялата тази медийно-политическа енергия в някакъв по-перспективен ресор? По-безопасен в социално отношение?

--------
Тонът на Радан Кънев е стара дежа вю политика.


Западни Балкани

Не ни е работа да се месим на Сърбия и Македония

От коментар на бившия посланик в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук профил

Разбирам Радан Кънев и приемам доводите му (да не се толерират сръбските претенции, че отношенията между Сърбия и Македония са някак "вътрешна", югославска работа – бел. ред.). Но не е въпрос на вътрешноюгославска работа - Югославия я няма и не може да я има. Спорът между Македония и Сърбия е двустранен, както между всяка друга държава. В него място за наша открита, публична намеса няма. Както и в отношенията между Гърция и Македония. Нашата работа е по линия на двустранните отношения с Македония и по линия на многостранната - на ЕС - дипломация да помогнем на Македония да влезе в ЕС и НАТО. Точка.

Разбирам го като политик, който иска да надгради над това, което Иван Костов направи с отказа да приемем албанци. Но няма нищо общо между двата казуса. Най-малкото тогава България изобщо не беше нито в НАТО, нито в ЕС и пак успя да реагира адекватно.

Доказателство за това е, че Димитров и Дачич се срещат и ще урегулират нещата помежду си. Само си представете как би изглеждала рязка реакция на фона на саморегулиращите се отношения между Сърбия и Македония, при което Белград се съобразява с Брюксел, там където ние имаме влияние.
Това, което имаме като претенция спрямо Сърбия, ще го реализираме в рамките на процеса и на присъединяване. И не само ние, но и Хърватия и Словения, поне що се отнася до "югославските" залитания на Белград.

Другото - тонът на Радан - е стара дежа вю политика. Признавам, че не разбирам какво точно предлага да направим - да заклеймим публично, да попречим на Сърбия, някаква друга "силова" игра?! Лесно се описва обща емоция, трудно се дава конкретна реакция, със спорна рационалност и още по-спорна прагматичност. Вероятно ще намери привърженици у нас - особено у хората, които искат "да натрием носа" на сърбите, да си "върнем за унижението", да "спасим Македония".

Да ви се струва познато? Със сигурност. Да е доказано като добра и успешна политика, да ни е донесло дивиденти? Още по-сигурно не. Политиците могат да си позволят много, защото говорят на своя електорат. Когато си дипломат, говориш и на другите страни и отчиташ резонанса на думите си зад граница.

------------
Страната ни зависи от Париж, Берлин и Хага за Шенген и еврозоната.


След посещението на Макрон

България ще трябва да поддържа внимателен баланс в ЕС

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил


Питам се дали "командированите" и "социалният дъмпинг" са достатъчно значима тема, за да осмисли едно посещение на френския президент в Австрия, Румъния и България? Може би като повод да. Но зад тази тема стои болезненият въпрос по какъв начин ще гласуват страните от Централна и Източна Европа по основни проблеми за реформирането на Европа, които Е. Макрон подготвя в своя дневен ред.

Мигрантската криза и резкият консервативен завой в Полша заедно с категоричните позиции на Орбан в Будапеща създадоха отчетливо разделение между Берлин, Париж и Рим, от една страна, и тенденциите на политическо развитие в Източна Европа, от друга. За да тръгне един процес на реформиране на ЕС, доминиран от позициите на основните западни страни членки, позициите на източноевропейците е добре да бъдат разделени и ако е възможно, противопоставени. Това прозираше и зад факта, че президентът Макрон избра Варна, за да отправи необичайно остра критика към правителството на Полша.

България зависи от Париж, Берлин и Хага за членството си в Шенген и за присъединяването си към еврозоната. От друга страна, ние не можем да бъдем в разрез с позициите на основните централно- и източноевропейски страни, които само частично са повлияни от управляващите там понастоящем консервативни правителства. Мигрантската криза е само един пример за това. Българската държава трябва да поддържа внимателен баланс в позициите си и отношенията си с различните европейски партньори. Още повече че за нас е важно да поддържаме нелеки баланси и извън ЕС.


От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле" 


Какво четем:

🔴 Църквата почита св. Йоан Кръстител

🔴 България прескочи групата на Евроволей 2017

🔴 Цвят който ще ти донесе късмет, според зодията: Виж кой е той!

Източник: Капитал



Коментари



горе