В България нещата са трудни и отчайващи…


*Биси Енева е горда майка на двама сина. В името на семейството и за да облекчи финансовите ангажименти, които тегнат над фамилията, Биси е избрала нелекият път на емигранта. Тя живее и работи в Гърция. Ето какво разказва за своя избор…

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Бисерка Енева. На 43 г. от най-хубавия град в България, Русе. Всички градове са хубави в България, това беше в рамките на шегата. Семеен статус – омъжена. От две години работя в Гърция.

Какъв беше животът ви в България?

Завърших техникум по текстил. След това бях обикновен работник. Никакви трудови постижения. Изградих семейство, създадох две прекрасни деца. Много се гордея с тях. Трудности винаги има, но животът ми е като на едно съвсем обикновено българско семейство.

Как се появи идеята за емиграция в Гърция?

Решението за емиграция беше трудно. Раздялата с децата и семейството беше едно от най-трудните решения в живота ми, но трудното икономическо положение и липсата на надежда да се подобри, ме доведоха до това решение. Избора на държавата, тоест Гърция, бе присъствието на вече емигрирали от близо 20г. мои роднини. Сестра ми и племенницата ми са тук, затова избрах Гърция.

Как се преборихте с носталгията?

Не съм се преборила. Липсват ми семейството, майка ми, баща ми. Благодарение на интернет и възможността за разговори, прави ситуацията малко по-лека.

Помните ли първият си работодател?

Както казах, човека, който ми помогна тук беше сестра ми. Човека, на когото имам пълно доверие и може би единствено на нея. Човека, който обичам страшно много. Първата ми работа беше естествено като на повечето жени тук, вътрешна работа. Грижих се за едно девойче. Условията на работа бяха горе-долу добри.

Какво работите в момента?

Грижа се за една болна жена. Невероятен човек. Мога да кажа, че ходя с удоволствие на работа. Работата е външна и работя вече от година и половина. Нямам никакви оплаквания, мисля че когато се отнасяш с даден човек добре, би трябвало да очакваш същото отношение, макар че не винаги се получава така.

Как се справяте с живота в Гърция?

Животът е труден по принцип. Където и да си, борба, борба и само борба. Важното е да не се отчайваш. Надежда винаги има, аз поне лично не си позволявам да изпадам в състояние на отчаяние. Това погубва.

Лесно ли научихте гръцки език?

Ох, болна тема. С езика ми беше доста трудно. Мога да кажа, че и все още много неща имат да се учат. По принцип с речник учиш, но не мисля, че се получи нещо. За мен прекия контакт с гърци е най-доброто решение.

Имате две деца. Разкажете за тях, имате ли планове да ги вземете в Гърция?

Това са най-прекрасните деца на земята. Обичам ги, обожавам ги, страшно добри „човеци“. Гордея се с това и не само…Не, планове нямам да ги взема тук, те са достатъчно големи и всеки е поел житейският си път. Големият е кулинар, готвач и обожава професията си. Малкият в момента се подготвя така да се каже за емиграция, но не в Гърция. Смята да замине за Италия временно, а после за Англия.

Няма да ви е лесно пръснати в три държави. Вие в Гърция, единият син в България, а другия в Италия…

Никак даже, но идва един момент, в който както всички знаем, децата няма как да са вечно до нас, за съжаление. Вече напълно разбирам как се чувстват майка ми и баща ми, мъчно е, но е борба за оцеляване. А когато знам, че децата са добре и аз съм добре.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Имам наблюдение, че се смятат за най-великата нация на планетата, което мен лично малко ме дразни. В общи линии мога да кажа, че не им се работи на повечето.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Не, аз лично може би благодарение на сестра ми съм нямала съм трудности. Колкото до някакво недобро отношение към мен, просто не позволявам да се случи.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?

Постоянно си задавам този въпрос и аз. Защо и на какво се дължи, когато дойдох тук, като видех българска кола и исках да махам с ръка за „Здрасти!“. Толкова се радвах да срещна сънародници и да чуя българска реч. За съжаление радостта ми не бе за дълго. Поогледах се в обстановката и съзрях намръщени и злобни хора. Разбира се срещнах и качествени, но те са единици. Случи ми се в началото да се кача в един автобус. Знам, че пътувам в правилната посока, но не знам къде да сляза. За моя радост от следващата спирка се качват три жени – българки. Тогава чак ми се прииска да ги прегърна и естествено задавам въпрос. Питам дали могат да ме упътят, да кажат къде трябва да сляза. Двете по-възрастни изобщо не ме отразиха като личност, а по-младата реши, че трябва да ми говори на гръцки. Останах втрещена. Така и не разбрах къде трябва да сляза, поне не от тези дами. Много грозно, много. Понеже съм позитивен човек и що така се заблудих и реших, че всички хора са така тук…

Как организирате свободното си време?

Релаксирам с музика, обожавам кръстословици. Приятели за съжаление тук нямам, само някакви познати. Обичам морето. Български заведения не посещавам. Може би компютъра си остава за сега най-верния приятел.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

Опазил ме господ от семейно насилие. Единственото, което искам, но знам, че съм безсилна, да кажа на хората да се обичат, да си помагат и по-малко злоба и повече усмихнати лица/говоря за тук в Гърция/.

Ако кризата се задълбочи тук, вие бихте ли се върнали в България и с какво бихте се занимавали?

Ами да, ако няма как да си плащаме сметките, няма как да преживяваме тук. Аз с какво ще се занимавам в България идея нямам.

Погасявате заеми ли? А ако кризата тук стане голяма и изгубите работа, как ще плащате кредитите?

Хубавото е, че те са към края/кредитите/. Ще започнем да работим за наследника на наследника ми. Ако има все още работа тук.

Какъв съвет бихте дали към хората, които са на кръстопът, дали да останат в Гърция или да се върнат в България? Има хора, които 20г. са далеч от родината и са загубили реална престава какво се случва там…

Какво значи на кръстопът? Ако имат работа тук, е по-добре да останат тук, ако не тук може би някъде другаде по света. Определено в България нещата са доста трудни, отчайващи.

А какво бихте посъветвали хората, които са в България, но смятат скоро да емигрират? Дали да изберат Гърция и защо?

Защо не Гърция, ако има работа, а и защото Гърция е невероятно красива, а и манталитета им е близък до нашия. По – лесно се аклиматизират хората тук. Знам ли…поне с мен беше така.

Вашето послание към многобройните ни читатели…

Обичайте се и се борете за целите си. Невъзможни неща няма.


Четете още:

🔴 Нова порция бисери от българските аптеки

🔴 Смях до спукване - куриозни имена по данни от ЕСГРАОН

🔴 Най-забавните неща, дочути в българските аптеки





Източник: newsbg





Коментари

горе