Живеем в омраза


Омъжих се на третия месец от запознанството ни, купих луксозен мезонет в един от престижните столични квартали и го обзаведох в италиански стил. Мъжът ми караше мерцедес, аз - пежо, разбира се, купени с мои пари. Може да се каже, че се разбирахме и живеехме в хармония. Е, не получавах любовта, която давах, но нали винаги е така – единият е обичан, а другият обича. Единственият ни проблем беше, че нямахме деца и според докторите причината се оказа в мен. Чувствах се виновна и се опитвах да компенсирам Светлин, като му задоволявах и последния каприз – пътувания, скъпи дрехи, скиорски екипи и всичко, което пожелаеше. Няколко пъти се опитах да поведа разговор да си осиновим детенце. Съпругът ми обаче ме прекъсваше грубо – той чужди копелета нямало да гледа. Кой знае какви гени носели и какво щели да ни стоварят на главите. И така докато изведнъж - необяснимо защо - се обърна на 180 градуса. Един ден се върна усмихнат и ми сервира изненада – решил да си осиновим едно момченце, дори ходил да го види в Дом „Майка и дете”. И името му избрал - Добрин, като майка му, която щяла да си отиде от този свят щастлива, че има внук. Не знаех на какво се дължи промяната в мъжа ми, но буквално ми поникнаха криле – набързо ремонтирах жилището, обзаведох детска по каталог и накупих всичко необходимо за момченцето. Разбира се, докато Светлин уреждаше документите, всяка седмица ходехме да го видим. Беше само на 3 месеца, мъничък, кротичък, сякаш си лежеше в креватчето и чакаше да се прибере у дома.

Взехме го, когато стана на 5 месеца. Излязох в отпуск по майчинство и нямаше по-щастлива от мен. Всъщност и Светлин беше на седмото небе, помагаше ми във всичко, къпеше и разхождаше сина ни, често го водеше при майка си, за да му се порадва. Една събота двамата отново бяха на гости при свекърва ми, бях сама вкъщи, когато на вратата се позвъни – беше млада жена, силно гримирана и облечена екстравагантно. Каза, че търсела мен и искала да поговорим. Поканих я и чух най-отвратителната история, достойна за латино сериал. Оказа се биологичната майка на сина ни. Попитах я какво иска, а тя ми отговори, че просто решила да ми разкаже що за птица е любимият ми съпруг, който бил истинският баща на детето. Първо я лъгал, че я обича, после й предлагал пари, за да остави детето за осиновяване, а накрая започнал да я заплашва, че ако не изчезне от София, ще й се случи непоправимото. И тя решила да се прибере в родния си град, обаче в замяна искаше 5-цифрена сума. Помолих я да ми даде един ден, за да реагирам, и й обещах парите. Когато Светлин се прибра с бебето, изпаднах в истерия – хвърлях по него обувки, чинии, каквото ми попаднеше пред очите. Крещях му, че е гад, който не иска да гледа чужди копелета, а ми натресе своето. Той ми отговаряше, че не е виновен и след като не съм могла да родя, трябвало да съм доволна, че поне той е бащата на сина ни. Цяла нощ ревах, но си дадох сметка, че вече бях обикнала малкото същество и независимо колко са грешни онези, които са го създали, искам да го направя добър човек и да му дам всичката любов, която нося в сърцето си. Изтеглих сумата и я дадох на младата жена с надеждата, че никога повече няма да я видя в живота си.


Уви, не стана така. И до днес, години наред, майката на Добрин продължава да ни изнудва за пари. Като ученик на няколко пъти успява да го омае и да го отмъкне със себе си. После го връщаше, но той вече не беше същото мило и слънчево момче, а озлобен и мразещ света човек. Не знам дали това за гените е вярно, ала и Добрин започна да ме изнудва също като майка си – ако не му купех на минутата каквото искаше, ме заплашваше, че ще стане наркоман. А аз толкова много го обичах и се страхувах за него, нали го отгледах от парче месо. Беше на 16, когато за пръв път вдигна ръка срещу баща си. Скоро след това разбрахме, че е зависим от дрогата. Изнасяше ценни вещи от дома ни и ги залагаше, за да си купи необходимата доза. После го изпратихме в комуна зад граница и, слава Богу, успяха да го излекуват. Единствено само не го направиха по-добър.

Вече години живеем в омраза - мразя мъжа си, а той мрази мен. Детето, което отгледах, също ме ненавижда. Аз нямам сили да ги изгоня, защото се страхувам от самотата, а те не искат да си отидат, защото са свикнали с удобството и екстрите, които им осигурява моето присъствие. Родителите ми починаха, оставиха ми няколко имота, от които получавам солидни наеми. И като си помисля - всичко, което са събрали с труда си, Добрин ще разпилее с лека ръка, след като си отида от този свят. Проклинам деня, в който срещнах Светлин и се влюбих в него! Проклинам и себе си, че повярвах на лъжите му и осинових неговото дете, без да направя усилия да проверя истината. За съжаление, не мога да върна времето назад. Не знам какво ме очаква в бъдеще, само се моля да имам сили да го понеса.
Р. Г.

ПИсмото е от печатното издание


Какво четем:

🔴 Българин живее като куче на улицата в Кипър, помогнете!

🔴 Майка ми казваше, че грача като гарга

🔴 Васил Найденов - Междучасие

Източник: lichna-drama



Коментари



горе