Кирил Нектариев дарил 1 милиард сегашни лева за училища


Паметник на възрожденеца Кирил Нектариев, един от най-големите български духовници и дарители, ще бъде открит в родния му град Сопот. Церемонията ще е на 5 септември от 17.00 часа, когато жителите на Вазовия град и на село Анево ще честват 14 години от възстановяването на общината. Паметникът на възрожденеца архимандрит ще бъде монтиран в западния парк на града. Автори са трима млади пловдивски скулптори. Община Пловдив също участва във финансирането на монумента. 

Кирил Нектариев /1798-1870/ е изключителен радетел за развитие на българското просветно дело и образование. Той завещава цялото си състояние от 460 хиляди златни турски лири, равно на над 1 милиард днешни лева, за развитието на българските училища и болници, за подкрепа на българските манастири, в които кипи просветна дейност. 

Десетки хиляди заделя за девическите училища в Карлово и Сопот. Неговата воля е наследството му, определено за тези цели, да се управлява от братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово, които са най-големите български благодетели.

Кирил Нектариев е родственик на Христо Ботев и на братята Георгиеви. И той като тях смята, че образованието е най-важното за развитието на един народ.

Роден е Сопот през 1798 година. Първороден син в семейството на хаджи Недко Цвятков, човек доста образован и заможен търговец на коприна и копринени изделия. Благодарение на търговията си хаджи Недко има възможността да се срещне с високата европейска култура и да пренесе някои от нейните достижения в семейството си и в Сопот. На старини приема монашество в Сопотския мъжки манастир „Свети Спас“ под името Нектарий.

Кирил Нектариев още на младини поема по пътя на баща си. Учи в килийното училище при Сопотския манастир, където приема монашески сан. През 1825 г. става дякон на гръцкия митрополит Никифор в Пловдив, а през 1850 г. - негов протосингел; архиерейски наместник в Пазарджик. Той е вуйчо на Ботьо Петков. Последните 20 години живее в Карлово.

Нектариев достига до високи църковни постове. Като архимандрит води борба с униатството, срещу движението за присъединяване на българите към католическата църква. 

Използва постовете си не за собствено благоденствие, а за благото на образованието. Приживе архимандритът раздава 304 000 гроша, а останалите 141 885 гроша оставя като дарения за след смъртта си. Общото му дарение за църквата, просветата и културата е на стойност 445 885 гроша. Дарява 450 златни лири на Сопотското девическо училище.

Прави дарения и на девическите училища в Карлово, Калофер и Пловдив. В завещанието си от 4 март 1868 година дарява на двете сопотски училища (мъжко и девическо)16 000 гроша, на манастира „Свети Спас“ 10 000 гроша и още 10 000 гроша за поправка на манастирската черква, на Сопотския девическия манастир „Въведение Богородично“ 2000 гроша. Недвижимите си имоти: ниви, гори и воденица, дарява на училищата в Сопот, Карлово и Калофер, а на Пловдивското девическо училище „Свето Благовещение“ - сумата от 15 000 турски лири.  

С молба до руското вицеконсулство в Пловдив, управлявано от Найден Геров, той заявява желанието си да подари 1800 турски лири, които да се вложат по начин, който би осигурил постоянен приход за поддържане на Епархийското благовещенско девическо училище в града. Руското Министерство на външните работи разрешава на Найден Геров да приеме дарението. След закриването на училището те се използват известно време за поддържане на българските общински начални училища в Пловдив. За учебната 1892/1893 г. в бюджета на пловдивските училища постъпва сумата 1800 лв., за 1898 г. - 2493 лв.

От лихвите на дарената от Нектариев сума към Пловдивската девическа гимназия се образува фонд „Кирил Нектариев“. До април 1918 г. от този фонд ежегодно се отпускат стипендии на една или две ученички от гимназията, определени от учителския съвет чрез конкурсен изпит. През 1910 г. например конкурсът е спечелен от Атанаса Костадинова - ученичка от I клас, която отговаря на всички условия за получаване на стипендията: примерно поведение, източноправославно вероизповедание, родом е от Пловдив и е от бедно семейство.

Отец Кирил Нектариев умира през 1870 г в града под тепетата, където е и погребан.

Сестра Игумения 

В семейството на хаджи Недко Цвятков е владеел дух на благоговение пред науката и образованието. Сестрата на Кирил Нектариев, която е игумения на Девическия манастир в Калофер, също е ревнителка на образованието и най-вече на девическото. По неин почин са изпратени в Сърбия няколко момичета за придобиване на по-високо педагогическо образование и учителска квалификация. Една от тях е Евгения Бояджиева.

 

Завещанието на благодетеля : На моите единоплеменници българи

Мотивите за огромната си дарителска дейност Кирил Нектариев описва в завещанието си:

„Долуподписаний Кирил Нектариев свещеноинок, протосингел на Пловдивский митрополит, българин, родом от село Сопот в Пловдивската кааза, като съм седемдесетгодишен на възраст, намислих за добро приживе да си наредя благоприобретеното имане така, че след смъртта ми, то да послужи за образование на моите единоплеменници българи, които имат толкова потреба от него, най-вече сега, когато западните (държави) се ползуват от тая нужда, та уж да разпространят образованието в тях, го отвличат от Православието“.

 

Сестрата подпомага Евгения - любовта на Левски

Сестрата на Кирил Нектариев, която е игумения на Девическия манастир в Калофер, също работи за издигането на образованието, и най-вече на девическото. По неин почин са изпратени в Сърбия няколко момичета за придобиване на по-високо педагогическо образование и учителска квалификация. Една от тях е Евгения Бояджиева.   

Тя е първата и единствена любов на Апостола на свободата Васил Левски.  През 1867 г.  Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов. При едно от слизанията си от Балкана той среща девойката и между двамата припламва искрата на любовта. 
След Освобождението от турско робство Евгения Бояджиева е принудена да се унижава за парче хляб. Себичните политици подхвърлят само подаяния.

Кръщелното име на Евгения е Ана. Родена около 1850 година в Карлово, тя е втората от седемте дъщери на майстора бояджия Иван Томов. Учи в местното девическо школо и става послушница в калоферския метох “Рождество Христово”.

Пловдивска памет: Училището

Сградата на началното училище „Кирил Нектариев“ е построена в Пловдив през 1947 година. През същата година училището носи името „Назъм Хикмет“. По-късно е преименувано на „Христо Ясенов“, а след това на "Митко Палаузов". С решение на Общинския съвет през 1992 година училището получава името на Кирил Нектариев - големия български духовен водач и просветител.


Какво четем:

🔴 Бисер Киров пее Let It Be като Може би

🔴 Мая Манолова погва далаверите със земеделски земи

🔴 КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКИЯ БЕК

Източник: Марица



Коментари



горе