Родопски уикенд край село Смилян
Родопите е място, където във всеки един момент човек може да намери начин да разнообрази сивото си ежедневие. Било то с разходка из красивите горски кътчета или разглеждайки някоя от многото забележителности, пещери, интересни скали или пък посядайки в някое малко селско кафене, където да се полюбува на сладка раздумка с някой родопски зевзек.
Решаваме да разнообразим поредния уикенд като се разходим из околностите на село Смилян и по-конкретно, да посетим пещерата „Ухловица“, която се намира близо до село Могилица.
По пътя от Смилян към пещерата минаваме край село Кошница. По пътя е пълно със спрели коли, особено край чешмите и началните площадки на други забележителности.
Пристигаме на паркинга пред началната площадка на пътеката, която води до входа на пещерата. На самия паркинг има сергии с най-различни сувенири и емблематични за района дребни нещица, а там ни посреща красиво и лъчезарно момиче, което мило ни пита: „За пещерата ли сте?“.
Казваме ние, че отиваме към пещерата, а момичето пак пита с любопитно изражение на лицето: „А знаете ли как се стига до там и как се влиза в пещерата?“.
След като заявяваме, че не знаем нищо, тя любезно ни обяснява на дълго и на широко - колко е дълга пътеката, колко броя са стълбите намиращи се в горния и най-стръмния й участък. Казва ни също, че в пещерата се влиза на гурпи, придружени от водач, като на всеки кръгал час влиза по една група. Казва ни и, че ако групата е под 5 човека се заплаща обща такса от 30 лв., а иначе е 6 лв. на човек.
След като изяснихме къде се плаща таксата потелгяме по пътеката нагоре, а момичето ни пожелава приятна разходка.
Слънцето припича доста силно, но непрекъснатото редуване на слънчеви и сенчести участъци по пътеката улеснява движението ни по пътеката нагоре. Стигаме до металните стълби и започна безкрайното броене на стъпалата.
Изкачваме няколко рама от стълбите, а някои от групата запъхтяни започват да се шегуват, че май стъпалата са повече от това, което ни каза момичето.
Отпочинахме и се изкачихме още няколко стъпала и стигнахме до мястото, където беше панорамната площадка, на която се вее трибагреника . Там се огледахме и си направихме няколко снимки. Още малко усилие и вече сме пред входа на пещерата.
След 10-тина минути групата, която беше влезнала преди нас, вече излизаше и идва нашият ред за влизане в пещерата.
На влизане хладният полъх заостря вниманието ни и започваме да слизаме надолу по стълбите към дълбините на пещерата, а още от самото начало сме обнадеждени от видяното.
Малко по малко слизаме надолу и навътре в пещерата, а скалните образувания стават все по- интересни и красиви. Вървенето по пътеката и стълбите в пещерата става бавно и внимателно, за да можем добре да огледаме всичко, което е скрила и съхранила в продължение на толкова много години, а на определените места за лекцийките на водача спираме и изслушваме с интерес информацията за пещерата и образуванията в нея.
На края стигаме до дъното на пещерата и тъкмо когато вече доволни от видяното сме се настроили да се връщаме обратно, пред нас се открива най-голямата изненада на пещерата – снежнобелият скален водопад, заобиколен от красиви сталагмити, сталактити и други пещерни образувания, надничащи из под слабата светлина на осветлението в пещерата. Цялата група ахва от изумление. Този скален водопад е едно от най-красивите образувания, които съм виждал из българските пещери, а те никак не са малко.
След като си правим няколко селфита тръгваме обратно към изхода. Доволни от видяното, неусетно изминаваме пътя обратно и излизаме на горещината извън пещерата.
Надолу по стълбите се слиза доста по-бързо, по пътеката също, макар че е малко хлъзгава, защото е доста сушаво.
Вървейки по пътя надолу срещаме поредните посетители, които питат има ли още много път и дали си заслужава усилието. След като им даваме обнадеждаващ отговор те смело продължават нагоре, а ние надолу по пътя си.Слизаме на площадката при паркинга, а онова същото момиче, подреждайки разните неща по сергиите се обръща към нас и пита с усмивка: „Хареса ли ви пещерата?“.
Ние се похвалихме, че сме останали впечатлени от видяното. Един младеж от групата ни се решава да се пошегува с нея като я пита дали не е сбъркала броя на стъпалата, че ни са се видели повечко, а тя утвърдително казва, че стълбите са си точно толкова и дори казва колко са стъпалата вътре в пещерата.
Аз понечвам да я снимам, но момичето се усмихва и казвайки, че не желае да я снимам се дръпа настрани, а ние развеселени си тръгваме по пътя, коментирайки, че си е заслужавало влизането в пещерата, защото това е наистина една от най-красивите пещери в България.
Доволни от видяното и пренаситени от родопска хубост се запътваме към една от механите, където да опитаме от няколко смилянски специалитета, за да бъде денят ни завършен както подобава на любителите на Родопите.
Какво четем:
🔴 Златолист или вярата, която лекува🔴 Трогателно есе за Васил Левски, написано от варненска ученичка стана ХИТ в мрежата!
🔴 ЛИМОНОВИЯТ СОК Е 10 000 ПЪТИ ПО-ЕФЕКТИВЕН ОТ ПРЕПАРАТИТЕ ЗА ХИМИОТЕРАПИЯ
Източник: Родопчани
Коментари
Последвайте ни във facebook!
