Пещерата "Венеца"- тайнствена и феерична

Венета Николова - Пътешествия без край

За да проникнеш в тайнствения й свят ще се наложи да се екипираш с много удобни обувки, да преодолееш страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнеш въображението си на макс ! Само така ще усетиш магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина. Добре дошъл в пещера „Венеца“.

Пещерата се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали. Открита е на мястото на каменна кариера още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр. С помощта на цветното светодиодно осветление пещерата оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист. Засега са разкрити 5 огромни зали, а общата дължина на коридорите й е около 300 м. „Корали, кристали, сталактони, сталагмити , сталактити, хелактити. От всичко има в тази пещера. Да не говорим, че голяма част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс. И всяка зала е различна! “- обяснява разпалено водачът ни Бори Борисов, който посреща групите на входа на пещерата.

Но за да надникне в подземното царство на „Венеца“, любознателният посетител ще трябва да се провре през много тесен отвор, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е над 90%. Така че преживяването не се препоръчва за хора с клаустрофобия или с физически затруднения. А това което се разкрива пред погледа си струва усилията.

Уж си под земята, а имаш чувството че гледаш филм на Нешънъл Джиографик за сътворението на Вселената или пък някоя холивудска продукция за извънземни форми на живот. Ей онова образувание там, което току-що преля от охра в тъмно лилаво не прилича ли на гигантска отровна медуза, носеща се в безтегловността на фона на изящен будистки храм ? Наблизо пък се мярват тъмно-сините очертания на молеща се Богородица. Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите. През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова което въображението рисува в полумрака на подсъзнанието му. А иначе образуванията си имат официални названия, като “главата на пеликана”, “нощната лампа”, “лалето”, “ръката на Бог“ и пр.

„Имаме си образувания които на други места ги няма. Например ще видите сталактити, които растат настрани против всички закони на гравитацията. В другите пещери повечето са конусовидни. Това е изключително рядко природно явление„ – хвали се Бори Борисов.

И още една уникална атракция отличава „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. “ Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс“- гордо заявява водача ни.

Разказва как когато открили пещерата през 70-те години на 20-ти век, тя била пуста, но сега вече може да се похвали със собствена фауна. „Прилепи преди не е имало, тъй като тя е била капсулирана. Но когато отворихме процеп, за да правим пътеките, в нея се нанесоха 9 прилепа . Сега вече те са 25“ . В недрата на залите пък пъплят миниатюрните представители на т.нар. троглобионтна колембола.

Целогодишната температура на пещерата е 10 градуса. Има и великолепна акустика, но заради високата влажност на въздуха озвучителната техника отказва да работи, което прави невъзможно провеждането на концерти в иначе просторните й зали.

Уникалното осветление на „Венеца“ е на стойност 80 хил. лв. и е дело на проектант от Израел. „Но системата ни на два пъти вече гръмна в следствие на гръмотевична буря. Затова пещерата е затворена за посетители при лоши метеорологични условия“- обяснява водачът ни. Иначе обиколката на „Венеца“продължава около час, а работното й време е от 9 до 17. Понеделник е почивен ден.