"Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми, кога от смърт аз бъда покосен…"


Преди 101 години Димчо Дебелянов е покосен от вражески куршум на фронта.

Той е на 29 години. Безсмъртен.

AFISH.BG ви предлага няколко малко известни стихотворения на големия поет

ТЪЙ КАКТО И МОЯТА МЛАДОСТ

Kак силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувстваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.

Прибулена с нежна и тиха тъга,
таяща и скърби, и радост
и пълна с мечтателна нега и свян
тъй, както и моята младост.

Кат древна весталка в антична Елада -
величествена в своята старост,
ти си тъй горда и с чиста душа
тъй, както и моята младост.

И днес пак ти шепна с надежди огрен,
че любя те, моя единствена радост,
а ти отминаваш безшумно край мен
тъй, както и моята младост.

*

Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна,
отрова в свойта кръв безмилостно ще влея,
със сълзи на очи развратът ще прегърна,
дано забравя мисълта за нея.

Крилатите мечти ще злъчно да осмея,
с натегнала глава в немирен сън унесен,
ще сипя жадно аз, ще пия и ще пея
на рухналий живот безрадостната песен.

В вертепи сам паднал сред паднали девици,
аз спомените зли в пиянство ще удавя,
играйте си със мен - о хидри и змеици,
и влейте в моя дух очаквана забрава.

*

Тъмна, мрачна нощ неприветна
сякаш навеки е мъртъв светът,
стъпки в мъртвило мрат безответно,
свършвасе тъмен самотния път.
Ти си пред мене и вечно те следя,
вечно след тебе аз мир не узнах -
ден ли ми носиш на славна победа,
край ли безбрежен на ужас и стра?
Нови ли светове мен ще откриеш -
друг жребий ли - светли зари...
В тъмен пустош ли мене ще зариеш,
с тръне окичила мойта глава?

Сенки безмълвни по друма - в тъмата
гаснат искрите - гробно студени.
Дух на съмнение пълни душата,
сянка безмълвна - бездна пред мене.

Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртъв светът.
Стъпки в мъртвило мрат безответно
свършва се в мрака самотния път.

На фронта

ЗАВЕЩАНИЕ

Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми,
кога от смърт аз бъда покосен,
то чуй, о друже мой незабравими,
какво да сториш от моя труп студен.

Недей го ти край шумний град заравя,
де хиляди нищожества лежат,
че може би суетен шум и врява
и там мирът ми сладък да смутят.

В планински някой край го заровете
връз цветний бряг на мил поток сребрист,
край него теменуга посадете,
столетен дъб и явор къдролист...

Кога млад славей песен заизвива
сред перести и къдрави листа,
и дъхне ми игличината дива,
ще сетя сладкий дъхна пролетта.

Когато в мрачна и бурлива есен
проникне влага в гроба мой студен
и горд балкан запее гробна песен,
в сълзи ще бъда ази потопен.

А в зимна нощ, кога фъртуна злобна
се щура и ридае с грозен глас,
под моята покривка там надгробна
в сън честит унесен ще съм аз.

И в златен сън, и в блянове кристални
унесен, златен мир ще сетя аз.
Другарю, запази тез думи жални
и тъй стори във моя смъртен час.

© Димчо Дебелянов

Къщата-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица


Четете още:

🔴 Виж магията на България в три минути (ВИДЕО заснетo с дрон)

🔴 Българи внесоха петиция в Европарламента срещу двойния стандарт при храните

🔴 Гърция с жесток удар за близо 1000 наши пенсионери!





Източник: afish





Коментари

горе