ВСЕКИ ЧОВЕК Е РАЗЛИЧЕН И ВСЕКИ ЩЕ СТИГНЕ ДО БОГА, СЛЕДВАЙКИ СВОЯ ПЪТ


Това е цитат от едно интервю на Паулу Коелю, което запазих и сега искам да споделя мислите си в тази връзка. В живота си всички хора търсим непрекъснато Бога, един Бог, който непрекъснато обрисуваме по начин, по който всеки един от нас иска. Религиите се опитват да канализират това търсене и да създадат типове хора, които следват определен канон в рамките на едно конкретно „вярване” в Бога.  Ние, православните християни, имаме своя си начин, по който гледаме към Бога, признаваме го и му се молим. И Бог ни намира по начина, по който ние сме го потърсили. 

В рамките на религиозната си пътека сме поставили като жалони собствените си навици и начина, по който ни харесва да живеем. За нас собствената ни специфичност се превръща в пътя за откриване на Бога и то по начина, по който сме били научени, че съществува. 

Бог обаче, освен канон и литургийна рамка, е и един особен път за всеки от нас. Няма човек на земята, който да прилича на друг и да мисли по същия начин. Всички и всеки един от нас следва пътя на душата си с избора, който прави във всеки един момент по собствения си път на този свят. Чрез действията си изпълваме календара на едно непрекъснато търсене, за да открием различното и да научим скритите тайни, които винаги сме мечтали да ни се явят по пътя.

Пътят, начертаван от всеки един от нас, ни води към една цел, за някои малка, за други голяма. Често сме на една ръка разстояние от целта, но с избора си се движим около нея без да можем да я видим. И искаме от Бог да ни я покаже. Бог винаги разтваря сърцето си със знаци и послания, които в повечето случаи не можем да чуем или да видим ясно. И се опитваме да чуем гласове вътре в себе си, които биха могли да ни осветлят този път.

Бог, с други думи, е нещо различно за всеки човек. Дори и за онзи, който чисто теоретично е ”атеист”, съществува Богът на Атеизма. За комунистите съществува един Маркс, да речем, или един Ленин, оглавил Октомврийската революция някога. Един идол, на който са искали да приличат и да вярват в него. Други са материалисти и превръщат в свой Бог непрекъснатата борба за повече контрол, печалби, пари и слава. И търсят този свой собствен Бог, следвайки тази пътека.

За всеки от нас Бог съществува. За онези, които се противопоставят на идеята за „конвенционалния” Бог, т.е. на този, на който сме били научени и приемаме в собствения си социален кръг, Бог е една особена физиономия и едно лично търсене, което всеки от нас крие вътре в себе си. Така за всеки от нас има и една отделна пътечка, за да открием целта, наречена Бог – този, който ни води към онова, което искаме да постигнем в живота си.

Енергията на душата ни и богатството на сърцето ни, които ни водят по избраната от нас пътека, са нашето съкровище. Нашият Бог е едно древно и вечно знание, за да можем да открием това богатство, което всъщност стои скрито вътре в нас и си мислим винаги, че сме го загубили или, че никога не сме успявали да го открием. Търсим помощ от други да ни разкрият пътя към Бога, тъй като нямаме силата да видим себе си в огледалото и да погледнем с очите си директно към собствената си душа.

Всички ние търсим в крайна сметка любовта на Бога или Бога на Любовта. Използваме смъртоносните стрели на омразата, ако повярваме, че Бог извръща погледа си от нас или че ни наказва за нещо, което не сме направили или за нещо, което правим недостатъчно. Но когато свикнем с болката, виждаме другите около себе си и разбираме, че колкото и човешки живота да унищожим, нямаме силата да надделеем над Бога, над нашия Бог и над Бога на останалите и да станем по-силни от човешката душа, която управлява силата на нашето съществувание. И тръгваме отново по пътя към откриването на нашия Бог, така както вътре в себе си си го представяме.

Колкото повече навлизаме покрай себе си в паралелните животи на хиляди и милиони други хора, разбираме, че всяка душа, всяко сърце вижда един и същ Бог, но с друг поглед и определя пътеката на своя ход във времето, различен за всяка друга душа и сърце. Всяко търсене е различно и всеки крачещ по този път го прави с различна стъпка и темпо, следвайки собствената си посока.

Всяка пътека е различна, хората са различни, начинът по който сърцата търсят Любовта на Бога е различен, но винаги в крайна сметка всички се срещат пред една и съща врата, там където пътят свършва. Там, където трябва да се окажем всички в даден момент, един или повече пъти по време на жизнения си цикъл. Тази порта е Любовта, която всички намираме и малцина имаме силата да я докоснем и вкусим. Виждаме я обаче, всеки с различен поглед и в различни нюанси. Любовта е Бог и Бог е Любов. Пътеката може да е лесна или трудна, но е много интересна и има много красиви изненади.

В даден момент всички се опитваме да разберем какво е успял и какво не е успял да постигне другият до нас и близо до нас и забравяме, че и ние самите сме в това непрекъснато търсене. Пишем песни за красотите на пътя, но обикновено не можем да видим кога точно сме достигнали пред портата на душата и на срещата си с Бога. Не можем да видим кога сме спечелили тайната на Любовта, защото винаги това, което търсим в усилията си, е да се научим да бъдем самите ние донори на Любовта. Само така ще можем да разберем, че се движим по собствената си пътека и да виждаме и другите как следват собствения си път, успоредно с нас.


Четете още:

🔴 Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата!

🔴 Няма нещо, което да не мога да постигна. Мога всичко!

🔴 Европейската криза – шанс за радикално възраждане на света









Коментари

горе