Нашето сърце и любов - подарък за тази Коледа


Всички вече сме свикнали да свързваме Коледа със светлини, подаръци, магазини, харчове, а за онези които имат възможност, с пътешествия и красив живот. Посланието на Рождество Христово обаче винаги е било нещо различно. Миналата година по това време написах един текст по повод Коледното послание, а сега бих искал да споделя нещо за обратното, т.е. за онова, което „открадна” истинския образ на тези дни и което е било в ежедневието ни тук, на Балканите, а не това, което виждаме днес.

Преди много години, още по времето на Османската империя, на много места в днешна Гърция и България гръцките и българските общности са живеели заедно. Имали са една вяра, никакви различия и са водили едни и същи битки за всекидневното си оцеляване. Пеели са същите песни, танцували са същите хора, женели са се помежду си и мнозина не са знаели дори дали са всъщност гърци или българи.

През онези години за нашите деди, които споделяли общата съдба на своята епоха без технологии, пътища, автомобили и електронни средства, Рождество Христово е бил един празник, за който се подготвяли много добре с четиридесетдневни пости, молитви, прошка и с надеждата за една по-добра нова година, която винаги настъпвала след Коледа. Преди Балканските войни и разделението, всички сме празнували Рождество Христово заедно на 7 януари, както днес сърбите, руснаците и всички останали, спазващи стария календар.

В деня преди Христовото рождение децата винаги обикаляли от врата на врата по селата и пеели коледни песни, с които предвещавали раждането на Христос. Жените в селото им раздавали сладки и други вкусотии, а децата винаги се боричкали помежду си кое ще спечели повече.

Денят на Рождество Христово бил винаги един голям и много красив празник. Семействата, които в онези години имали между 6 и 15 деца, се събирали около трапезата и се наслаждавали на рождественския обяд, обикновено след църковната служба, която започвала много рано, преди изгрев слънце. Заедно с тях се събирали и приятели от цялото село или малките градчета, в които живеели тогава. Било е празник, събиращ хората и символизиращ винаги силата на любовта, дарена на хората от новородения Христос.

Не съм живял по онова време, освен това съм и градско чедо, но и колкото по-малко неща да имахме в сравнение със сега, на практика днешният начин на живот е навлязъл вече силно в нашите общества. Има обаче десетки текстове на хора на словото, живели през онези години и описали неповторимо особената красота на тези незабравими мигове. Общото във всички тези текстове е било винаги любовта към ближния, който е слаб, помощта към онзи, който има по-малко, за да живее и изобщо изразяването на любовта по всякакъв възможен начин.

Естествено, и днешният свят е красив и се е приспособил към начина, по който сме се научили да живеем през 21 век. Но това малко едновремешно общество с малките си навици и традиции, които за съжаление са загубени в по-голямата си част днес, ни напомня, че винаги сме били хора, които търсят същото послание, но по други начини през това време на годината. Търсим Христос по различен начин, но имаме същите потребности, както нашите предци, в това търсене. Днес, обществото ни и средствата, които имаме около себе си, ни водят до по-голяма самота и изолация, а не до топлината на човешкото сърце.

Обкръжаващата ни среда, вместо да ни предложи ръка за обич, ни показва витрини, светлини и реклами, които не ни говорят за любов, а за материалното. За стоки, услуги, пътешествия. За хора, харчещи състояния на бляскави партита и за луксозни места, които повечето могат да видят само на картинка, защото с малкото събрани пари те трябва да осигурят възможността да изживеят достойно днешния си и утрешен ден.

Днешните времена ни отведоха далеч от любовта и голямото сърце на Христос, което той ни дари със смиреното си раждане. Епохата днес ни изпраща обратното послание на онова, което е присъщо за Рождество Христово, т.е. посланието за човечност и любов. Днес трябва да се борим, за да го открием, изключвайки компютъра и телевизора, които ни бомбардират с идеи за един друг „виртуален” свят, а не за онзи, който ни очаква зад ъгъла на улицата.

На тази Коледа, нека подадем ръка на някое малко дете, което има нужда от нас или на някой безпомощен човек. Нека отворим сърцето си по пътя, показан ни от Христос и който някога, в нашите малки стари общества, беше следван от дедите ни просто като нещо напълно естествено. Нека потърсим и нека дарим любов на ближните нам, особено на онези, които имат най-голяма нужда!


Четете още:

🔴 ВСЕКИ ЧОВЕК Е РАЗЛИЧЕН И ВСЕКИ ЩЕ СТИГНЕ ДО БОГА, СЛЕДВАЙКИ СВОЯ ПЪТ

🔴 Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата!

🔴 Няма нещо, което да не мога да постигна. Мога всичко!









Коментари

горе