Ето това е най- страшната отрова, която ядем всеки ден и не е нито захар, нито сол, а .....

Раждането на новата световна идеология и политическа практика


Понеделник, 16 Януари 2012

Публикувано в Brain workshop

Изглежда, сме в навечерието на американски сблъсък с Иран, което означава, че навлизаме по всяка вероятност в най-широката военна фаза на един световен конфликт, който ще завлече пряко или косвено големите нации и ще донесе бедност на по-малките, които нямат икономическата и политическата сила да участват решително в събитията. 

Никой не се съмнява, че Иран представлява голям проблем. Периодът, в който се развиват паралелно всички тези събития обаче, води до един основателен страх, че самият факт на една евентуална интервенция в Иран ще доведе до поредица от други събития, които заедно с положението в Европа и изобщо в света ще допринесат за едно много динамично разделение на сегашния свят чрез формирането на една нова идеология и политическа практика, които ще се различават от всичко онова, което сме познавали и видели през втората половина на 20 век.

Капитализмът и видът демокрация, на които бяхме свидетели през втората половина на миналия век, оцеляваха като противовес на съществуването на един друг полюс, този на страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и ядрения СССР. Рухването на този полюс и поетапното му интегриране в рамките на по-широкия Западен свят доведе да нуждата от световна реорганизация и даде шанса на разни параноици като Бин Ладен да следват една налудничава международна политика, основана на тероризма. Глобалните разместванията доведоха обаче и до икономическа криза след спукването на големия балон с ипотечните кредити в САЩ през 2007г. и фалита на Lehman Brothers през 2008г., които доказаха на всички колко гол е бил „царят” на Западния свят, така както го познавахме и както мислехме, че може безспир да ни обезпечава сигурност и благоденствие.

Войните, избухнали след 11 септември 2011г., интервенциите в страни вследствие на прилагането на бързи процедури и без пълното одобрение на ООН, нещо което изглежда, че ще продължи като практика, откриването на нови, усъвършенствани оръжия от западния свят, като използването на системата HAARP, както и на лабораторно модифицирани вируси, установяват един нов двуполюсен модел, който ще се опира от една страна на групата държави, имащи познанието и използващи го изключително в свой интерес, а от другата страна ще са държавите, които не могат да имат достъп до тези знания и технологии. Парадоксалното, разбира се, е че в доста страни от втория полюс живеят многолюдни общества, страдащи от глад и климатични изменения и търсещи възможност за имиграция по посока на западния свят и техните сателити.      

Значимите търкания и сблъсъци, на които ще станем свидетели през настоящето десетилетие, формират контурите на практика на промяната към един нов световен ред и ясното разграничение на границите в света между първия и втория полюс. Понятието „нов ред”, за съжаление, отдавна е демонизирано и има много и противоречиви тълкувания, от конспираторски до наистина съществени и логични. Въпреки това, новият ред е философията на една нова епоха, на която ще станем свидетели след интервенцията в Иран и различните войни, които ще последват на регионално или глобално ниво, с цел преструктуриране на позициите на големите и средните страни, като Русия, Китай, но и на Турция, която е междинната зона между Иран и Запада и която по-скоро чисто идеологически гледа към Изтока.           

Новата световна идеология, както се развиват нещата, ще възникне от нуждата за опазване на гражданите от непрекъснатите и бързи промени, настъпващи в света и тяхното влияние върху западните общества. Понятието за либералната обществена структура, което тържествува след Втората световна война, постепенно ще се превърне в една нова система за демократична власт на по-големи групи от държави, имащи потребността да запазят познанието и да го използват за своя самозащита с помощта на своите нови супероръжия, които имат на разположение, както и на оръжията, които ще създадат, но няма да продадат на страните, извън своя кръг, който ще представлява първият полюс.  

За Европа, демократичната структура на страните главно от ЕС във вида, в който ги познаваме днес, вече е „умрял” още през 2010г., а може би и по-рано. Икономическите преразпределения показаха пътя на обединението към своеобразен единен механизъм със собствена централизирана власт, като тази на федерална Германия или на САЩ, която от една страна наистина ще дава права и властови ресурси на страните-членки. О друга страна, в сферата на икономическата, социалната, централната и външната политика ще функционира един централизиран орган за управление, един Президент с власт, един европейски Парламент, който ще може да законодателства по същество и едно централизирано Министерство на финансите, което заедно с Европейската централна банка ще имат основната роля и дума при упражняването на конкретни икономически и финансови политики и стратегии. Тази перспектива вече се осъществява с решенията за институционализирането на вътрешната дисциплина в Еврозоната. На практика, се заличава съществуващият модел за упражняване на демокрацията и взимане на решенията, който вече ще има повече групов, отколкото национално-централизиран характер, както беше досега. Русия, Украйна, както и други приятелски настроени страни ще се интегрират постепенно с Европа, дори и с някакви по-хлабави форми на сътрудничество. Една от тях е и Израел, заемащ стратегическо положение и имащ нужните знания и нови технологии. В същото време, ще видим по-тясно интегриране на западните общества, едно конкретизиране на партньорството между САЩ, ЕС, Япония, Южна Корея, Канада, Австралия, Израел, както и на другите европейски страни, които споделят ценностите на Западния свят, като Русия, Украйна и т.н.  

Ще видим, също така, една промяна в упражняването на демокрацията с обезличаването на границите и на властта на местните парламенти, след като на практика моделът на задлъжнялата и неспособна да провежда смислена политика страна ще трябва да намери съответната „терапия”, както и един нов модел, който ще гарантира прогреса за нейните граждани и развитието й. В същото време този нов модел ще ограничи корумпираните властови практики и политиците „еднодневки”, които в миналото забогатяваха от грешките на предишните модели за управление и които създадоха държави, на които собствените им граждани нямаха доверие. Формирането на общества  чрез миксирането на различни възгледи ще даде възможност на онези общества, които смятат че заслужават повече, да намерят пътя към необходимия компромис и да вървят напред, следващи някакъв среден модел на развитие, където ще властват взаимното уважение, а не задължението на една група да храни и пои другата без ограничение. Т.е. това, което видяхме при държавите, опиращи се на непрекъснатите дефицити и големите дългове, без производство, когато други подобни държави успяваха да трупат излишъци, да имат производство и малки задължения и да споделят истинските ценности на автентичното европейско общество.             

И така, тази нова световна идеология за политическо управление ще бъде обществото, което ще държи ключовете за функциониране на Западния свят с предимството на натрупаното познание спрямо обществата, опиращи се на свръхнаселеността и на изнудването на Запада с ядрени оръжия, тероризъм и фанатизъм, т.е. със заплахата от унищожение. Въпросните общества успяха да спечелят много изгоди от тази своя политика поне през последния половин век. За да бъде сложен край на този модел на паразитно функциониране, би трябвало западните структури и обществата, които ги съставляват, да са в състояние да използват „оръжията” на познанието и самозащитата по начин, по който решенията ще могат да се взимат бързо и „ветото” на малки страни няма да може да спира или блокира рационалната логика на по-големите.     

Новият ред за функциониране на планетата и новата демократична структура, която ще се създаде на тази основа, ще бъдат голямата изгода, от която ще можем да се възползваме ние, западняците, за да защитим сами всичко онова, което сме създали с толкова много труд през вековете. Също така, за да можем да сложим граници на непрекъсната нужда от имигриране на хора от страните на днешния Трети свят към нашия „двор” , факт, който на практика променя структурата на западните страни и ги превръща в уютни пристанища за африканци и азиатци, които запазват характерните си особености и на практика се опитват да накажат западната цивилизация, след като нямат възможност да спечелят от предимствата, които тя им предлага и да станат нейна интегрирана част. В рамките на България това нещо многократно е обсъждано, поради демокрафското състояние на страната. Същото обаче важи и за други европейски общества, които остаряват постепенно. Нашите малки страни ще могат в рамките на европейското и световно управление да играят една по-значима роля и да дадат на своите граждани възможността за контролирано развитие под защитата на силните държавни структури, които ще затварят границите пред по-нататъшната навлизаща имиграция чрез правилното управление на познанието и действителната европейска демокрация. 

Създаването на обществото на познанието, накрая, ще бъде в изгода на обществата, които са избрали различен път от този на фанатизма и заплахите и не искат да се възползват от тях. Страхът от използването на познанието в техен ущърб ще ги накара да функционират без изнудване на Западния свят.  Западният свят на свой ред ще може да инвестира в тези общества чрез един контролиран механизъм, който ще бъде взаимнозависим: „отваряме вратите на възможностите пред  Вас, но и Вие на свой ред, затваряте вратата на заплахите, екстремизма и тероризма от всякакъв вид и естество”. Страхът, който някога действаше възпиращо между САЩ и СССР, ще се прехвърли на практика върху новия модел на функциониране на планетата ни. 

Раждането на новите идеологии за управление, за съжаление, се извърши исторически чрез войните и големите политически катаклизми. Затова и днес, вярвам, че възможността за едно голямо преразпределение на силите в региона около Иран ще позволи на Запада да разбере, че е дошъл часът за самозащита чрез една новосъздадена рамка на глобална власт, която ще отговаря на предизвикателствата на днешните времена и на рисковете, които създава евентуалното нерационално използване на ядрени оръжия от страни като Иран или Пакистан. Сигурно, ще има реакция спрямо това преструктуриране на нашите общества, обаче е ясно, че днешният модел е остарял и не дава възможност да се развиваме без да живеем със страха от унищожението от разни параноици, както и възможността за технократско функциониране на нашите демокрации в рамките на функциониране на Европа, както и на нашата западна цивилизация  в рамките на цялата планета.      
 
Създаването на Новия Ред е потребност и задължение за всички нас. Тази идеология е единственият, по мое мнение, път за самозащита на всичко, създадено от Западния свят през последните двадесет века.

Следваща статия:
Положителните страни на отминалата 2011 година


Коментари

Видео на деня

горе