Как правилно се яде мед? Едва ли сте се замисляли досега, че никога не сте го консумирали правилно!

Как умря първата глобализация?


Четвъртък, 26 Януари 2012

Публикувано в Brain Workshop

В световния дебат за сегашната финансово-икономическа криза липсва едно понятие, което през последните двадесет години присъстваше задължително в разговорите за световната система. Думата „глобализация”. Това е странно, тъй като глобализацията може да няма отговорност за възникването на кризата, но на нея се дължи бързото й разрастване.

Един проблем с жилищните кредити в САЩ се превърна чрез взаимовръзките на финансовите институции в световна банкова криза, за да приключи засега като финансово-икономическа криза, а може да стигне и до криза на реалната икономика за стоките, произвеждани от … Китай. 

Тази липса може да означава, че сме си взели уроци от голямата депресия през 1929г., когато реакцията беше да се ограничи глобализацията чрез националните законодателства, в резултат на което светът освен от дълбоката рецесия беше поразен и от изтощителни търговски войни и в крайна сметка стигна до кръвопролитната Втора световна война.

Има ли обаче аналогии, които могат да ни помогнат да направим обективно сравнение между събитията от началото на миналия век и тези от днешно време? Според професора по история в Принстънския университет Ηarold James, глобализацията в края на 19 век е била по-голяма от днешната. Един начин, да измерим международната интеграция, пише той, „е като разгледаме размера на чистите капиталови потоци”.

Ако бъдат измерени в сравнение с Брутния национален продукт (БНП), износът и вносът на капитали са били по-големи от днешните: между 1870г. и 1890г. Аржентина е внасяла капитал, равен на 18,7% от националния й доход, а Австралия - 8,2%. Сравнете тези данни с деветдесетте години на миналия век, когато съответните цифри на тези две големи вносителки на капитал са били съответно нищожните 2,2% и 4%. Случаят с износа на капитал е още по-показателен. В навечерието на Първата световна война Великобритания е изнасяла 7% от националния си доход. Нито една държава в света след 1945г. дори не се доближива до подобни нива, включително Япония, както и Федералната Република Германия преди 1989г.

В сферата на търговията нещата не са били много по-различни. През 1913г. износът на голямата икономическа сила през онази епоха, Великобритания, е бил около 30% от БНП, процент, достигнат от някои западни страни след осемдесете години на миналия век, въпреки огромното усъвършенстване на търговския транспорт и инфраструктура.

Имиграцията е невъзможно да бъде измерена, защото през 19 век не е имало паспорти, нито имиграционна политика и разбира се, съответни проучвания. През онези години „преди всичко са се движели хората”, пише Харолд Джеймс. „Не са били нужни паспорти. Рядко са се водили дебати за гражданството”.

“Универсална епоха”

Преследвайки свободата, сигурността и благоденствието - три тясно свързани ценности – хората от Европа и Азия напускали домашното си огнище и често предприемали рисковани пътувания с железниците или с параход, като част от гигантстките човешки имиграционни вълни. Между 1871г. и 1915г. 36 милиона души напускат Европа. От едно население, което през 1900г. не е надвишавало 320 милиона.

Светът е живял в една "универсална епоха". "Оптимизмът на епохата", отбелязва James, "може да се използва като свидетелство за интернационализма или космополитизма й". Някои анализатори са вярвали, че динамиката на интеграцията е толкова голяма, че не е било възможно да й се противодейства по никакъв начин – на практика, според тях, тя е правела невъзможна войната между големите развити индустриални държави.

Тази привлекателна, но в крайна сметка измамна идея, е била пресъздадена с голямо майсторство от английския писател Norman Angel в една негова книга, публикувана през 1911г. и разпространена веднага (толкова голяма е била степента на интелектуалната интеграция) в четиринадесет страни и на осем езика.

Капиталистите смятали, че тяхната версия за интернационализма е довела държавите до такава зависимост от пазарите на облигации, че нищо не би ги накарало да предизвикат някакви действия срещу доверието в предприятията. Социалистите пък вярвали, че наличието на един осъзнат интернационален пролетариат би могъл да осуети плановете на милитаристите.

Първа световна война

И двете теории били опровергани. Три години след публикуването на “Great Illusion” светът навлязъл в най-голямата и кървава война до този момент. Κevin O’Roark и Jeffrey Williamson в книгата си “Глобализация и история” пишат, че “историята показва, че глобализацията може да роди семената на самото унищожение. Тези семена са били посети през десетилетието след 1870г., покълнали са след 1880г., порастнали са стремително в периода между двете столетия и са разцъфтяли в тъмните години между двете световни войни”. Според двамата писатели, голямата депресия през тридесете години на миналия век не се е нуждаела от Първата световна война, за да се прояви. Тя е щяла да дойде, така или иначе, в резултат на вътрешните противоречия на капитализма.

Странно от една страна и почти марксистки от друга, но почти същото твърди и големият австрийски икономист Йозеф Шумпетер. Както пише Ηarold James, в една статия със заглавие “Нестабилността на капитализма”, публикувана през 1928, в годината на най-голямото благоденствие през онова десетилетие, Шумпетер се спира “на тенденцията за самоунищожение поради присъщи икономически причини или към загуба на собствената си структура”. В една епоха, в която все още не са личали признаците на опасноста от финансово-кредитни трусове, той твърди че “капитализмът, въпреки че е икономически стабилен, като тази стабилност нараства, той създава, използвайки човешката изобретателност и интелект, един манталитет и един стил на живот, несъвместими с негови основни условия, стимули и социални институции”.

Актуално пророчество

През 2001г., когато за първи път се появява на бял свят книгата на Harold James за историята на първата глобализация, писателят е гледал на Европа като слабото звено на втората глобализация. В изводите на книгата си, той пророкува, че на Стария континент “има минимална гъвкавост що се отнася до очакванията за това какво би трябвало да прави държавата и една остра тенденция предложенията за реформи да се поставят извън границите на приемливия политически дебат. Тези държави се основават на надеждността си – на доверието в пазарите – до такава степен, че ... където и когато се появят кризите, те ще се ... проявят като съвършено нерешими проблеми в рамките на съществуващия политически ред и настоящите политически очаквания”.

Раждането на антиглобализма

За James антиглобализмът се ражда веднага след първата глобализация. “Докато единният международен свят се е развивал, се е появил като реакция и отговорът – първо само като идея и после като институционално превъплъщение на идеята. Осъзнаването на последиците от една глобална икономика и едно интернационално общество предизвиква един мощен национализъм. Национализъм означава поне два различни процеса. Единият е формирането на идентичности и общо поведение като реакция към външна заплаха или на идеята за заплаха. Този вид реакция може лесно да се превърне в ксенофобия”.

Според James, “трудовите потоци остават най-регулираната част от глобалната икономика... Имиграцията е най-уязвимият сектор като защитен инстинкт. На него се дължи решителната враждебна позиция срещу интернационализма през двадесете години на миналия век, съпроводена с втвърдяване на неприятните и също така недалновидни националистически аргументи”.

Второ, има един процес на създаване на институции, който се обосновава на основата на първата реакция, с която нацията – държава, типичната политическа конструкция от 19 век, се развива като защитен механизъм срещу заплахите за стабилноста, които имат външен произход... Реакцията в периода между двете войни срещу международната икономика има своите корени в 19 век и те могат да се видят точно в онези области, които са играли централна роля в глобалната взаимосвързаност: в търговията, имиграцията и движенията на капитала. Целта на новите мита, наложени в края на 19 век, често се е обосновавала с традиционни аргументи и то не толкова като социална, колкото като национална защита”.

Хомогенност

Възгледът, който властвал над света тогава е бил, че страните се нуждаят от колкото се може по-хомогенно население за целите на своята защита (или както бихме се изразили по-цинично: за храна на оръдията). Начинът на запазване или и нарастване на населението е бил чрез икономическата експанзия, т.е. по пътя на износа. Както е отбелязал удачно един писател от онази епоха “ще изнасяме или стоки, или хора”.

Това довело държавите до протекционистки политики (главно що се отнася до земеделската продукция) и агресивни дотации на износа. В резултат идват контрамерките, за да стигнем до голямата депресия през тридесетте години на миналия век.

Следваща статия:
Раждането на новата световна идеология и политическа практика


Коментари

Видео на деня

горе