Рухването на Гърция на масата на безспирния популизъм
Гърция, изглежда, че се насочва към нови избори на 17 юни. Политическите лидери
на партиите, които не са съгласни с плана за спасението на Гърция от Тройката
(МВФ, ЕС, ЕЦБ), торпилираха по всеки възможен начин шансовете за компромисно решение,
върху което работиха партиите ПАСОК и Нова Демокрация, както и малката партия
на „Демократичната левица", която изглежда, че искаше да помогне за съставянето
на правителство, но не достатъчно, за да даде в крайна сметка своя глас за нещо
такова. От цялата тази процедура отсъстваха напълно просталинистката Комунистическа
партия и неонацистката „Златна зора".
Гърция, за съжаление, се намира в най-голямата криза след Втората световна война
и тази криза не е икономическа, както смятат мнозина, а морална и национална.
Върху този факт стъпиха демагозите на популизма и доведоха разгневените и угнетени
гръцки избиратели до две лъжливи убеждения: първото, че „някакви лоши европейци"
и органи на „Новия световен ред" заговорничейки са увеличили седемкратно държавния
дълг на страната, за да „смачкат" всъщност гръцкия народ от нови и нови жертви
под зловещото ръководство на Джордж Сорос, на инвестиционната банка Goldman Sachs
и на госпожа Меркел. Или второто, че трябва да разтрогнем договорите, да узаконим
един нов вид ляво народно управление, да назначим 100 000 нови служители в гръцкия
държавен сектор (в който вече работят 710 000 души, а се нуждае от само 200 000)
и да възстановим жизнения стандарт на гърците от времената преди кризата, просто
без да платим дълга, който имаме.
Първите твърдения принадлежат на Панос Каменос - председател на партията „Независими
гърци", която спечели 10% на последните избори, а вторите са на Алексис Ципрас,
председател на крайно лявата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица), която
всъщност обединява 12 крайни групи от комунисти, маоисти и троцкисти, както и
различни лумпенизирани социални елементи, осъждани в миналото и отговорни за палежите
и големите погроми в Атина.
СИРИЗА получи 16% на фона на незначителните 3-4%, които печелеше в предишни години.
Нямаше да получи тези гласове, разбира се, ако начело на партията не бе много
харизматичният млад демагог Ципрас. Той напипа пулса и голямата болка на гръцкия
народ и поиска заедно с десния Каменос, да бъдат наказани старите големи партии
Нова Демокрация и ПАСОК за всички „беди" на страната. Пренебрегвайки положителните
неща като влизането на Гърция в Европейската общност (1980 г. - Нова Демокрация),
в Еврозоната (2001г.-ПАСОК), Олимпийските игри (2004 г. - ПАСОК и Нова Демокрация)
и огромното нарастване на жизненото равнище на гръцкия народ изобщо.
На практика двете партии, които подкрепиха неудържимия демагогски популизъм,
постигнаха много повече от очакваното на изборите от 6 май 2012г., след като (а)
наказаха доста съществено големите традиционни партии, за да не могат да съставят
правителство и (б) доведоха изборното тяло да им даде един процент, който им позволява
да контролират събитията, доколкото другите партии на крайния избор - Комунистическата
и „Златна зора", поискаха или бяха принудени да останат извън преговорите.
В същото време те втълпиха на голяма част от гражданите, които не са в час с
икономическите реалности, някои нови и меко казано странни идеи, които бяха разпространени
с огромна скорост от медиите и по мрежата сред всички избиратели, че:
(1) европейците са лихвари и искат да им платим пари, които не им дължим и следователно
ще трябва да развалим всички договорености с Тройката и/или да не платим парите,
или да платим само малка част от тях,
(2) че цялата планета и особено невидимият механизъм на „Новия световен ред"
заговорничат всъщност срещу Гърция и гърците, за да откраднат богатството им,
като не е много ясно то от какво се състои,
(3) че ако скъсаме договорите си със Запада, ще дойдат германците и другите западняци,
за да ни молят да ги приемем, след като без Гърция системата на еврото ще рухне
и цената ще бъде по-висока - значи и гърците имат огромен резерв от възможности,
за да изнудват Запада,
(4) че за всичко са виновни банките и лошите банкери, гърци и чужденци, но не
и гръцкият народ и
(5) че държавните служители и огромният неефективен държавен механизъм, който
„изяде" на практика жизнения частен сектор, ще трябва да бъдат защитени.
СИРИЗА отиде още по-далеч, предлагайки първоначално конфискация на пари на онези
граждани, които имат доход над 20 000 евро годишно, т.е. на над 1.6 милиона гръцки
граждани или и използването на останалите спестявания на гърците в банките в размер
на 165 милиарда евро чрез принудителната национализация на всички банки. Накрая,
дадоха да се разбере и с интервюта по CNN, че „кризата ще трябва да я платят богатите,
които са виновни за всички беди и злочестия на Гърция".
Геройският пример за подражание на Ципрас - председателя на СИРИЗА, е венецуелският
президент Уго Чавес и други исторически революционни фигури от крайните комунисти
с предимно анархистичен профил. Панос Каменос от „Независимите гърци" няма герои,
но следва буквално начина на изразяване на Ципрас, само че отдясно, добавяйки
в думите си доста църковни и религиозни фрази, за да въздейства на вярващите,
които обикновено са политически привърженици на центристки или десни формирования.
Популистите използваха атмосферата на разпад в следизборния период в Гърция не
за да помогнат, а да торпилират и да си правят самореклама на основата на изборите.
Изглежда, че СИРИЗА ще успее на следващите избори през юни (ако се проведат) да
стане първа политическа сила и ще спечели около 110 мандата от общо 300 в гръцкия
парламент на основата на бонуса от 50 депутатски места, които взема партията,
получила най-много гласове. Така ще може заедно с „Независимите гърци" и други
по-малки формирования да съставят правителство.
Ако това стане на практика, ще станем свидетели на една много трудна ситуация
в Гърция, след като тези политически групи ще бъдат призовани да дадат решения
за развитието на страната извън договореностите с МВФ и ЕС. Това на практика ще
означава излизане на Гърция от Еврозоната, след като е технически невъзможно да
намерят пари в евро, за да покрият дефицитите.
Не смятам за вероятно да се постигне ново съгласие с ЕС след договореностите
за PSI (за намаляване на частния дълг с 53%) и ако продължат да подкрепят всичко,
което обещават, просто ще доведат страната до пълна икономическа катастрофа и
изолация до края на лятото на 2012 г. ЕС пък ще се опита да изгради една своеобразна
карантинна зона около страната, за да не се прехвърли проблемът и върху други
икономики.
За популистите разрухата е идеалното място, в което лесно ще могат да действат.
Реалността обаче по всяка вероятност ще доведе Гърция да един абсолютен хаос и
ще я превърне в една страна от Третия свят, като тези в Африка. Днешните проблеми
на гръцкото общество ще бъдат само една бегла гримаса в сравнение с това, което
ще се случи, след като е вероятно да се стигне и до рухването на банки и големи
предприятия, които днес са печеливши, поради невъзможността им да се справят с
една такава вълна от промени. Може би ще дойде момент, в който и популистите ще
бъдат истински оценени от народа, но лошото вече ще е факт и демокрацията, колкото
и да е жизнеспособна, няма да може да възстанови загубените възможности, които
страните - партньори на Гърция предоставят щедро до този момент.
Реалността е, че Гърция днес преживява и диша с парите на данъкоплатците от другите
европейски страни. Тези пари трябва да бъдат уважавани, както трябва да бъде уважавано
и търпението на толкова милиони европейци спрямо маймунджилъците на един малък
народ, който не може да бъде задоволен с нищо и не иска да си направи самокритика.
Един народ, който за съжаление купонясваше толкова години благодарение на синекурните
назначения в държавния сектор, в който се плащаха двойни и тройни заплати в сравнение
с частния сектор, на раздаваните 200 000 пенсии на несъществуващи фантоми, на
субсидиите от ЕС, давани за несъществуващи земеделски култури и на лесните заеми
от банките, които също получаваха евтини пари от Европа.
Политиците в Гърция не казаха истината на гръцкия народ, че това е един балон,
който вече се е спукал и ще трябва всички заедно да работим, за да превърнем Гърция
действително в едно западно общество с истински ценности. Популистите стъпиха
върху липсата на реализъм и дадоха по своя си начин вяра на гърците, че има път
за връщане към стария купон. На практика обаче, вкараха всички в една затворена
стая и изхвърлиха ключа навън, след като успяха да убедят 3 000 000 граждани да
не гласуват за проевропейските партии Нова демокрация и ПАСОК, а да предпочетат
други формирования, основно популистки и крайни.
Четете още:
🔴 Гърция – накъде след изборите в неделя?🔴 25 март: Гръцкият 3 март, победата на Давид срещу Голиат
🔴 Връщането на драхмата все по-реално, според гръцкия бизнесмен Христос Мурутис