Съкровището на живота


Слушам и чета напоследък за десетки хора, които се самоубиват в различни части на Европа, заради кризата. Хора, достигнали до отчаяние, след като са планирали живота си по един начин, а ситуацията, която те не могат да контролират, прави нещата съвсем различни. Депресията, според статистическите данни, застига 50% от европейците в т. нар. „цивилизовани” общества поне веднъж в живота им, понякога по-драматично, друг път по-безболезнено.

Нито депресията, нито самоубийствата обаче сякаш засягат хората в страните, където доходите са минимални, като в Африка и в много части на Азия. Там хората се усмихват, защото единственото, което имат, са малките моменти на щастие от една усмивка. Не могат да си мечтаят за богатства и величие, освен да успеят да увеличат единия долар, който печелят всеки ден, на 2, 3 или 4. Така страхът от житейски крах не ги трогва особено и затова депресията за тях е почти непознато състояние.

Всеки един от нас, мъж или жена, търси своя път в живота. Почти всички и то в много моменти от живота си виждаме, че пътят ни е може би грешен и бихме искали да го извървим по друг начин или че сме направили някои грешни стъпки в житейския си ход. Не вярвам, че има човек, който да не си е помислял нещо такова поне веднъж. Всеки от нас търси нещо ценно, някаква стойност, някаква цел, която иска да постигне, това което всеки нарича „моето съкровище”. Една цел, която малцина от нас достигат, но почти всички тръгваме по някой път, който ни води към нея, според собствените ни разбирания и вярвания.

Много често не можем да открием съкровището си, така както сме си го представяли в мечтите си. И виждаме как животът ни преминава без да можем да стигнем там, където сме искали със собствените си сили. Тогава би трябвало да сложим в ред мислите и чувствата на сърцето си, за да не се затворим вътре в себе си и да затворим мечтите си в порочния кръг на депресията. Когато не можем да достигнем до „съкровището”, за което сме си мечтали, би трябвало да потърсим в себе си някаква нова цел, някакво ново „съкровище” в рамките на нашите сили и възможности.

Трябва да погледнем на самите себе си и на хората около нас с обич, разбиране и вяра, че и те, всеки със своята си цел, чертаят собствения си път, за да открият своето „съкровище на живота”. На техния живот, който е част от хилядите животи на една цяла социална общност.

Депресията, болката, падането, загубата на някаква надежда се заменят винаги с някаква нова мечта, в новите рамки, които животът и Бог ни определят. Стига да можем да преодолеем пречките и да прочетем правилно посланията, които носим в себе си, за да сложим жалони на мечтата, която имаме за личното си съкровище и да начертаем пътя, който ни води до него.

Успехът съществува на земята за всеки човек и Любовта Божия подкрепя стъпките на всички ни. Наш грижа е, дали ще можем да се докоснем до тази Любов, за да вървим по пътя към успеха, който много често преминава през трудности и горчивини, през разочарования и сълзи, но винаги има някакъв светъл изход към личното съкровище. Единственото нещо, което трябва всеки от нас да направи, е да потърси този изход, много пъти полагайки големи усилия.

Питам се, колко сила намират някои нещастни хора от страните в Африка и Азия, извървяващи хиляди километри, преминаващи през реки и морета, за да открият едно късче достоен живот в някое западно общество. За тези хора, които не знаят дали ще се събудят живи следващия ден, съкровището е възможността да попаднат в една по-хубава страна и да създадат един по-поносим живот – може би за следващото поколение, а не за тях самите.

А за нас? За нас пътят е много по-лесен, но сами си го правим труден, виждайки стени и планини около себе си. Съкровището ни е много по-близо до нас, но не можем в повечето случаи да то открием, защото държим очите си затворени или не можем да видим какво се случва около нас. Мислим, че съкровището ни е на километри далеч, но може би го докосваме с дясната или лявата си ръка, без да го усещаме.

Нека погледнем вътре в себе си, в душата си, в сърцето си и нека се опитаме да открием кое е нашето съкровище и дори да сме тръгнали по грешния път, вървейки по него накрая все пак ще можем да го открием. Нуждаем се само от силата на Божията Любов, за да се самоопределим. Нищо повече. Ако успеем да видим съкровището си, тогава ще знаем как да вървим към него и как да го направим наистина наше, печелейки щастието, за което си мечтаем всеки ден.

Животът е борба. И борбата е тази, която ни държи живи. Нашето съкровището иска борба и усилия, за да го достигнем. Нашата истинска, незабравима борба.


Четете още:

🔴 Рухването на Гърция на масата на безспирния популизъм

🔴 Гърция – накъде след изборите в неделя?

🔴 25 март: Гръцкият 3 март, победата на Давид срещу Голиат









Коментари

горе