Българските ми квартиранти и делата им в Англия

Избирайки един различен път от онзи, от който наистина нямаме нужда


Събота, 26 Май 2012

Актьорьт Уил Смит казва, че «Твърде много хора днес харчат пари, които не са спечелили, за да купуват неща, които не искат, само за да впечатлят други хора, които не харесват». Когато го прочетох, действително се почувствах като ударен от електрически ток. Думите му изобразяват по един изключителен начин действителността, която е свързана пряко и с огромния проблем на моята родина, Гърция, както и на други т.нар. развити общества в света. Купуваче неща на заем, който вероятно няма да успеем да върнем, само и само за да впечатлим някои друг, които може би не ни е изобщо симпатичен.

Същият въпрос зададох и на един човек, който преди доста години продаде единствената земя, която беше наследил, за да си купи някакъв Mercedes S-Class, въпреки че беше много вероятно да няма други пари за гориво и за подръжка на автомобила си. Тогава ми отговори, ”ама защото и съседите, които не мога да дишам, имат същия автомобил и искам да им натрия носовете”.

Защо? Защо се отнасяме така, когато в живота си имаме и други, алтернативни пътища?

Просто, защото сме несигурни. Способни сме да поставим в сериозна опасност съществуванието си и възможността да обезпечим бъдещето си само и само за няколко мига възторг към нашата персона или за да предизвикаме завистта на околните към нас. Продуктивно ли е обаче това чувство? Печелим ли нещо като хора? Не, категорично, не!

Коя сила би могла да ни донесе същото удоволетворение и разбира се продължение, без да затрива душата ни? Въпросът е лесен и отговорът е само един: любовта. Изглежда обаче, че е много трудно да спечелим любовта към ближния и към нас самите, по-лесно от жертвите, които правим за няколкото мига завист на някой човек към нас, който няма онова, което ние сме придобили, много често с непосилни заеми. Любовта няма нужда от пари, а от душа и вътрешна сила, която не се изчерпва, а се преражда от само себе си всеки път, когато самите ние я даряваме на ближния си, който има потребност от нея. Даваме и тя ни връща от само себе си многократно повече, отколкото сме дали.

Ако можем, с други думи, да победим силата на безспирното потребление и на безграничната показност и да посветим всичките си сили на безкрайната любов, която се опира на непрекъснатото даряване, ще спечелим първо самите ние и след това ще дадем радост на околните. Ще разберем, че не се нуждаем от материални жертви, за да станем щастливи, а просто и само от начина, който ни дава шанса да имаме силата да даряваме. И този начин не е сложен – да отворим душата си. Да прочетем онова, от което самите ние се нуждаем и да се опитаме да го предадем на човека до нас. По този начин любовта се връща обратно към нас самите, както да гледаме в едно огледало.

Нека се опитаме да победим самите себе си, собствените си слабостти и несигурност и нека открием убежище в сигурността на любовта. Тя ще ни дари един красив днешен ден и едно продължение в живота ни върху стабилните основи на искреността и достойнството. Нека се опитаме да го направим, преди да почустваме самотата на самодоволството сред материалните придобивки, които не могат да ни доведат до духовно извисяване.

Следваща статия:
Гръцки предприемач имигрира в България - една нова реалност

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе