Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ

Промяната на еднополюсния свят и създаването на един различен световен ред


Вторник, 5 Юни 2012

Нещо невиждано се случи неотдавна, напомняйки ни други времена. Владимир Путин отказа да присъства на срещата на върха на Г-8 в Кемп Дейвид, изпращайки своя приятел и дясна ръка Дмитрий Медведев да представлява Русия. Това негово действие ни напомни сякаш за времената от Студената война, а посланието беше ясно: "Русия е мощна, става все по-мощна и би било добре да го осъзнаете".

Дали имаше резултат? По-скоро, да! Барак Обама отговори със съобщението за неговото отсъствие от срещата за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (ΑΡΕΚ 2012), която ще се проведе във Владивосток. Накъде отиваме, следователно?

В не толкова далечното минало страните от БРИКС организираха една среща в Ню Делхи, Индия. Министрите на финансите, които представляваха тези развиващи се икономики, изготвиха и договориха една резолюция, която без съмнение съдържа и някакво зловещо послание към световните финансови пазари. Днешната IRC (световната резервна валута), т.е. щатският долар, е паднала на непознато до момента равнище, след като министрите от групата БРИКС решиха, че от сега нататък търговията между тях ще трябва да се извършва в съответните техни валути, а не само чрез щатския долар. 

Икономиките на тези 5 страни (БразилияРусияИндияКитай и новоприсъединилата се Южна Африка) контролират вече над 40% от днешната световна икономика. Така, когато бъде приложено в крайна сметка въпросното решение да бъде пренебрегнат всесилният (някога) американски долар, ще се чуят силни гръмотевици на Wall Street и на Bond Street в Ню Йорк, където се оформя и планира днешната икономическа карта на света.

Възможно е, освен създаването на политически блок, групата БРИКС да направи още една крачка. И тази крачка няма да бъде разширяването на евентуалните техни политически взаимоотношения, а един може би пакт с отбранителен характер, чиято платформа ще се различава от онази, върху която беше изграден НАТО. Въпреки различното географско местоположение на страните от БРИКС, политическата воля не изключва в бъдеще да се отвори решително пътят към едно подобно сътрудничество.

Разбира се, тези 5 страни представляват вече значими регионални сили, не само на икономическо, а и на военно равнище. Ако и доколкото това се случи, еднополюсният свят, в който живеем и който е станал причина да преживеем страшни едностранни военни интервенции (ИракАфганистан и т.н.), стрували живота на много хиляди хора, може би изживява последните си дни.

Империалистическите действия на няколко страни, които някога управляваха планетата, не е изключено скоро да останат в миналото. Защото и в империите залязва все някога слънцето и рухват бляновете на амбициозните архитекти за "нови империи".

Залезът на тази философия не е изключено да създаде новата епоха на многополярността. Точно този момент на промяната на еднополюсния свят ще стане отправна точка за всички, които ще се заинтересуват да го изследват и да го разберат. Тези промени не са изобщо някакви самозалъгвания на някой недохранен поробен гражданин от някоя едвам кретаща страна от Третия свят, изпитал болката от камшика на господаря за дълги десетилетия и бленуващ за революционни промени. Става дума за една действителност, която постепенно става все по-видима за гражданите от напредналите общества, между които сме и ние.

Сега Европа преживява безпрецедентни и бурни времена, вследствие на политиката на някои икономически кръгове. Онези, които пренесоха бурята извън границите на САЩ, са големите инвестиционни банкери от Ню Йорк и Лондон, които или написаха грешна икономическа рецепта, или сбъркаха нещо при реализирането й, когато премина кризата с балона на ипотечните кредити, след като те се превърнаха в хвърчащи хартийки. Заедно с инвестиционните банкери, дотук доведоха и кабинетните решения на МВФ, които много пъти дават абсолютно противоположни резултати, след като се приложат на практика в конкретните общества (напр. случаят с Гърция)

Строгите икономии се налагат със сила на средната и нископлатена класа в Европа, а в същото време елитът и богатите благоденстват все повече. Пропастта нараства непрекъснато до крайно опасни нива и това може да доведе някои райони на Европа до хаос и анархия, може би и до граждански сблъсъци, непознати явления за тези страни, както и за стара Европа в нейната цялост. Най-пресният пример е Гърция, която се намира в историческа ситуация, която или ще я накара да остане в еврозоната, или ще я накара да излезе от нея. Ако последното стане факт, тогава всички дългове, които дължи на европейските централни банки и на МВФ, ще бъдат заличени под тежестта на невъзможността й да ги погасява.

ИспанияПортугалия и Италия следят събитията, след като и те самите се сблъскват със сериозни проблеми в икономиките си. Индексът на рецесията във Великобритания е двуцифрено число. Дълго време британските власти мълчаха, но неотдавна го съобщиха официално. Нещата за Франция не са по-добре. С Франсоа Оланд вече на кормилото френската политика е ориентирана повече към развитието, отколкото към съкращенията, спазвайки мерките за строги икономии, за които МВФ, Германия и банките натискат. 

Днес, следователно, се намираме на няколко крачки, преди да се случи неизбежното. Еврото, както го знаем, евентуално може да се срине, а същото важи и за щатския долар. Това кара мнозина да се запитат, а какво следва. По начина, по който тези събития формират реалността, дали ще видим края на хегемонията, икономическа и политическа, на бившите суперсили и коалиции веднъж завинаги? Може би.

И след като говорим за глобализация, да кажем, че тя наистина постигна целите си по някакъв начин. Направи света по-малък, особено за някои. Светът на бизнеса беше този, който се облагодетелства най-много, създавайки нови търговски коридори, нещо което им даде възможност да получат достъп до почти всяко кътче на света. Явлението, наречено "глобализация", стимулира преди всичко потреблението на гражданите, но не донесе никаква социална или икономическа полза за никого. Сега, с неизбежните промени на икономическия хоризонт за бившите силни държави и може би рухването на долара и еврото, това явление няма да закъснее да се превърне в историческо минало във вида, в който го познаваме днес.

Това не означава, естествено, че имитации на глобализацията няма да продължат да съществуват. Блоковете за търговски взаимоотношения, създадени от групи страни в ЮжнаАмерика, както в Азия и Африка, ще продължат да съществуват. Това ще има като последица по-нататъшната изолация на Европа и на САЩ така, както ще се оформи бъдещата карта на света. Страните от Южна или Латинска Америка, например, са дали ясен знак, че вече не са длъжни да зависят от американската помощ, търговията или каквото и да било друго за техните планове за развитие.

Вече наистина е факт, че местните икономики на БразилияАржентинаВенецуела,Боливия и Никарагуа, между другите, са се осмелили да тръгнат по една различна пътека, която ги обединява и защитава от някогашната стара хегемония на САЩ и техните деспотични политици спрямо тях. Икономиките им се възстановяват и развиват, концентрирайки се повече към социално-икономическото благоденствие на собствените им граждани, за разлика от миналото. Имаме вече една ясна картина за това какво се случва в много части на света.

За да обобщим цялата тема, новата световна карта на света, която някога беше формирана от бившите големи сили, САЩ и Европа, изглежда да се развива към нещо ново. Към един различен нов световен ред, където справедливостта, равенството и доброто разбирателство между нациите ще бъдат стимулирани, а не тероризмът като реакция на натиска на големите сили, които желаят да налагат, а не да преговарят позициите си. Нека се надяваме, че това може скоро да стане факт за сегашното поколение, което сигурно ще отвори нови хоризонти за следващото.

Силата и ролята на този еднополюсен свят, в резултат на разочарованието или безнадеждността като продукт и резултат от огромната криза, която не е само икономическа, но преди всичко социална, е много вероятно да се свият и да отстъпят място на един много по-различен многополюсен свят на сътрудничеството. В този свят, малки страни с успешен макроикономически модел на функциониране, като България, ще трябва да бъдат готови да се опитат да спечелят своето място в тази многополюсност, играейки ролята на мост между икономиките и цивилизациите.

Следваща статия:
Излизането на Гърция от еврозоната само ще влоши положението


Коментари

Видео на деня

горе