Всеки българин трябва да види това

Момчето, което пише, за да живее


Понеделник, 18 Март 2019

Иво Христов е само на седемнайсет години, но отдавна му се е наложило да надживее възрастта си. Историята на живота му, сама по себе си, е изумителна - тя е разказ за болката и мъката, с които едно малко момче трябва да намери начин да се сприятели. Именно от тази близост обаче, се ражда смелостта, която му вдъхва увереността да не се предава и непоколебимо да върви напред. През 2014 г., когато е едва дванайсетгодишен, Иво е диагностициран с Неврофиброматоза - тип 2. Организмът му е предразположен да образува доброкачествени тумори в Централната нервна система. Тогава лекарите не му дават повече от две седмици живот.

С актьора Ивайло Захариев (Снимка: Bulfoto)

"Това определено бе най-трудният период за мен. Исках да прекарвам възможно най-много време със семейството и близките ми приятели. Така и правех", споделя Иво пред Impressio.

И докато неговите връстници са отдадени на безгрижно детство, съдбата на Иво се стоварва върху плещите му с огромна тежест. Повече от мъчително е не само отрано да се запознаеш със страданието, но и да ти се наложи да му се противопоставиш, борейки се за живота си. В такъв момент, осъзнавайки, че дните им са преброени, повечето хора биха загубили почва под краката, но не и Иво. Той е боец, който не позволява на страха да го надвие. Вместо да падне духом, момчето открива собствен извор на сила - писането. Посредством празният лист, позволяващ му да излее емоциите и чувствата си, той намира начин да контролира болестта си, да държи духа си силен. 

"Не е лесно, но писането ми помага много. То е като медитация за мен. Макар и за малко ме откъсва от проблемите и ми позволява да бъда свободен. Зарежда ме."

Снимка: Личен архив

Въпреки че от малък е открил любовта си към четенето, желанието за писане идва впоследствие - именно в онази мъчителна фаза на живота му, в който научава за болестта си. Тогава той влиза в църква с една-единствена молба, и тя е да стане писател. Само няколко часа по-късно започва работа по първия си разказ. Наред с изпитанията, по пътя му започват да се случват чудеса. Двете седмици живот, предречени от лекарите като финални изтичат, а времето продължава да тече - жив е!

Следват четири сложни мозъчни операции, през които той минава храбро като мъж. Всяка от тях го прави по-издръжлив и по-вдъхновен за творчество. Днес е щастлив, че е опровергал думите на лекарите, и безкрайно благодарен на хората, които са го подкрепяли в тежката му битка.

Между училището и сложните интервенции Иво не спира да пише. Понякога, обаче, му се налага да го остави на заден план за седмица или месец, за да навакса с уроците, или да се възстанови от поредната болнична интервенция. Тези отрязъци той определя като творческа почивка, през която добре осмисля идеите си за сюжетните линии в книгите си.

Снимка: Личен архив

Иво вече има шест издадени книги, наредени по стелажите на големи книжарници. Пише основно в трилър и хорър жанра и поради това някои го определят като българския Стивън Кинг. Героите в творбите му се сблъскват с ужаса на безнадеждността, а попитан защо избира мрачни теми, той отговаря:

"Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Помага ми да изливам всичката болка, която съм преживял и продължавам да преживявам."

Спечелените средства от продажбите на книгите Иво влага в лечението си. Те обаче са недостатъчни, тъй като в момента разходите за животоспасяващите лекарства, които включва лечението му, възлизат на приблизително 3 500 лв. месечно. Сумата е непосилна за семейството му, затова родителите му се обръщат за помощ към хората, чрез благотворителни кампании с логото "Живот за Иво".

За него тези хора са вълшебници, а оцеляването му - чудо. 

Дава автограф на мецената Лили Червенякова (Снимка: Bulfoto)

"Искам да благодаря на всички хора, които са ме подкрепили и продължават да го правят! Без тях нямаше да бъда това, което съм", споделя младият писател.

През петте години, откакто е установено заболяването му, негови близки търсят и други начини за фнансово съдействие - чрез платформи, онлайн базар във Фейсбук, където продават свои вещи в негова подкрепа. А майка му денонощно изработва сувенири.

"Със сина ми имаме много силна връзка. Всеки идва на този свят с някаква мисия. Моята мисия е да съм майка. Изпитанието, през което преминаваме е трудно, но вярата и надеждата ни не угасват. Ключовата дума е обич", казва пред Impressio.dir Милена Димитрова.

Снимка: Личен архив

Именно необятната й любов към сина й Иво, й дава издръжливостта да бъде негова опора. Всеотдайността на Милена е постоянен източник на кураж и за Иво.

На 7-ми март в столичното заведение "KaRe-Arte", се състоя представянето на второто издание (включващо два нови разказа) на първата му книга "Приятелите умират заедно". На нея Иво прочете въздействащ откъс от нов свой разказ. В него той разкрива част от болката, отчаянието, но и упованието на една майка, стояща до болничното легло на своето дете.

Пред присъстващите Иво откровено каза, че посвещава творбата на майка си Милена, която обича с цялото си сърце. Също така сподели, че макар в сюжета отново да има близка среща със смъртта, той за първи път ще избяга от хорър жанра, пресъздавайки една чисто човешка история. Сам обяснява тази разлика с думите: 

"Вървя по един път, който вече ми е доста познат. Реших да променя посоката. Да се опитам да напиша нещо различно."

Едва ли, сядайки да пише, си е давал сметка колко дълбоко този експеримент ще докосне десетките слушатели в залата. Думите, които прочете вечерта на 7-и март напълниха със сълзи очите на присъстващите.

Музите на момчето го спохождат навсякъде. Не крие, че идеите за книгите си открива дори в часовете по информатика в гимназията. Спомня си как веднъж в час по литература написал стихотворение. 

"Вдъхновение определено има и в училище...", казва с усмивка Иво. 

С книгите си момчето печели четири отличия само за една година. Сред признанията му са наградите "Респект", Вазова литературна награда, отличие за благородство и доблест, както и стипендия за принос към българската литература.

Снимка: Личен архив

"Тези постижения ме радват много, но най-голямата награда за един писател, винаги е доволният читател", казва той и в гласа му не се усеща никаква престореност. 

А доволните от творчеството му читатели не са малко. Разбира се, имало е и критики, но самият Иво смята, че без това не може. Забележките не го обезсърчават, а тъкмо напротив - стимулират го да се усъвършенства в писането.

Сега му предстоят други сериозни изпитания - насрочен му е контролен преглед в болница в Хановер. През месец април германските медици ще му правят изследвания, с които целят да разберат има ли обнадеждаващи резултати от метадоновата терапия, на която е бил подложен. Защото през декември миналата година лекарите откриват още един тумор в гръбначния стълб на Иво ее препоръчват нова операция. За нея вече са събрани нужните 42 хил. евро.

И макар и да е изправен пред толкова тревожна неизвестност, Иво не спира да мечтае за бъдещето. Сега работи над редакцията на роман, който е написал през 2016 г., но ще представи на читателите през май. След завършването на гимназията в Радомир, иска да следва българска филология и да реализира проект в чужбина.

Всеки, който желае да помогне на това прекрасно момче, може да го направи чрез дарение по следния начин:
Дарителска банкова сметка: POSTBANK BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов
Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

Стелиян СТОИМЕНОВ  

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Дир.БГ

Следваща статия:
Сляпа старица остана без дом и спестявания, дарила ги на лекарка

Коментари

Видео на деня

горе