ПЛАЧ ПО МАМА

Напуснахме големия град: Мисия "Сбогом, Лондон!"


Вторник, 14 Ноември 2017

Днес бихме искали да ви представим емоционалния разказ на Радостина Топалова, която казва „Сбогом!’ на Лондон и лудницата, която цари в него, за да започне нов живот в спокойното село Жижево. Текстът е цитиран в urbex.bg

„Здравейте, слънчев екип на Urbex.bg! Сайтът ви е много хубав и толкова ме радва! Дано повече хора се замислят и ни последват. Включвам и себе си към вашата групичка, защото сме еднакви по душа… Подобно на вас, и аз напуснах големия град. Напуснах Лондон и дойдох да живея в нашето малко забутано, но красиво селце Жижево.

Тук реших да отгледам своето малко бебче, защото искам да расте в песента на щурците под звездното небе, сред аромат от букети и окосени треви… Мирис, който ухае в моето съзнание от дете. Спомен, който искам и моето дете да има! Околните си мислят, че съм луда да напусна не просто големия град, а цяла просперираща държава. Луда, луда, колко да съм луда! Живея в идилия, която само някои хора могат да оценят.

Лондон е един килим, в който са вплетени всички националности и всички държави, за които можете да се сетите. Мегаполис, от който ми ставаше лошо. Да се качиш в автобуса или метрото в час пик – мисия невъзможна! А това да останеш сам дори за минута е огромен лукс!

Израснала съм на село. Трудила съм се на полето от 10-годишна – заедно с родители си, за да изкараме някой лев допълнително. Не съм имала детство, изпълнено с игри и закачки. Но не съжалявам за нищо! Сега си давам сметка, че това, което съм посадила тогава, го жъна в момента – силата, благодарение на която посрещам всяко предизвикателство на живота с изправена глава.

Какво ме накара да се върна от Лондон до Жижево? Спокойствието. И това, че не е нужно да заплащам дори въздуха, който дишам, както беше в Англия. Там имах усещането, че съм някой от “другия свят”, човек втора ръка. Една година всекидневно се опитвах да кандидатствам за работа като физиотерапевт в болница и навсякъде ми тръшкаха вратата под носа.

Като цяло винаги съм била почитател на природосъобразния начин на живот. Затова лекувам чрез акупунктура – без лекарства и операции, доколкото е възможно! Най-накрая ме викнаха на интервю в частна гинекологична клиника на “Харли Стрийт”. Шефът ѝ ме нае да разработвам иглотерапията в клиниката, да подготвям десертации и да обучавам персонала му. Но така и не ми плати! Тогава разбрах, че това няма да го бъде.

Възможно най-скоро си събрах нещата за България. Реших, че ще се върна на село и ще живеят там още преди да родя сина ни. Дойдох и не съжалявам за нищо! Тук прекарвам времето си по прекрасен начин, а малкият се радва на истинския живот. Още от бебе той имаше щастието да бъде спокоен и близо до природата.

Това беше моят дълг и аз го изпълних. А хората ме мислят за луда, защото съм се върнала от място, за което всички тук мечтаят и бягат към него. Но защо? Да работят във ферми! Да са черноработници на една чужда държава.

Чувствам се щастлива, спокойна и изпълнена с желания, които чакат точния момент, за да бъдат реализирани. Тук получих онова, което там бях изгубила – щастие, спокойствие, тишина и домашен уют.

Човек трябва да бъде щастлив и на малкото, което има!

Аз се радвам на всяко стръкче цвят, на люляка в градината и неговия опияняващ аромат, на нощните звуци на щурците, на песента на ранните чучулиги и среднощните косове, на прекрасната утринна роса по окосената трева… На надеждата, която изпълва душата ми при вида на тези гледки!“

Източник: novini.london

Следваща статия:
Вече пържолките си ги правя само така, направо мозък стават и балсам за сетивата- крехки, сочни

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе