13 мига на Висоцки в София

Непубликувани снимки от турнето му преди 42 години. Точно толкова трае животът на легендарния бард и актьор, който сега щеше да навърши 80 г.

Китара, Хамлет, алкохол, сцена, тълпи, жени, онзи дрезгав глас, раздаване, саморазрушение...

Легендата Владимир Висоцки и неговият “памятник нерукотворний”, сътворен от останалите записи, снимки, спомени на хиляди и хиляди, докоснали се до гения му. Спонтанен, непресторен, лаконичен.

Първите минути след кацането в София - Висоцки се усмихва сдържано, пали цигара, отваря си кола. Държи се свойски, отговаря на всякакви въпроси. СНИМКА: Виктор Гилтяй

Първите минути след кацането в София. СНИМКА: Виктор Гилтяй

Част от този легендарен образ е нарисуван и в София. Тук Висоцки каца на 5 септември 1975 г. Следват 20 дни репетиции, шеметни нощи, фурорът на спектаклите на Театъра на Таганка, после бързо турне във Варна, Търново и Стара Загора.

Не просто турне, а изобщо

първото на театъра

извън пределите на

Съветския съюз Дотогава култовата вече трупа на режисьора Юрий Любимов с Висоцки в състава си не е пускана навън като неблагонадеждна. Людмила Живкова издейства разрешението. През 1972 г. в Москва тя гледа “Десет дни, които разтърсиха света” с Висоцки като Керенски. След няколко дни пак го аплодира на “Таганка” като Хамлет. Две години по-късно Людмила отново е в Москва, вече като министър, и иска да кани трупата. Хората от ЦК на КПСС не са радостни, но все пак тя е дъщерята на Живков и накрая турнето става факт. След българското, пожънало грандиозен успех, следват още много спектакли в чужбина.

В България идват с “Хамлет”, “А утрините тук са тихи”, “Добрият човек от Сечуан” и “10 дни, които разтърсиха света”.

СНИМКА: Виктор Гилтяй

Репетицията на "Добрият човек от Сечуан" на Берхт СНИМКА: Виктор Гилтяй

Запазените снимки не са много. Малцина са допуснатите външни, когато светлините угаснат за репетицията и на сцената започва да се случва магията, или зад кулисите с барда актьор - трескав, спокоен, усмихнат, вглъбен, когато пали цигара, отпива от чашата си, затваря очи...

Всъщност

актьорите не

подозират, че

обективът ги следи Няма достатъчно осветление в залата, но като че ли именно благодарение на това образите изплуват от мрака някак още по-чувствени.

Репетицията на "Добрият човек от Сечуан" на Берхт СНИМКА: Виктор Гилтяй

Кадрите, които “24 часа” публикува, не са показвани досега. По-голямата част от моментите, запечатали гастрола, авторът подарява на музея на Владимир Висоцки в Москва.

Датският принц и неговата Офелия. Основен елемент в минималистичният и авангарден декор на "Хамлет" е паното от вълна. СНИМКА: Виктор Гилтяй

Юрий Любимов с актрисата от трупата Зинаида Славина СНИМКА: Виктор Гилтяй

Висоцки слуша търпеливо своя режисьор на репетиция във фоайето на Сатиричния театър. СНИМКА: Виктор Гилтяй

Не минава и без перипетии. Малко преди самолетът да кацне на софийското летище, първи на стълбичката се появява Любимов. След него с китарата си и Висоцки. Проблемът обаче е, че с друг самолет от Москва малко преди това пристигат и някакви важни другари, които не бивало да бъдат снимани. Веднага дотичват намръщени мъже от българските служби,

вадят лентата от

апарата и я осветяват още там, на пистата, разказва фотографът Виктор Гилтяй.

Любимов имал свой си маниер на репетициите - сядал някъде назад в редовете и с насочен от тъмното лъч на фенерче “дирижирал” актьорската игра. Да, но този така важен “уред” изчезва и така още един български щрих оставя следа в легендата за “Таганка”- взетото назаем фенерче отпътува по света, останало в джоба на големия режисьор.

Като Керенски в "Десет дни, които разтърсиха света" СНИМКА: Виктор Гилтяй

Актьорът в неговия култов образ на Хамлет СНИМКА: Виктор Гилтяй

Още се носят легенди за вечерите с китарата на Висоцки, преминали в утрини в домовете на Любомир Левчев и Любомир Коларов в София, за това как с един поглед се намират във фоайето на театъра с партньора на Катя Паскалева от “Козият рог” - Милен Пенев, и следва безпаметна бохемска нощ, без преди това изобщо да са се виждали. Но са се разпознали. И двамата умират млади.

Висоцки на 42. Прегорял от отдаването, славата, страстта да живее бързо, пълно, от бунта, алкохола, морфина. Властите не успяват да скрият вестта и стотици хиляди се стичат на погребението му, което е на път да засенчи мегасъбитието в съветската столица - олимпиадата през 1980 г. Кичат с цветя всеки сантиметър улица и сграда около театъра, катерят се по постройките наоколо. Милиционери

трошат портретите

на Висоцки. Тълпата

им крещи “Фашисти”

На 28 февруари 2018 г. ще се навършат 80 години от рождението на легендата. 4 месеца преди това в София отново дойдоха артисти от Театъра на Таганка. Спектакълът им в Сатиричния театър на 26 октомври под мотото “42 години по-късно” бе посветен на онзи знаменит гастрол, на 100-годишнината от рождението на режисьора Юрий Любимов и 80-годишнината на Висоцки. Музикално-поетичният спектакъл “Флейта гръбнак” е по стихове на Владимир Маяковски и неговата кореспонденция с Лиля Брик - музата на поета. Вениамин Смехов, който участва в него, дълги години е в ядрото на старата “Таганка” като актьор, писател, помощник-режисьор на Любимов.

Оттогава са минали 42 години - точно толкова, колкото трае целият живот на Висоцки.