Ето това е най- страшната отрова, която ядем всеки ден и не е нито захар, нито сол, а .....

ЕДНА ГРАНДЕ ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ЦАР БОРИС ІІІ И ЙОАННА САВОЙСКА


Сряда, 15 Ноември 2017

Точно през ноември, но 1930 година в Асизи се случва нещо, което кара италианците да си изплюят спагетите, а българите да ударят по едно малко за кадем. Ние тотално печелим мача, защото на тази паметна дата с грандиозни чествания се провежда сватбата на цар Борис ІІІ и принцеса Йоанна Савойска. Наш‘то момче, или накратко казано многопочитаният и уважаван цар Борис ІІІ, скрива всички шапки и бомбета от главите на де що има жители по Ботуша, като открадва не кое да е сърце, а това на дъщерята на италианския крал Йоанна Савойска.

Както се казва – българска работа, но качествена, а след нея колкото и лазани да са сътворени по широката земя – историята никога няма да бъде същата. Но нека го направим бавно, като италианците...

НАЧАЛОТО
Пак през ноември, 1907 година, в далечен Рим, в двореца Квиринале се ражда прелестната Джована Елизабета Антония Романа Мария или просто Джована ди Савоя. Още тогава между позлатени гърненца и сатенени панделки дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош е знаела, че нещо мътно става в Дания и че едва ли ще се ожени за принца на мечтите си. Отгледана, обгрижвана и възпитавана като свежо чери доматче в луксозната фамилна вила „Савоя”, от малка на принцесата е обяснено, че чрез брака си трябва да засили позициите на Савойската династия в Европа.

ДЖОВАНА САВОЙСКА Е ЧЕТВЪРТОТО, ПРЕДПОСЛЕДНО ДЕТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ КРАЛ ВИКТОР И СЪПРУГАТА МУ И КАТО ТАКОВА ТРЯБВА ДА ДОВЪРШИ КАКВОТО ИМА ЗА ДОВЪРШВАНЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ НА ЛЮБОВНИЯ ФРОНТ.

Всичко е супер, обаче тогава се намесва съдбата, на която грам не й дреме кой какво е решил. С любовта шега не бива и точно заради това без никакъв майтап на 25 септември 1927 г. се случва съдбовната среща между  цар Борис ІІІ и италианската bellissima. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от родителите й, на който го придружава и по-малкият му брат принц Кирил. Там е и „Джо“, както я наричат вкъщи – светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Тя е със солидно образование – литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармониум. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Като типичен “готин съм си MC” царят драсва клечката заради чувството за хумор на слънчевата италианка и заради свободното й обсъждане на светски теми, което в съвременен превод означава, че принцесата не се е свенила да говори пиперливо и без заобикалки за каквото й е на сърце. За бъдещия си съпруг тя пише в своите спомени: „Първото ми впечатление беше благоприятно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и уравновесен вид, какъвто беше Борис... Беше на 33 години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик.“

След обяда вестниците, информирани за него, вече предричат романтична връзка между българския цар и италианската прима. Двамата млади не се виждат дълго след въпросната първа среща, въпреки че всеки е тотално лапнал и това се вижда от най-близките им с просто око. Едва през януари 1930 г., при втората им среща, на която Борис и Йоанна са в дома на нейната любима сестра Мафалда, той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да“. И в този сюблимен момент нещата изглеждат сладки като розови ботушки върху плеймейтка, но съдбата явно има други планове.


СКАНДАЛЪТ
Когато се разбира за нестандартния годеж, сключен не заради политически интереси, а в името на истинската любов, всички са в тотален шок. Провеждат се множество разговори и спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени както Ватиканът, така и италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители. Отчаян от всичко царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата.

ДОРИ В ЛЕКА КРИЗА ЗАЯВЯВА, ЧЕ Е ГОТОВ ДА ОСТАНЕ ЕРГЕН, АКО НЕ СЕ ОЖЕНИ ЗА ПРИНЦЕСА ДЖОВАНА. ОТ СВОЯ СТРАНА ДЕКЛАРИРА И ГОТОВНОСТТА СИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ В МАНАСТИР, АКО НЯМА РАЗРЕШЕНИЕ.

Тя отправя две писма до папата, като през 1930 г. най-после Борис носи радостната вест, че е успял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан, а и Ватиканът най-после дава разрешение за сватбата. Използваме тази дума, защото не знаем коя друга, но това, което се случва после, е не просто сватба, а тържествено зрелище на любовта в особено големи размери…

ВЕНЧАВКАТА
Изборът на мястото за сватба в Италия е на принцесата. През септември 1923 г. тя е в опасност поради заболяване от тиф. Когато животът й почти угасва, принцесата произнася молитва за помощ пред св. Франциск, покровител на Асизи. Убедена е, че дължи изцелението си на него, и затова през 1924 г. тя пристига за първи път в малкото умбрийско градче на поклонение, за да благодари за оздравяването си. „Бях убедена, че не бих могла да се омъжа другаде освен в Асизи“, ще напише по-късно Йоанна. Всичко скромно свършва дотук обаче. Венчавката е една от най-коментираните сватби по онова време и едно от най-грандиозните събития, който Европа е виждала. В деня на сватбата в Асизи пристигат правителствени мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците буквално са задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците. Свидетели са тогавашният премиер Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев министър-председател на България. Гарата е разширена с няколко коловоза, за да посрещне всички желаещи да зърнат младоженците, пусната е допълнителна телефонна линия, за да може всички чуждестранни журналисти да изпълнят задълженията си.

МАЛКОТО ГРАДЧЕ Е ИЗПЪЛНЕНО С 10 000 АВТОМОБИЛА, А ЗАРАДИ ЦАРСКАТА СВАТБА УЧИЛИЩАТА В АСИЗИ СА ЗАТВОРЕНИ ЗА ДЕСЕТ ДНИ.

Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Тя отново зашлевява шамар на сдуханите европейски норми като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. Ние също не се излагаме пред чужденците и, меко казано, цепим мрака. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“ а сабята му е със златен ефес. След гранде венчавката съпрузите заминават за България, като са изпратени от над 60 000 души. На родна земя нещата са не по-малко уау: на 30 октомври корабът акостира на пристанището в Бургас и Сливенският митрополит Иларион дарява царицата с православна икона на Спасителя, с която тя не се разделя до деня на кончината си, а когато пристигат в София, влюбените буквално не могат да си проправят път през многохилядното множество, което ги посреща. Те минават през специално построена триумфална арка на Лъвов мост, а след това следва и православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. След нея и в онзи свещен момент Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.


И макар доста по-късно, след появата на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон и след щастлив и спокоен живот, да се случват трагичните обстоятелства около смъртта на цар Борис III на едва 49 години, българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието. През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения карат министър-председателят Константин Муравиев да въздъхне:

ЕДНА ЖЕНА, ЕДНА МАЙКА ТРЯБВАШЕ ДА ПОКАЖЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ, КАКВО ЗНАЧИ МЪЖЕСТВО – ЦАРИЦАТА.

От друга страна американският публицист Маркъм пише: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“

Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край.

 

Източник: goguide

Следваща статия:
5 топ храни, които да хапваме, за да бъдем здрави и красиви през есента

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе