Кмет отиде в манастир, търси спокойствие и ред



„Имахме си кмет – оправен човек, вършеше си работата, помагаше ни! Ама ни напусна – отиде в манастир“, казват жителите на врачанското село Градешница. От началото на декември дългогодишният им управник Магдалин Сълков вече не е в кметския кабинет, а в манастира „Свети Йоан Предтеча” край Градешница.

„Не съм облякъл расо, но наистина вече съм в манастира – домакин съм на светата обител!“ – казва 60 годишният едър и светлоок мъж, доскоро управлявал селото. Сградите на Градешкия манастир са скътани в дълбок дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където сред треви, храсти и дървета се червенеят покривите на манастирските сгради. Здрав зид и дъбова порта със звънец пазят Божия дом от неканени посетители. В селото коментират различно оттеглянето на кмета в манастира – едни съжаляват че вече няма да е в кабинета си, други го упрекват че е изоставил ангажиментите си, но мнозина твърдят, че го разбират.

„Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, ама всекиму трябват пари. И моят син – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата“, реди 85 годишната баба Димитра. Емигриралият в манастира бивш управник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, но отрича това да е основната причина за житейския му избор.

„Проблемът не е само в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, търся тишина, ред и спокойствие“, споделя бившият селски първенец.

За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 г. Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, но супермодерните за миналия век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със семейството в родното село. Радостта от връщането му в родното място обаче ден след ден помръквала от беднотия и многото неуредици. „Бях ходил из Европа, виждах как и в най-малките села, даже с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички удобства – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече инициативност и труд. И затова се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с голяма кошница“, прави си равносметка прошареният мъж. Повечето от идеите за съживяването на Градешница така не успял да осъществи за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги управлява.

„За 30 години преход така и не оправихме държавата! Пари и внимание има само за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За малките селища остават само трохи, а често и нищо”, недоволства бившият управник. И се чуди защо читалищата например могат да кандидатстват за средства по проекти, а кметствата – не. И защо дори дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, трябва да внасят в общата каса, а после да се молят да им дадат някой лев, за да си оправят тротоарите или осветлението.

Ядосва се и че в малките села няма инвестиции и работа, а социалните програми само харчат пари от държавата за общо взето безмислено метене на улиците. „Общината трябва да бъде сбор от самостоятелни единици. Всички да сядат заедно на масата – с идеите и проблемите си, да ги обсъждат, а общинският кмет да е координатор и организатор и всяко село да получава според нуждите си средства”, смята той. Но прави уговорката, че говори по принцип и че трябват законови промени за реална децентрализация. Иначе с кмета на община Криводол, част от която е и Градешница, е в добри отношения и с негова помощ през 2009 г. ремонтира по проект селския площад. Със средствата на дарители строи чешма и вдига паметник на загиналите във войните и монумент на най-голямата гордост на Градешница и района – древна плочка със загадъчни надписи, открита през 60-те години на миналия век край селото. Артефактът, известен в цял свят, според специалистите е сред най-ранните писмени паметници в Европа.

Отец хаджи Младен е живата история на светата обител.
Отец хаджи Младен е живата история на светата обител.

Градешкият манастир от 5-6 години се ползва като база за отдих на АЕЦ „Козлодуй” и покрай гостуващите групи е живнал след годините на запустение. На новата длъжност доскорошният кмет се грижи за посрещането на посетителите и организацията на престоя им. В манастира има стаи с 37 легла и кухня, черква и параклис. Бившият управник не се бърка в духовните дела. За черквата и общуването с Бога в светата обител отговаря отец Младен. Отецът разказва легендата за възникването на манастира край Градешница. В древни времена обителта е била край река Огоста, но поробителите запалили сградите и избили монасите. Само един от тях оцелял и видял как орел грабнал овъглена греда и я пуснал в гъстите гори отвъд реката. Монахът приел това за Божи знак и с помощта на местни жители вдигнал манастира на новото му място. От десетилетия обаче в Градешкия манастир вече няма монаси. „Ще ми се с помощта и на Магдалин – той е деен човек, да посъживим манастира, да привлечем още хора в него, – казва свещеникът. – Музейната ни сбирка трябва да се обработи от специалисти. Поляните край манастира са се превърнали в джунгла, а преди години по празниците чернееха от народ. Ако се почистят, хората могат пак да се събират тук.“ Жителите на Градешница пък се надяват бившият им кмет и на новата си длъжност да помага на селото. И с опита си, а ако трябва – и с молитви пред Бога!


Четете още:

🔴 "Дейли Мейл": В България е хубаво като в Ница, но е по-евтино

🔴 Как бързо да отслабна? Отговорът на д-р Лилия Пашова-Стоянова

🔴 В Пловдив живее магьосникът д-р Кирил Атлиев, спасява живота на отчаяни и отритнати





Източник: Труд





Коментари

горе