Златните принципи на Мария Монтесори за възпитанието на детето

Приемно семейство връща усмивките на изоставени деца



Катерина и Георги Мънмънови се отдават изцяло на благородната кауза след смъртта на сина им По празниците говорим много повече за благотворителност и отваряме сърцата си за добрите дела. Има обаче хора, за които каузата да правят добро е част от живота им. Такива са Катя и Георги Мънмънови от Свиленград.

Двамата са семейство от 29 години. Имат голям син Атанас на 23 г. и дъщеричка Дария на 10 месеца, която са осиновили наскоро. По професия Георги е тракторист, но в момента е безработен. Катя пък е санитарка в Дома за възрастни с психични разтройства край Пъстрогор. През март 2015 г. семейството преживява най-голямата трагедия в живота си – губят 25-годишния си син Христо в катастрофа. Момчето се канело скоро да вдига сватба. Бъдещата му невеста пък десет дни преди фаталния инцидент внезапно абортира. Това, което прави различни Катя и Георги от мнозина, е че са професионални приемни родители. Досега са върнали усмивките на 4 деца, две от които – 6-месечният Ангел и 5-годишната Димитрина, все още живеят при тях. Въпреки че получават пари за отглеждането на децата, не това е мотивът им да предприемат тази стъпка.

„20 дни след като загина сина ни, решихме, че трябва да се изправим и да продължим напред. Предложих на съпруга си да станем приемни родители, а той поиска да си осиновим момиченце. Оттогава две години вече сме приемно семейство. По този начин намерихме спасение от болката си. Това е нашият хап за оцеляване. Загубата на дете никога не се преодолява, но мисълта, че може да направиш щастлива друга изстрадала душичка, до известна степен ти дава сили. Ще продължаваме да взимаме деца и да ги гледаме, докато силите ни позволяват това“, споделя Катя.

През 2015 г., малко преди Коледните празници, в дома на Мънмънови бил настанен Азис. Той бил едва на 3 дни. Майка му го изоставила, тъй като не можела да се грижи за него. Детето живяло при тях 7 месеца преди да бъде осиновено в Детройт (САЩ). И до ден-днешен осиновителката, която е българка, поддържа връзка с приемното семейство. Всеки месец ни изпраща снимки, разказва Катя. Голяма била радостта им, когато получили и клипче с първите стъпки на малкия.

В момента в семейството на Катя живеят 6-месечният Ангел и 5-годишната Димитрина. Майката на Ангел го изоставила още в болницата и избягала. Тя била от Харманли. Проституирала тук и се наложило да роди в най-близкото здравно заведение. На втория ден обаче пробила дупка в мрежата на прозореца, вързала въже, спуснала се и изчезнала. Това е осмото дете, което тя изоставя. От Социалните веднага се свързали с Катя, която без да се замисли се ангажирала с трудната и отговорна задача да отглежда малкото бебе. Сега се очаква да го впишат в регистрите за осиновяване и да намери семейство, което да ощастливи. „Тежко е, когато трябва да се разделиш с едно такова дете. Но болката някак си отстъпва място на радостта, тъй като знаем, че от тук нататък ще има свое семейство. Ще направи някоя мама истински щастлива. Нагласата е много важна. Приемаме мисълта, че го даваме на едно семейство, което има много по-голяма нужда от това дете и са ти благодарни. Не мога да го опиша с думи“, споделя Катя. Тя уточни, че по стечение на обствоятелствата всички настанени в дома й деца били едно след друго. Превъзмогвам раздялата с едното, като дойде другото, подчерта приемната майка. Така, например, веднага след като Азис бил осиновен, у Мънмънови настанили Анислава. Момиченцето било едва на 10 дни. Седем месеца след това биологичната й майка решила, че иска да си я вземе и да се грижи за нея. Не се минало много време и в къщата им дошла Димитрина от Чернодъб. Момиченцето било на 4 годинки, когато майка й починала от рак, а баща й решил, че не може да се грижи за нея. В семейството на Катя е от година и три месеца. Детето вече ги приема като свои родители и не пропуска ден, в който да им каже, че ги обича. Те от своя страна също дават всичко от себе си, за да расте Дидка в уютна обстановка и да се чувства добре при тях. Преди няколко дни й направили рожден ден. Купили й красива рокля и торта, с която да почерпи приятелчетата си от детската градина. Седмица преди това пък я завели на сватба. „Тежко ми е, когато Дидка пита за майка си. Обяснявам й, че е при сина ми на небето. Онзи ден ме попита дали съм я завивала и хранила, когато е била мъничко бебе. Почти не споменава майка си, но явно сега покрай другите деца в градинката, чувства липсата й“, споделя Катя. „Когато я взехме, беше като диваче. Не знаеше какво е елха, какво е да получиш подарък за Коледа. Беше много щастлива, когато посрещнахме празниците. Димитринка с играчки не си играеше. С часове можеше да сгъва дрехи. Явно са я карали да върши това, тъй като майка й е била болна и вече не е можела да се справя с домакинската работа“, спомня си приемната родителка.

Тя не пропусна да сподели, че без помощта на всички в семейството си не би успяла да се справи. „Много ми помагат. Синът ми Наско и съпругът ми Георги са ми голяма опора. Спокойна съм, че мога да оставя децата при тях. Знаят да им приготвят млякото, да сменят памперси“, подчерта Катя. Следобед идвала и майка й Елена, която също помагала. Семейство Мънмънови не са заможни, но хора с богата душа. В момент на духовна криза такива като тях ни помагат да не забравяме, че доброто сред нас все пак съществува. „В България има много деца, чиито семейства нямат възможност да ги гледат и ги изоставят по институциите. Бъдете добри и ако имате възможност, вземете едно от тях“, приканват Катя и Георги.

Диляна ЦВЕТКОВА

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: stmost

Следваща статия:
Разтърсващата изповед на българин, който работи в чужбина: Всички мислят, че съм банкомат!

Коментари

Видео на деня

горе