Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Селски двор



НИЕ, СИНКО…

Ние, синко, сме вече пътници.
Обран бостан сме, ожъната нива…
На нашия покрив не кацат щъркели.
Далечните ни внуци
български не разбират.
Дотук я докарахме – орахме, копахме,
на различни говеда слугувахме безсънни,
за да чучнем сега
под прегърбена стряха
и да ровим спомени, обрасли с тръни.
Тук беше градина. Беше летовище.
А сега виждаш каква сме картина.
Още си имаме
селско гробище,
но отдавна си нямаме детска градина…
Земен рай е България… Верен е химнът!
Но прашна вихрушка
селцето ни преобръща.
Към небесния рай вече гледаме, синко.
Е, там ще си направим нова къща…

.

СЕЛСКИ ДВОР

Кръг от сляпа светлина.
Затворен вятър.
Бледи спомени, притихнали в трева.
Дърво без птици…
Всъщност – мъртво е дървото.
А птиците бродират
далечна синева.
Бездомен дом – като грамадна
разбита стомна.
Глуха тишина.
И кладенец, жадуващ
за човешка жажда.
Не идва никой.
И никой не скърби
за никого.
Дори камбаната отвъд
не се обажда…

Тук вече никой не умира…

И никой
не се ражда.

 

Георги Константинов

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Euro Chicago

Следваща статия:
Приемно семейство връща усмивките на изоставени деца

Коментари

Видео на деня

горе