Чудаци! Неврокопски ветеринарен лекар с четири деца и шестима внуци реди стихове и преподава английски след гурбет в САЩ



Неврокопчанинът Георги Тангълов, или бате Жоро, както го знаят повечето хора, е една от  колоритните личности на Гоце Делчев. Поет по душа, ветеринарен лекар по професия, а хобито му е да преподава английски език. Пише стихове и чете непрекъснато, а речта му е изпълнена с цитати на велики писатели. Има собствен мироглед и своя философия за живота.  Семейството му е голямо – има четири деца  и шестима внуци, изповядва максимата, че човек не трябва да се плаши от много деца и много дъжд.  За себе си казва, че земеделската работа не му е чужда, защото е израснал от малък с нея. Може би затова избира професията на ветеринарен лекар. Завършва през 1971 г. и според него  „хуманният лекар лекува хората, а ветеринарният човечеството”. Работил е като ветеринар в Слащен и Хаджидимово. В момента продължава да се занимава с животни. Има две свине майки в сайванта зад къщата си, които чака всеки момент да се опрасят, и помага на сина си, който гледа 120 крави близо до село Илинден.  През 2003 г. Георги Тангълов заминава за Америка и се установява в Чикаго. Работи като общ работник, защото не може да ползва дипломата си, тъй като е заминал с екскурзионна виза. Връща се в България през 2005 г. с 300 килограма книги от Чикаго, затова митничарите го питат дали има жълта книжка.  В момента преподава английски език и има няколко частни ученици. На въпроса кое го влече повече – ветеринарната професия или учителството, отговаря: “Едното ме влече към другото, а другото към първото“.   Казва още, че живее, без да прави планове, защото смята, че “нагласеното е омърсено, а спонтанното изведнъж е като след суша дъжд”.  Оплаква се, че местен писател е откраднал едно от стихотворенията му, и търси морално възмездие. Въпреки това оптимизмът му е непоклатим и за него винаги чашата е наполовина пълна.

– Георги, как замина за Америка?

– Имах приятел, който временно беше посланик, заминах през 2003 г. с екскурзионна виза – шест месеца в САЩ, шест месеца тук. Бях при мои приятели сърби в щата Айова. Сглобявахме метални конструкции на 15-20 метра височина. Спяхме в бунгала, а началникът на обекта плащаше.

– Как се живее в Америка?

– Много гот – вечерта пристигаш, сутринта можеш да започнеш работа за 100 долара, ама трябва да копаеш. От малък все съм по полето, по нивите, така че работата не ме плаши.

– Какво те накара да се върнеш в България?  – Имам голяма фамилия – четири деца, не мога без тях, силна връзка имам, не мога да ги пренебрегна.

– Как живееш сега, с какво се занимаваш?  – Помагам на сина си, който има 100 крави, и като ветеринарна помощ, и като грижа. Учил съм пет години в София, през 1971 г. съм завършил висше образование, обичам си работата.

– Защо избра да бъдеш ветеринар?

– Добре опознах хората и затова обикнах животните. Имам предвид, че като удариш шамар на човек, той може да ти отвърне с удар или с убийство, а ако удариш едно куче, то те обича както преди.

– Как започна да преподаваш английски език?

– Имах вътрешна потребност, чел съм Джек Лондон, исках да го чета в оригинал, затова научих английски и сега го преподавам.

– Определяш себе си като непоправим оптимист, какво те кара да продължаваш напред и да гледаш позитивно на живота?

– Утрото е по-богато на очакване, на мечти, отколкото миналото. Плюс това съм грешник. Най-голямата магия е човек да бъде свързан с детството си, това е духовната материя, която го зарежда.

– Какво ти тежи най-много?

– Тежи ми, че по света има деца, които умират от глад. Веднъж се почувствах виновно сит. Даваха по телевизията деца от Судан, които умират от глад, жена ми беше приготвила вечеря, а аз повърнах. Страшно е да бъдеш сит сред гладни, роб сред властимащите и гол сред облечени.  – Какво мислиш за хората?

– Мисля хубаво, защото смятам, че от тях ще излезе някой, който да ги спаси.

– Би ли заминал отново за чужбина

– Защо не, още утре.

– Какво са за тебе Гоце Делчев и Пиринският край?

– За умния човек светът е сфера. За глупавия светът е равно поле, върви и не знае къде ще спре и ще умре. Колкото повече се отдалечаваш от дома си, толкова повече се връщаш към своето детство.

ИВЕЛИНА ПИСОВА


Четете още:

🔴 Гавра с бездомник! 14-годишен го бие и убива, друго дете снима!

🔴 Три години уседналост за прием в първи клас в София

🔴 Слави Трифонов: Кошлуков вижда КОЙ в огледалото





Източник: struma





Коментари

горе