Самуил Рефетов – прогоненият български медик, номиниран за Нобелова награда за медицина, част 1


Доктор Самуил Рефетов е роден през 1937 г. в Русе. Той е световноизвестен ендокринолог и генетик и работи в САЩ. Сънародникът ни идентифицира заболяване, което е наречено в негова чест - „Синдром на Рефетов“. То е свързано с мутация на рецепторите, разпознаващи щитовидните хормони.

Доктор Рефетов започва образованието си във френското католическо училище "Нотър Дам дьо Сион" в родния си град Русе, а след това се обучава във френски лицей в белгийския град Антверпен, учи биохимия в Монреал, Канада. Медицина Самуил Рефетов завършва в Медицинския факултет на университета "McGill". През 1969 г. започва работа в Чикагския университет, където е професор по медицина и водещ специалист по ендокринология и генетика в университетската болница. Автор е на над 500 научни труда. В България се завръща за първи път 49 години след емиграцията си на Запад.

Лекарят разказва: "Не знам дали съм космополит, животът ми е повече в Чикаго, там съм от близо половин век. Но, разбира се, се чувствам от България и когато хората ме питат откъде съм и кой съм, казвам, че съм българин. Да имаш корен, е като любовта, не може да го обясните".

Винаги, когато има възможност, медикът посещава България. Щастлив е, че в края на краищата получава национално гражданство. Задействал е и процедура, за да могат и неговите деца да се наричат българи и по документи.

Нека се върнем малко по-назад във времето, когато медикът е дете. За съжаление страната ни влиза във война (през 1944 г.), а детството му свършва изведнъж. За разлика от много други семейства, Рефетови не гладуват. Бащата на Самуил е чиновник, а по-късно и директор на Френско-белгийската банка в Русе. Семейството има възможност да плаща високите такси във френското католическо училище.

В сградата му към днешна дата се намира Гимназията по икономика, кръстена на Нобеловият лауреат (отново от Русе) Елиас Канети. Майката на Самуил е родена в бедно пловдивско семейство. Тя напуска гимназията, за да работи като шивачка. Шие добре и е търсена от богатите семейства. Така се запознава с баща му.

Истинските трудности за семейството на медика идват след войната. Банката, част от екипа на която е бащата на Самуил, затваря врати. Той стартира частна търговия, която се оказва успешна. Наблюдателни "другари" обвиняват г-н Рефетов, че трупа богатство за сметка на "пролетариата". По това време в страната ни това си е рецепта за масови репресии срещу неудобните за партията хора, набедени за незаконно богати. Следва конфискация на имуществото на семейството и изселване. "Хората изчезваха и повече не се връщаха в домовете си", спомня си професорът.

Семейство Рефетови решава да избяга от България и през 1949 г. емигрира първоначално в Израел, после в Белгия. Именно през тази година 32 000 евреи напускат страната. Повечето от тях се установяват в новосъздадената държава.

В Белгия семейството прекарва 5 пет години. Самуил завършва френски лицей в Антверпен. След това се преселват в Канада и там остават девет години. Фамилия Рефетови кандидатства за канадско гражданство, но изискват от тях да се откажат от българското. Самуил не се съгласява. По-късно лекарят получава от българското консулство писмо, с което го викат да положи военната си служба (заплашен е с глоба и затвор). Майката съветва Самуил да не се връща в България. Скоро след това получава още едно писмо, в което е осъден на две години затвор.

В Канада Самуил следва биология в Университета в Монреал, а по-късно - медицина в университета "Макгийл". Това е най-престижното висше училище в Страната на кленовия лист. В него има 6 болници, 73 научноизследователски института и 17 библиотеки.

Към лекарската професия е насочен от един от най-великите мъже на нашето време - германския лекар, философ, теолог, пианист и мисионер в Африка Алберт Швайцер (1875-1965). По-късно той става Нобелов лауреат за мир. Край него младият Рефетов бива запленен от тропическата медицина. Лекарят заминава за джунглите на Амазонка, за да изучава тропическите заболявания. После се записва в Училището за тропически болести в Лондон. Пет месеца преди старта на обучението от канадското правителство спират стипендията му. Вземат решение, че не е нужно страната да влага средства за студенти и да ги обучава, след като в нея няма такъв здравен проблем. Така нещата приключват, а родителите на Самуил са безкрайно доволни, че синът им няма да ходи в Африка.

Следващите години той практикува в известни болници, изследователски лаборатории и университети в Монреал, Лос Анджелис, Масачузетския технологичен институт, Кеймбриджския и Харвардския университети, за да стане директор на Лабораторията по тиреоидни изследвания и ендокринната лаборатория на Чикагския университет.

Ключов за работата му е престоят му в Лос Анджелис. По време на рутинен работен ден в интензивното отделение на болницата докарват глухонямо момиче от мексикански произход, пострадало при катастрофа с камион. Лекарите назначават пълни изследвания, но стигат до извода, че нещо не е наред с щитовидната жлеза на пациентката.

Тогава един от тях си спомня, че д-р Рефетов (от същата болница) има по-задълбочени познания относно щитовидната жлеза, тъй като сериозно се занимава с ендокринология покрай шефа си, който е уважаван специалист в областта. Освен това той говори отлично испански език и може да комуникира с майката на девойката. Диагнозата се оказва предизвикателство. Резултатите от изследванията показват, че един от хормоните, отделяни от жлезата, не действа на тъканите. Правят изследвания и на двамата й братя. Оказва се, че те имат същите симптоми. От една страна, им липсва щитовиден хормон, от друга излиза, че го притежават в излишък.

От Лос Анджелис д-р Рефетов заминава за Харвард, за да разкаже за случая на световноизвестния учен по проблемите на щитовидната жлеза проф. Леели де Грут. Той връща българския си колега обратно в Града на ангелите, за да направи на пациентката кинетичен анализ с радиоактивен йод. Провеждат се дългогодишни изследвания на над 2 000 пациенти, страдащи от непознатата болест на щитовидната жлеза, които получават радиоактивен йод. Пациентите обаче живеят в един от най-рисковите квартали на гетото на градчето Уотс. Когато д-р Рефетов пристига, там вече са избухнали размирици, придружени от стрелба. Правителството на САЩ изпраща Националната гвардия да въдвори ред. За да може да си върши работата, докторът се движи с въоръжена охрана от шестима войници.

Лекарят преглежда още веднъж резултатите от изследванията и стига до заключението, че освен хормона трябва да има и друг фактор, осигуряващ въздействието му върху организма на пациентите. Следователно е нужен рецептор, за да може хормонът да влияе върху тъканите, иначе няма как да се получи. За съжаление, на медика са нужни още близо двайсет години, докато благодарение на напредъка в генетиката, разнищи загадката. Едва през 1989 г. случаят е решен.

Вижте и втора част, за да разберете как се случва това.

По статията работи: Виктория Милова


Четете още:

🔴 Имунната ни система възприема вредната храна като инфекция

🔴 ВИТАМИН С ДОБАВКА

🔴 СРЕБЪРНА ВОДА И КЛЕЕВА ТИНКТУРА СРЕЩУ ХРЕМА И ЗАПУШЕН НОС





Източник: Фрамар





Коментари

горе