Йовков - разказвачът на българската душевност


Българското е вечно, както и Йовковите творби.

- Йордан Стефанов.
- А дядо ти?
- Йовко.
- Добре, отсега нататък ще се наричаш Йордан Йовков.
Това се случва в четвърти клас, когато малкия Йордан, закъснял за час, виновен се изправя пред учителя. и така до днес името му остава като символ на човешкото, на доброто.
Йордан Йовков е роден в живописната Жеравна на 9 ноември 1880 г. Тук минават детските и юношеските му години и завършва основното си образование. Когато е на две години, баща му купува голям имот в Добруджа. След като завършва втори клас, Йордан Йовков прекарва една зима и две лета в Чифуткьой (сега Йовково), където помага на най-големия си брат – Йосиф.

Йовков е страстен любител на животните, особено на конете и овцете. Майка му си спомня, че като по-малък често го намирали заспал сред овцете. Имотът им е голям: 700-800 декара, с много рогат добитък. Имат хергеле от 80 коня. Йовков много обича да бъде сред тях, кръщава ги с имена. Умее да ги опитомява и после ги язди. Къщата им е голяма, стара. Пред нея се издига вековно акациево дърво. Бащата на Йовков бил едър, висок, строг човек с чорбаджийски вид. Йовков по характер и по външност прилича на майка си.
Писателят завършва гимназия в София през 1900 г. От 1902 до1904 година е в школата за запасни офицери в Княжево. Записва се студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Завръща се в Добруджа и учителства в различни села до 1912 г., когато е мобилизиран.
Йовков е ненатрапчива личност, скромен и съвсем обикновен. За него професор Казанджиев казва  " „Йовков не правеше впечатление от първа среща. Нужно беше да се дружи дълго с него, за да се разбере какви богатства крие в душата си. Тогава ставаха възможни и ония искрени и сърдечни разговори, в които той се откриваше и доверяваше. Моята дружба с Йовков започна в Европейската война през 1915-1916 г. Охранявахме съседни участъци при река Места, та често се срещахме. По-тясна обаче стана тая дружба от есента на 1927 г., когато Йовков, току-що завърнал се от Букурещ, дойде да живее у нас."

Писателят не обича да говори за творчеството си, в общество е забавен,но темите са от живота и най-вече - от времето, прекарано като учител в Добпуджа - време белязало не само личния му живот, но и творчеството му.
Цялото това житейско многообразие и богатство е събрано в разказите и повестите му - извор на човещина, на доброта, на българщина. Творбите му имат своя атмосфера, героите му са ярки характери, оставящи отпечатък със силата си, с добродетелта, с човечността. Те са събирателе образ на оня български дух, който искаме да съхраним и предадем на идните българи. Защото българското е вечно, както и Йовковите творби.

70 книги на Йовков са преведени  на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици. 


Четете още:

🔴 Агенция осигурява помощници на възрастни хора, заплащането е близо 1000 лв.

🔴 Българин напусна работа заради селфита на прага на смъртта

🔴 Отново сем. Демиреви - на гости в монтанско





Източник: club50plus





Коментари

горе