Защо напуснах България?

Боян Петров - легендата, която покори Еверестa на емпатията



Не откриха Боян. Колкото и голяма да бе вярата ни, Шиша Пангма го прибра при себе си.

 

Повика го и той нямаше друг избор освен да последва мечтата си докрай. Мечтата е като огъня – гори, но никога не тлее.

 

Аз знам, че Боян не се е страхувал. Каквото и да го е сполетяло. Независимо какво не е успял да предвиди. Това е без значение вече. 

Всъщност природата е непредвидима. Тя има свои собствени закони. Колкото и да се опитваш да предвидиш какво ти е намислила, колкото и да анализираш прогнозата за времето, колкото и да си подготвен – не може да бъде достатъчно. Там горе винаги може да изпаднеш в ситуация на бедствие. Пропадаш в пукнатина, отнася те лавина, измръзваш, спираш да дишаш. Всичко е възможно. Всичко е допустимо.

боян петров

Изумява ме куражът на Боян Петров. Изпълва ме с възхита. Това да имаш диабет, да си на инсулин, да си оцелявал десетки пъти, само на крачка от смъртта, на пагубната, същинска, бяла като хималайски сняг смърт. Една грешна стъпка и земята под теб се разтваря и те поглъща. 

 

Всеки алпинист поема този риск – да замине и повече да не се върне. Да остави семейството си в ступор. Не искам да мисля какво им е на близките на тия хора. На съпругите им, на майките им, на децата им...  Как ли се чувстват те, сред цялата гнусна жълта преса, която не се спира дори пред човешката трагедия.

 

Наскоро имаше фалшива новина, че са го намерили жив, после почнаха да предполагат, че се е самоубил, после казаха, че шерпите са го убили. Изобщо – пълен абсурд. Чудя се как не ги е срам да се хранят от скръбта на страдащите. Добре, че жената на Боян Петров има такъв силен дух и също като него е пример.

 

За всички останали жени, които желаят мъжете само и единствено за себе си. Радослава Ненова е обратното – тя показва една любов, достигнала до апогея на свободната воля. Така трябва да се обича според мене. Без граници и окови. Така зачиташ избора на другия. 

Не на последно място, искам да обърна внимание на самата спасителна операция. Уважението към Боян, респектът към неговите постижения и личността му, обединиха три държави. Всички тези екипи, тръгнали да го търсят, заслужават поклон доземи. Китай и Непал дори забравиха за старите вражди и ще работят заедно и занапред.

Това изчезване промени света по един или друг начин, сдобри ни, обедини ни. Всички нас, които вярвахме до последно. Всички нас, които макар да звучи нездраво – още вярваме, че Боян ще се появи от някъде и ще ни съобщи с усмивка как е успял да се спаси на косъм за пореден път. Уморен, но усмихнат. Така си представям по-хубавата реалност.  Ще ми се да беше възможна.

 

Няма нищо. Няма защо да скърбим за легендите. Те не умират. Не полагат телата им в ковчези. Не изписват датите на кончините им върху мрамор. Те просто остават. Високо. В обятията на своите последни върхове. Там е Боян Петров, Там е Христо Проданов. Там са и останалите, които не са нуждаят от кислород, за да дишат.

Росен Карамфилов

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: edna

Следваща статия:
20 години майка и син от Полски Тръмбеш чакат чудото момчето да стане от инвалидната количка

Коментари

Видео на деня

горе