На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)

Столетници, живи 40 г. след рак, разклащат теорията за добрите гени



Учени, които ги изследват: Лоша наследственост, изглежда, не пречи за

дълъг живот, ако има защитни гени

Лошите гени, свързани с тежки диагнози и дори с рак, невинаги водят до преждевременна смърт. Такова предположение правят наши генетици на базата на досегашен опит с проучване на българските столетници и данни от подобни проекти сред други народи.

“Когато кандидатствахме за одобряване на проекта, поставихме хипотезата, че геномът на дълголетниците е златният стандарт за здрав геном - обясни пред “24 часа” проф. Драга Тончева, член-кореспондент на БАН, национален консултант по медицинска генетика, ръководител на Катедрата по медицинска генетика в МУ - София, и на Националния геномен център за социалнозначими заболявания. - Проблемът е много интересен, тъй като и

при столетниците

се срещат

патологични

варианти,

което предполага, че даже да носим “лоши” гени, това не означава, че задължително ще се разболеем. Възможно е други фактори да имат по-силно влияние върху функцията на патологичния ген. На основа на генома на столетниците ще получим много по-вярна представа какво е клиничното значение на тези варианти. Щом се срещат при столетници, е логично да се мисли, че те не са с водещо въздействие.”

Проектът е 2-годишен и се финансира от Фонда за научни изследвания. В рамките му текат геномните изследвания на първите 40 от общо 246 български столетници, включени в научната разработка за създаване на национална генетична банка и проучване на водещите фактори за доброто здраве и дълголетие на хората у нас, които живеят повече от век.

Геномните изследвания са по-обширни от изследване на гените -

гените са само

от 1,5 до 2%

от генома,

обясни проф. Тончева. Извличането на данните се прави в лаборатория в чужбина, която разполага със секвенатори - анализираща апаратура от последно поколение.

Допълнителен мотив е възможно най-пълна идентичност с дизайна на проучванията на дълголетници, които се правят по света.

Очаква се при анализа на генома, който е най-важната част от проекта, да стигнем до няколкото или може би няколко десетки варианта, които правят възможно някои хора да живеят до 100 и повече години, живот, по-дълъг с 1/3 от средната продължителност за държавата, допълни генетикът Любомир Балабански от екипа на проф. Тончева.

Нашите учени разглеждат и

данни за генома

на хората над

110 г. по света -

суперстолетниците,

чийто геном е златен стандарт в генетиката.

“Особено внимание се обръща на туморсупресорни гени, потискащи развитието на ракови заболявания, и гените, свързани със сърдечносъдови болести.

При този анализ разглеждаме 600 различни гена и търсим дали има по-висока честота на патологични варианти, които имат отношение към злокачествени или сърдечни заболявания при хората със средна продължителност на живота и при суперстолетниците. Данните не показват значима разлика. Това навежда на мисълта, че у дълголетниците вероятно патогенните варианти не са по-малко, но

по-силно влияние

имат генетичните

варианти с

протективно,

защитно действие Тези първоначални анализи са важни, защото ще можем да сравним данните за нашите столетници с тези на суперстолетниците по света - в тази възраст разликата в продължителността на живота е значителна. С голям интерес очакваме да видим дали има съществени разлика в генома. На основа на генома на столетниците ще получим много по-вярна представа какво е клиничното значение на тези варианти. Щом се срещат при столетници, е логично да се мисли, че тези патологични гени не са с водещо въздействие”, обясни проф. Тончева.

Като първи потвърждения на хипотезата Любомир Балабански разказа, че и сред българските столетници, с които вече се е срещнал, има хора, които боледували от рак във възрастта между 60 и 70 г.

Оперирани са

и са доживели

завидните

над 100 години “Вероятно дори да сме родени с някакво предразположение за онкологично заболяване, при адекватна медицинска намеса навреме това не би попречило да живеем и век”, коментира генетикът. Оптимистичният извод, който можем да направим за нашите столетници, е, че даже тежките заболявания, каквито са раковите, трябва да се разглеждат не изолирано, а във връзка с генома, за да се прецени дали ще повлияят върху дълголетието на човека, допълни проф. Тончева.

“Картата” на

столетниците

разбива мита

за Родопите като

меката на

дълголетието

За разлика от миналото там вече няма много хора на преклонна възраст с изключение само на Кърджали и региона. В цялата област Смолян например са едва 3-ма.

По данни на статистиката в област Видин има само 1 човек, живял повече от век, а в София са относително най-много, но това е заради многото жители на столицата. Абсолютните числа са по-впечатляващи, но научно по-прецизната мярка са брой столетници на глава от населението. Такъв подход очертава като

рекордьори

по столетници

областите

Пазарджик,

Благоевград,

Кърджали

и Шумен,

обясни генетикът. Той лично е разговарял с всички столетници, от които до момента е взет материал за геномен анализ. Според учения

не се очертава

връзка между

вегетарианството

и здравето и

дълголетието

Най-често хората разказвали, че са се хранили с “каквото е имало”, но като цяло не са преяждали. Повечето не са пушили, не са прекалявали с алкохол и почти всички са работили и са били физически активни цял живот. Над 50% си обясняват своето дълголетие със спокойния живот, който са водили, въпреки че са от поколението, преживяло две световни войни. Това, което обединява в най-голяма степен столетниците, е, че имат в рода си дълголетници. Затова и е толкова голям интересът към гените им и дали има специфични протективни фактори, които човек получава от родителите си.

Източник: 24 часа

Следваща статия:
Синоптикът Боряна Маркова обяви идат ли нови природни аномалии и какво ни чака ден след потопа, удавил София!

Харесайте ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе