Златоград – градът на Дельо Войвода

Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един град с богата история и култура, който носи патриотичния дух на миналото, център на най-старите традиции на материалната култура на българите. И ако вече сте се вдъхновили от моята разходка в Родопа, забегнете още малко на юг и се разходете из Златоград.

Архитектурата на Златоград се отличава с възрожденски стил, зидовете около дворовете на къщите са снежнобели (според някои хора оттам идва и старото име на града – Беловидово), с масивни дъбови врати, впечатление правят и кръглите комини. Разхождайки се по малките улички, със сигурност ще забележите, че почти във всеки двор има и кладенец. В Златоград са регистрирани цели 120 архитектурни и археологически паметника, така че със сигурност разходката ви до разположения в южната част на Родопите град, ще бъде пълноценна, образователна и вдъхновяваща.

Златоград е известен и с легендата за Дельо Войвода, прочут със своята смелост и борба срещу ислямизирането на българите в Родопите - на него е посветена и песента „Излел е Дельо Хайдутин“ в изпълнение на обичаната Валя Балканска. Българската народна песен се превръща в музикално послание от Земята към необятния космос след като е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“. Въздействието ѝ и зарядът, който носи, кара всеки българин (и не само) да настръхва, докато я слуша.

Носят се много легенди за Дельо Войвода, които разказват за несломимия му дух и смелост. Дельо бил неуязвим за турците, каквото и да правели, за да го заловят и убият, той винаги се измъквал жив и затова те трябвало да си послужат с хитрост: "Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече". Местните хора разказват, че войводата е убит със специално излят за него сребърен куршум (една от версиите е, че турците успяват да откраднат една сребърна пара от Дельо хайдутин и с излетия от претопяването ѝ куршум, да го застрелят от засада). Друга легенда разказва, че Дельо бил влюбен в българомохамеданката Гюлсюме, която турците измъчвали, за да го издаде, но тя не отронила и дума и останала вярна на любовта си към него въпреки невъзможността да бъдат заедно. Тя неведнъж предупреждавала войводата за опасността, но той така и не я послушал.

Паметникът на Дельо Войвода, прегърнал своята любима, можете да видите в центъра на града, а близо до реката, където се предполага, че е застрелян, има и паметна плоча в негова чест.

Златоград впечатлява и със своята чистота, подреденост и спокойствие. Центърът е отрупан с цветя, разстоянията са кратки и ако разполагате с повече свободно време, ще можете да го обиколите без проблеми. Градът предлага достатъчно места, където можете да отседнете: от спа хотели до типичните възрожденски къщи, така че има избор за всеки вкус. Има и много различни ресторанти и механи, където да се насладите на вкусна и наистина добре приготвена храна. Не пропускайте да опитате и специалното въртяно кафе на пясък – една от атракциите на града. Начинът на поднасяне и вкуса му ще ви впечатлят и ще добавят още положителни емоции към разходката ви в красивия град.

Какво да посетите в Златоград?

Археолого-етнографски музей – обикновено туристическите обиколки започват от него. Къщата, в която се помещава музейната композиция, някога е била собственост на Александър Чанов - заможен производител на аби и търговец на тютюн. В музея се намира и печата от 100-те национални исторически обекта.

Музейна сбирка на съобщенията – единствена в България.

Занаятчийските работилници – имате прекрасната възможност да се докоснете до старите български традиции и култура като разгледате и работилниците, които работят целогодишно, да поздравите и да поговорите с майсторите там, да видите отблизо процесите на работа, както и да закупите нещо за спомен. На разположение са терзийска работилница, където се изработват облекла от всички етнографски области на България, тъкачна работилница, гайтанджийска и златарска работилница, грънчарска, ножарска и сарашка работилница – за обработка на кожи.

Взаимното училище – то е поместено в двора на църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“ и е изградено с дарения и доброволен труд от местното население през 1852 година. Това е и първото светско училище в Южна България. Там можете да видите музейната експозиция „Просветното дело в средните Родопи“, да разгледате отблизо класната, учителска и битова стая, където са се събирали и почивали учителите. Чувството да се докоснете отблизо до тази възрожденска атмосфера и просветителски дух е наистина невероятно.

Църквата „Свето Успение Богородично“ – храмът е изграден по време на Възраждането през 1834 година – това е и една от най-старите църкви в Родопите. Храмът е вкопан около 1,5 метра в земята, а в двора ѝ е запазено забележително килийно училище. Сред ценните икони вътре в църквата има и една дело на Захари Зограф.

Разходка в Златоград е един чудесен план за почивка през уикенда или лятната отпуска. В близост до града има още много места, които могат да се разгледат в случай, че решите да останете за повече дни :

Светилище „Белото каменье”, където са открити голям брой находки – дарове, принасяни от древните хора на езическите богове;
Природните феномени – скали с любопитни форми на различни животни, свещено място за местните хора (намира се на 10 км от града по пътя за Кърджали, между двете родопски села Добромирци и Бенковски);
Перперикон – свещеният град на траките;
Светилището на Орфей – намира се над село Татул, Момчилградско.

Имайте предвид, че пътят в този край на страната се състои от наистина много завои, но красотата, с която ще сте заобиколени, ще компенсира това малко неудобство. Намерете си приятна компания, вземете фотоапарата и доброто си настроение (не забравяйте и книжката за печати от 100-те национални исторически обекта в България) и се насладете на тази прекрасна исторически и културно значима дестинация. Освен, че ще се откъснете от проблемите и стреса, ще можете да обогатите общата си култура и да разгледате необикновени, забележителни места: „Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат чуден свят.“ – Иван Вазов