Великолепният Орлин Горанов:Лятото ми ще е "Мамма миа"


Изглеждам "така", защото съм позитивен!

Кой е той

Орлин Горанов е сред емблемите на родната музика, носител на множество наши и чуждестранни награди. Роден е на 8 август 1957 г. в Берковица. Музикалната му дарба е открита от Стефан Диомов по време на военната му служба в Ансамбъла на ГУСВ, чийто солист остава до 1985 г. През 1980-те и 1990-те години особено популярен е дуетът му с Кристина Димитрова. Тези дни стана ясно, че Орлин Горанов ще участва в първия мюзикъл на сцената на Софийската опера - "Мамма миа", с премиера на 18 юли. У нас спектакълът ще бъде пресъздаден от акад. Карталов, а сред екипа са талантливите Ники Сотиров, Кирил Иванов, Влади Михайлов и много други.

- Г-н Горанов, как ви избраха за ролята на Сам, единия баща от "Мамма миа"?

- Лично акад. Карталов ми се обади миналата година още, когато идеята му изкристализира да направи мюзикъла. Тогава той взе и авторските права. Обади ми се и ми предложи точно този образ. И така започна всичко. Аз между другото си харесвам тази роля, изиграна от Пиърс Броснън във филмовата версия, и много се зарадвах на предложението. Той е прекрасен актьор, но мюзикълът няма общо с филма.

- Освен в София къде другаде ще видят зрителите мащабния проект "Мамма миа"?

- За трета поредна година царският дворец в крепостта "Царевец" във Велико Търново ще ни "приюти" и ще участваме с мюзикъла на фестивала "Сцена на вековете", това съвсем скоро ще се случи.

- Явно цяло лято няма да почивате, а рождения си ден как ще отпразнувате?

- Така се чувствам добре. Ето и в момента пътувам за Пловдив, където имам участие в летния фестивал на пловдивската опера - "Оупън еър" в Античния театър, с една продукция на варненската опера "Аз пея под дъжда" под режисурата на Борис Панкин, заедно с моя колега Мариан Бачев. Да, не спирам и с театъра. Вече имам две постановки едната е "Апокалипсис кога", продукция на кюстендилския театър, и "Операцията" на Иво Сиромахов, продукция на Сатиричния театър. Ще продължа и с концертите. Сега имаме един проект с моите колеги Роси Кирилова, Криси Димитрова, Данчо Караджов да обиколим летните театри с вечните хитове на българския поп. Отделно с Марги Хранова и плевенската филхармония правим песни от известни български филми, имам концерт и с Еделина Кънева и Орлин Павлов с Бургаската филхармония. Затова мисля, че на 8 август рождения си ден ще го изкарам на някоя от летните сцени. Но какво по-хубаво от това! Само да се събудя жив и здрав, слънцето пак да изгрее от изток и любимите хора да са около мен.

- Вярно ли отказахте отново офертата на риалити предаването "ВИП брадър", 100 000 лева са ви предложили?

- Не ме подценявайте, моля! (Смее се.) Общо взето, екипът ми се обажда почти всеки път от самото създаване на този формат, но това не е моят филм. По-скоро бих участвал в "Сървайвър". Бих опитал.

- Участвахте в "Черешката на тортата", голям кулинар сте?

- Ооо, има от кого да се уча! Съпругата ми Валя, както и кумата ми Катето Евро са богини в кухнята.

- Пеете ли си "Светът е за двама" под душа?

- Хаха, понякога. Знам, че всички знаят тази песен, но това, което мен ме тормози, е, че в медиите рядко се пускат песни от моето време, от времето на естрадата, защото все пак музиката не започва от вчера, а има много богата история. Така, както правят повечето уважаващи себе си нации - Франция, Италия, Германия. В програмите на националните ни медии българската музика трябва да бъде приоритет. Нашите песни станаха популярни точно затова, че в онези години имаше ротация нонстоп. За да стане едно парче популярно, трябва да има въртене, не е достатъчно само артистите, които са го записали, да го изпълняват по концертите си - защото едно е да го чуят 1000-2000 души, съвсем друго 50 000 или 500 000 на ден.

- В периода, когато спряха да излъчват песни на вашето поколение изпълнители по радиото и телевизията, имахте ли моменти, в които сте се отчайвали и сте мислели да спрете да се занимавате с музика?

- Според мен това беше нормалната болест на ранната демокрация, която трябваше да се изживее, и тогава песните, които преди 10 ноември се слушаха тайничко, говоря за чалгата - изведнъж избухнаха. Това си е в реда на нещата, защото една музика, която е била един вид забранена, изведнъж блесна с пълна сила. Лошото е, че забравихме основния постулат, че като част от изкуството и музиката също има възпитателна цел. Не съм против тези хора, те си вършат работата, но всяко нещо трябва да си има място и време. Лошото е, че в момента в световен мащаб всичко е турбо чалга - като се почне от реге тона и всичко е в тази стилистика - дали "Деспасито" или друго... всичко е еднакво.

- Някои от младите изпълнители обаче ще кажат, че им завиждате?

- Хаха, на какво да им завиждам? Моята биография се вижда. Аз съм възпитан така - негативизъм, злоба, завист - тези неща са ми чужди. Мога да се зарадвам на чуждия успех и съм го правил не един и два пъти, а това нещо някои хора ги дразни зверски.

- Според вас българската музика в добра посока ли се развива, или още звучим като в кръчма от 90-те?

- В последните години според мен българската музика напредна в много отношения - като композитори, автори, изпълнители. Спокойно можем да сме конкурентни на световния пазар, защо не?

- А на вас какво ви се пее още на сцената?

- Още не съм изиграл своя Хамлет и не съм изпял песента, която бих искал да изпея. Ще поживеем и ще видим.

- Изглеждате прекрасно, на какво се дължи това?

- Много често хората ме питат каква ми е рецептата да изглеждам така. Не знам как изглеждам всъщност, дали добре или зле. Те питат: "Каква е рецептата да изглеждате така?", а аз ги питам: "Какво значи "така"? И обяснявам, че не спя в хладилника, не се ограничавам с диети, напротив, опитвам се да бъда позитивен напук на всичката гадост около нас. Според мен това е рецептата, да правиш всичко възможно, за да балансираш между бялото и черното, поне да ги изравниш.

- За какво си мечтаете?

- За нормални неща. Хората да бъдат повече хора, отколкото човеци, да гледаме на живота с надежда и с любов, да си помагаме, когато можем. Както казва Сервантес, рицарството не е да дадеш подаяние на падналия, а да му подадеш здрава ръка, за да може да се изправи и да поеме пътя си отново.


Четете още:

🔴 Добре дошли в Залата на срама на българските медии!

🔴 Габровски овцевъди даряват животни на колегите си от Ямболско

🔴 Лаймска болест, летни вируси... Как да се предпазим? (ВИДЕО)





Източник: Днес.БГ





Коментари

горе