Младата докторка Ралица Банова избра да лекува деца в Горна Оряховица

„След дипломирането започвах да си търси работа в Плевен, но нямаше свободни места, после дойдох до търновската болница и ситуацията се повтори. Приятелят ми даде идея да пробвам в Горна Оряховица. Отидох в МБАЛ „Св. Иван Рилски“, директорът д-р Иван Иванов ми предложи различни дисциплини и аз си избрах педиатрия. Когато влязох в отделението, разбрах, че това е моето място, просто се влюбих в звеното“, разказва д-р Банова.

Най-силно я впечатлило отношението на персонала и начинът, по който я посрещнали. Всички в екипа били щастливи, че най-сетне идва млад кадър. В отделението не е имало специализант поне от десетилетие, всички работещи в звеното са жени, по-големи от Ралица и по нейни думи тя ги чувства като майки.

„Уча се от всеки от работещите тук и с всеки изминал ден се убеждавам, че по-малките болници предоставят по-голям шанс и перспектива в сравнение с областните лечебни заведения. Тук имаш самостоятелност, а в големите – винаги си под контрола на някого. Това не е лошо, но в моя случай сам се учиш да реагираш както трябва – да мислиш и взимаш правилни решения, в същото време винаги има кой да те подкрепи, ако се колебаеш“, смята Ралица.

Основното правило, което следва по време на работа, е винаги да влиза в обувките на пациентите, колкото и малки да са те, използвайки помощта на родителите. Признава, че е притеснително да лекува деца, които дори не могат да говорят и да си кажат какво ги боли, но когато се запази спокойствие и се действа хладнокръвно – резултатът винаги е положителен. По нейни думи родителите никога не бива да долавят как се чувства самият лекар, защото тогава и те изпадат в паника. Категорична е, че няма по-прекрасно чувство от удовлетворението за добре свършена работа. Но за да оздравее един малчуган, педиатърът първо трябва да спечели доверието му.

„Болните деца не са в настроение и са раздразнителни по обясними причини. Важното е да подходиш с усмивка, да намериш общи теми, които да ги предразположат. Те усещат добронамереността. Когато говориш спокойно и внимателно – няма как да сбъркаш. Разбира се, и героите от детските анимационни филмчета винаги помагат за скъсяване на дистанцията“, допълва специализантката.

В свободното си време Ралица обича да чете книги и да ходи на планина. Мечтае един ден на има три деца, но не планира момента, в който да стане майка. Според нея това се случва, когато Бог реши. Сигурна е само, че ще гради кариера и семейство в Горна Оряховица, а възможността да емигрира изобщо не съществува.

„Никога не съм мислила да замина да живея и работа в друга страна. Няма смисъл да учиш толкова години в България, родителите да влагат пари в образованието ти и накрая да им помахаш от самолета. Дълг на младите лекари у нас е да лекуват българи“, завършва Ралица.

Галина ГЕОРГИЕВА

Четете още: