Явор Дачков изригна срещу образованието във фейсбук: Детето ми носи 17 некадърни учебници и тетрадки...


Журналистът Явор Дачков изригна в личния си профил във фейсбук срещу образованието в България и изрази мнение, че по време на социализма е било малко по-добро.

Ето какво написа Дачков:

Детето ми носи 17 некадърни учебници и тетрадки, които тежат около 10 кг. Плод на българската алчност и българското бездарие - две в едно. Тежестта на образованието, което получава клони към нула. Ще разчита като мен на обща култура, на образованата си майка, специализирала в Белгия и Канада и добри семейни приятели. При соца образованието беше малко по-добро, макар и с голяма идеологическа фира и бели петна в цели области от хуманитаристиката, държащо децата също така далеч от същината на този процес. Поне имаше дисциплина - казарма от селски тип. И тогава и сега олимпиадите по математика и художествена гимнастика бяха на почит. И двете Българии възпитаваха и възпитават формални граждани, които от малки научават, че всичко е микимаус в тази среда. И че ходят на училише и завършват висше, защото трябва, а не защото принадлежат към обща култура, обща традиция, общ смисъл и защото са призвани да бъдат хора с разум и сърце, създадени за по-голям план от нуждите на хранителната верига. "Приносът" на демокрацията е, че разбраха, че няма защо да се напъват за висше и да си губят времето с глупости. Донякъде са прави, защото да продължиш тази формална мъка от първи клас до 23 годишна възраст е чиста загуба на време, ако трябва да оцеляваш в хранителна верига. Първият учебен ден винаги е бил отвратително преживяване за мен. Скомина на принудително закарване в общата глупост. По едно време имахме и бодливи униформи, та беше и буквално. Отделен е въпросът, че най-хубавите ми години бяха в езиковата гимназия във Враца, но това беше въпреки системата, а а не поради нея. Първият учебен ден бе травматичен и продължава да е, не защото мразя социума и образованието, а защото се нараних дълбоко от срещата си с тях. Обичам и двете, но не мога да ги понасям в тази среда. Трудно понасям и социалното си лицемерие, което развих, за да оцелея без да се налага да емигрирам, но се радвам, че има Фейсбук, та от време на време да се изкажа по нарцистични и емоционални нужди.


Четете още:

🔴 Ралица, която бе смазана от ТИР: Аз нямам вина, че сте стряскащо безмозъчни, наивни, глупави...

🔴 Един българин от битака: Как става това?! Полицейските кубинки тук са по-евтини отколкото в служебния магазин на МВР

🔴 "А, чи ко ши прая в тос скапан град" и бам, отиват в София после в чужбина





Източник: Petel





Коментари

горе