Владимир Карамазов: Харесвам жените със самочувствие и чувство за хумор


Напук на етикетите като „сексимвол“ и „суперкрасавец“, Владимир Карамазов не е от хората, които държат да са център на внимание. Напротив – признава, че най-добре се чувства в своя кръг от наистина близки приятели. И, разбира се, в работата си – на сцената или пред камерата. Роден е 27 април 1979 г. в София. Определя се като момче от крайните квартали. Участията му на сцената започват още в трети курс в НАТФИЗ. Името му нашумя особено покрай участието му в Survivor, a през 2018 г. ще го гледаме в сериала „Дяволското гърло“ по „Нова телевизия”.

Откриваме Владо в един приятен делничен обед на „Масата на Стралджанска“ в ресторант „Стария Чинар“, за да поговорим за клишетата в живота, за етикетите, които лепим за другите, трудно ли е да си известен в България и дали му остава време да изпие по една ракия с приятели. „Стралджанска“ е първата бутилирана мускатова ракия у нас. Произвежда се по семейна рецепта от 1986 г. от „Вила Ямбол“, а днес представя модерния прочит на това иначе традиционно питие.

Това момче в момента радва очите ни с талант и визия в сериала "Откраднат живот". Припомняме ви един разговор с него.

- Владо, разкажи малко повече за последната постановка „Танцът Делхи“?

- За мен е голяма привилегия да участвам в него, защото смятам, че бележи ново начало на българския театър – и като текст, и като сценична постановка. Имам удоволствието да съм единственият мъж с още пет жени на сцената. Освен в България ще го играем и във Франция. Ще ми бъде много любопитно да сравня българската и френската публика. Това съм го правил преди години с „Казанова“. „Танцът Делхи“ е представление, което не всеки би харесал, но на всекиго би било интересно да гледа. В постановката има театър в театъра, телевизия в театъра, кино в театъра.

- За какво разказва сюжетът?

- За една велика танцьорка, която измисля специален танц. Който го гледа, животът му се преобръща с главата надолу. Или просто остава в ступор за цял живот. Толкова драстично нещо е този танц, че само когато го гледаш, преживяваш страхотен катарзис. Всичко е измислица, но дава интересен поглед как човек трябва

да се спасява от света,

в който живеем, от смъртта, от всичките големи проблеми. Генералното послание е, че изкуството може да помогне на човека. Когато гледаш отстрани нещо подобно, започваш да правиш анализ на собствения си живот и да откриваш много неща и решения. Вече го играхме няколко пъти и наистина имаше хора, които са потресени – точно както в пиесата. Защото всеки преживява своите драми, мъки, а темите в постановката са толкова много, че все някоя от тях се оказва близка до важните за публиката. На мен самия също ми повлия. Един от най-големите ми проблеми в живота е, че винаги се опитвам да правя нещата такива, каквито на мен ми се искат. Тази цялата борба ме напряга, изнервя ме и живея в стрес. А точно в постановката се казва, че трябва да позволиш вътре в себе си на всичко, което се случва наоколо и навсякъде, да бъде такова, каквото е. И да не се опитваш да го променяш.

- Догодина ще те гледаме в най-новия български сериал „Дяволското гърло“, където ще разследваш мистериозно убийство. На сцената в театъра или пред камерата се чувстваш по-добре? Кое е по-твоето място?

- Щастлив съм, че в моята професия хубавите неща ми се случват точно когато имам най-много нужда от тях. „Дяволското гърло“ е страхотен проект, който ще помня за цял живот. Първо, защото в периода на снимките имах възможност да опозная Родопите. Второ, мисля, че направих

една от най-сложните си роли

до момента. Това тепърва хората ще го видят. Бих описал ролята си като трагедийна, защото на моя герой му се случват не просто драми, а съдбовни събития – с неговото семейство, с близките му. Беше ми много трудно да го изиграя. Затова, когато приключихме снимките, си казах, че това е един от върховете в професионалното ми развитие – и като преживяване, и като постигане на актьорски дълбочини и т.н. Смятам, че „Дяволското гърло“ ще бъде един от най-стойностните проекти, правени в България през последните години.

- До каква степен си самокритичен?

- Свикнал съм да играя главните роли. Така поемаш сериозна отговорност за това, в което участваш. Няма как да не съм критичен, дори много. Дори бих се определил като

маниак на тема критичност.

Докато работя, си поставям високи цели. След като ги постигна, съм ОК, но когато видя резултата отстрани, винаги осъзнавам, че е можело и повече. Всъщност за нас, актьорите винаги може да изиграеш нещо по-добре. Но предпочитам да е така, отколкото да съм вечно доволен от всичко и каквото и да направя, да се възхищавам от себе си.


Четете още:

🔴 Мъжът, закарал Северин от Русе до Хамбург, разказа какво е правил и говорил убиецът в колата! (ВИДЕО)

🔴 Напрежение в махалата в Русе: Рокери нахлуха за да търсят близките на Северин

🔴 Пръстите ще си оближете с тези меки сладки с тиква и крем (точно за сезона)





Източник: mila





Коментари

горе