Експертът по храните д-р Сергей Иванов: Не яжте пилешко!

Строителят Велин Чаушев: От 2 г. ваяскулптури с резачка



Велин Чаушев е на 47 години, родом от смолянското село Старцево. До 25-26 години е футболист в "Граничар" (Ивайловград), а преди това в детско-юношеските отбори на "Родопа" (Смолян) и "Вихър" (Златоград).

Голямата му страст в момента е изработването на дървени фигури с моторна резачка.

- Велин, кога се зароди страстта ти към извайването на дървени скулптури с резачка?

- Преди около 2 години. Излязох да нарежа дърва за печката. Докато чаках сина ми да се подготви вътре и да дойде да ми помага, реших да си поиграя малко с дървото и резачката. Получи се първоначално главата на малко мече. Не ми хареса особено. След това около 2-3 часа се занимавах да го дооформя и се получи малка мечка. Впоследствие това творение го подарих на един приятел в Старцево, който има механа. И скоро след това ме попита дали мога да му направя още една скулптура - орел, примерно. Казах му, че ще опитам. На другия ден получих вдъхновение и направих орел, който не беше толкова добър, колкото сегашните, които правя. С течение на времето станах по-опитен. След това направих друга. И още една, и още една. И всяка следваща започна да става по-добра от предишната.

- Колко творби си изработил?

- Не съм ги броил. Може би са около 35. В един момент хора започнаха да се свързват с мен и да искат да им правя - за домове, за градини, край камини. Имам скулптури в цялата страна.

- Какво изобразяваш най-често с дърво и резачка?

- Както животни, така и човешки образи. Вкъщи имам 2-3 скулптури на момичета. В началото започнах само с животни, а после се насочих към човешките образи. Последните ми творби, които направих, се получиха много добре. И това ме радва.

- Извайвал ли си известни хора или герои?

- Не! Хващам с резачката и каквото се получи. Като видя, че самото лице прилича на някого, тогава го кръщавам. Една от последните ми творби беше образ на мъж с брада и мустаци. Заприлича ми на дядо Добри и така я нарекох. Случайно стана. Имам една жена с кошничка, която ми заприлича на Червената шапчица. И я кръстих на нея. Нямам навика да вземам образ или идея, за да ги пресъздавам.

- Самоук майстор ли си?

- Както казах, преди 2 години просто излязох да нарежа дърва. Опитах с една скулптура и постепенно започнаха да се случват нещата. Вдъхнових се, че мъртвото дърво може да оживее. Режеш го, цепиш го и за нищо повече не става. С превръщането му в скулптура години може да радва хората.

- Нужно ли е дървеният материал да е специален?

- Не. От всяко дърво може да се получи, само да не е изгнило. Важно е фантазията да работи.

- Колко време ти отнема изработването на една скулптура?

- Различно е. Зависи какво творчество влагам в нея. Ако е човешки образ, отнема повече време. Там ми се налага да работя и с друг инструмент - драйвер. С него се дооформят миглите, очите, устата и носа. Нужно е много творчество, за да направиш човек от дърво. При животните се работи само с моторната резачка. Имам няколко скулптури, които ми отнеха повече време.

- Има ли фигура, която мечтаеш да създадеш един ден?

- Имам много идеи. Проблемът е, че в момента не разполагам с много материал като трупи. Повечето мои скулптури са от дървата за огрев. Миналата зима по едно време се оказа, че щях да закъсам за дърва - половината ми бяха за работа с резачката. Напоследък започнах да купувам други трупи.

- Би ли изваял себе си от дърво?

- Бих опитал, но не знам дали ще се получи.

- Извън хобито с фигурите с какво се занимаваш?

- От над 30 години се занимавам със строителство. Бях десетина години в София, но се прибрах в родопския ми край. И продължих да се занимавам със строителство. Хобито ми с дървените скулптури нищо чудно един ден да се превърне в основната ми професия. Не знам какво ще се случи в бъдеще. Много ме завладя извайването и ще му отделям все повече време. Виждам в очите на хората, че се радват, защото последните ми скулптури са наистина много добри.

- Обмисляш ли да участваш в състезания и фестивали, където да показваш творбите си?

- Бях поканен на първия фестивал на дървените скулптури в Боровец през май миналата година. Поради големия интерес направиха още едно издание през септември. Но и двата пъти не успях да отида - през май синът ми беше абитуриент и нямаше как да го оставя сам, а през септември скъсах ахилесово сухожилие. След четвърт век прекъсване реших пак да поритам на стадиона и се контузих. Така с моя късмет не отидох на нито един от двата фестивала. От тогава насам завързах много нови приятелства по целия свят. В Америка много се радват на моите скулптури. Интерес има и от Япония. С над 20 души от целия свят си общуваме за дървените фигури.



Източник: bgdnes

Следваща статия:
Чудовищно: Дете стана звездичка, чиновници си купиха нови джипове. За елита нещата се разрешават много бързо

Коментари

Видео на деня

горе