9-годишна шампионка по шахмат мечтае да победи Веселин Топалов

Все се канех да се срещна с Фабияна, която през 2017 г. постигна реми, предложено от Анатолий Карпов на 15-ия ход, и влезе в новинарския поток. Тогава световният шампион гостува в Стара Загора и откри турнира „Тракийско конче“. След мача момиченцето поиска автографи от гросмайстора за себе си и за 6-месечната си сестричка София.

Срещам се с нея след последното й състезание - Петия детски шахматен турнир за купа “Траяна” през януари, където се класира на трето място на класически шах. И след деветия й рожден ден - 29 януари. Питам по-трудно ли е било състезанието в новата възрастова група (до 10 години). “На състезание с никого не ми е било трудно. По-различното на това беше, че имаше хора с ЕЛО. Това показва колко си силен, ама аз не се притеснявам от ЕЛО-то. Защото бих с 1 700, което е доста добре”, обяснява ми Фаби (малките състезатели до 10 г. и 14 г. трябваше да са с международно ЕЛО до 1599 г.). Решавам да не питам повече за ЕЛО-то, защото ще се загубя из шахматните дебри, които за второкласничката са като разходка в парка.

Като най-трудно състезание тя определя математическия турнир “Иван Салабашев”, на който заема второ място. Фаби се записва за почти всяко от многото състезания, които се предлагат за деца в начална степен. Предстоят й три по математика и едно по английски език. Питам я кое занимание й е по-любимо - математиката или шахматът. “Математиката ми помага за шаха, а шахът за математиката. Но шахът е по-любим и засега няма как да бъде изместен”, сериозно ми обяснява второкласничката. Два пъти седмично тя ходи на тренировки по шахмат, два пъти на плуване (за поддържане на добра физическа форма) и веднъж на урок по английски език.

С шахмата я запознава баща й Николай - за да я занимава с нещо. Когато детето става на 5 г., майката Станислава я записва в клуба по шах на Народно читалище “Георги Бакалов” в Стара Загора. Треньорката Стефка Цонева обаче развива децата в клуба не само с шаха, а и с логически игри. Тя открива заложбите на Фабияна и я насочва към шахматния клуб „Траяна“, където момиченцето работи с треньора Боян Тонков. Таткото вече не й е интересен, като партньор в шаха. “Много лесно го побеждавам. Докато си обмисли хода, трябва да гледам детски предавания“, обяснява ми малката шахматистка.
Преди да сбъдне мечтата си да играе с Карпов през 2017 г. Фабияна печели първо място на блиц, второ място на ускорен и трето на класически шах на Държавното първенство по шахмат за 10-годишни в Плевен. Миналата година със златен медал на класически и сребърен на блиц и ускорен шах завоюва квота за европейското в Чехия. Там тя раздели 4-6 място с равен брой точки със състезателки от Чехия и Латвия.

Сега детето очаква сбъдването на другата си мечта - да победи Веселин Топалов.

Питам Фаби къде държи автографа от Карпов. Отговорът ме изненада: “На място, където никой не може да го намери и да ми го открадне. ”А кой може?" - “Софи, кой? И за нея взех, ама като е бебе… и не разбира още много.” Но занимава вече 2-годишната си сестричка с шахматните фигури и я чака да навърши 3 г., за да започне да я учи как се местят.
Фабияна се увлича не само от математиката и шаха. Обича да плете. В момента изработва шал, който ще бъде “най-малко с пет цвята”. Разнообразието на интересите й вероятно се дължи не само на възрастта й. Родителите на баща й са хора на точните науки. Живеят в Болоня, където преди две години Фаби им гостувала, а те я записали на коледен турнир по шахмат. От шест изиграни срещи постигнала пет победи и се върнала у дома с купа. Увлеченията по рисуването, плетките, бродериите и изработката на фигурки от фондан за украса на торти са по линия на мама, която е внучка на известния художник Иван Попчев и дъщеря на художничката Росица Попчева.

Каква иска да стане, когато порасне? Не знае, но знае, че няма нещо, което може да я откаже от шаха. Фабияна казва, че е хубаво да се побеждава, но не плаче, ако загуби. Обяснява ми, че докато се играе, има специален начин да записваш. След това треньорът преглежда ходовете “и когато има нещо, което не съм играла, го поправя”. А така следващия път тя ще играе по-добре.