Уникално: Родна билка громи раковите клетки за 48 часа!

Илиана Раева: Наско е тежък характер, но е кавалер



Днес това момиче става на 56. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Г-жо Раева, коя е последната борба и победа в живота ви?

Най-трудната битка, която съм водила в живота, е с мен самата, със собствения ми характер, с вижданията и разбиранията, които понякога е трябвало да преодолявам. Да не съм отмъстителна, ревнива, завистлива. Това е най-голямата битка, която съм спечелила в живота си.

Не се ли приемате такава, каквато сте?

Като млада имах черти, които ми пречеха във взаимоотношенията с хората. Трудно приемах чуждо мнение и смятах, че винаги съм права. Сега не е така. Друг проблем, който виждам, е моята амбиция, тъй като спортът те възпитава да се бориш и да си победител. И желанието да печелиш се пренася на всички нива в живота.

Битката със себе си в семейството ми е била, докато разбера, че за да оцелее, то е необходимо да съм грижовна майка, съпруга, страхотна любовница на мъжа си, да обгрижвам, да се съобразявам, да правя компромиси. А всичко това изключва егото.

Как се справихте с ревността?

Когато истински обичаш някого, трябва да си щастлив, когато той е щастлив. Всичко останало е егоцентризъм. Важен е и житейският опит. В момента не мога да си представя, че ще изпитвам ревност, а обичам мъжа си в пъти повече.

Не е ли по-трудно да задържиш вниманието на един мъж цял живот, както е във вашия случай, отколкото да печелиш ухажори?

Не трябва да ти е трудно да бъдеш с един мъж. Ако е така, значи не е необходимо да го правиш и е жертва от твоя страна. Аз съм била толкова дълго с Наско Сираков, защото ми е било супер и никой друг мъж не ми е привлякъл вниманието, както той.

Страдала ли сте от липса на внимание, защото той често пътува?

Двамата сме израснали по лагери и никога не съм страдала, когато той е бил някъде с отбора за месец. Липсвал ми е, но дълбоко в себе си съм знаела, че това е необходимо за работата му. А и от него винаги съм получавала много внимание. Ако става въпрос за трудните моменти с Наско, той е тежък характер, понякога се е налагало да направя нещо, което на него му харесва, а на мен не, но когато обичаш, всичко се получава.

Освен това сме си дали страхотна свобода. Той има своите приятели, лично време, аз също. Често жените обсебват мъжа. Аз съм го правила, обаждала съм се по телефона по 5 пъти, крещяла съм, правила съм чудесии в началото. От 19 години разсъждавам и възприемам семейния живот по друг начин. Да израсна като личност ми помогнаха двете ни фантастични дъщери Виолета и Славея. Нашият начин и усещане да възпитаваме децата беше, като не крием нищо от тях. От малки са знаели най-важните проблеми, които сме имали в семейството и професиите.

Кое е по-трудно - да накарате нещо да свършат децата ви, гимнастичките или съпруга ви?

Проблеми с децата съм имала само в тийнейджърските години. С Наско съм имала трудности, докато започнем да “мелим заедно брашно”, тъй като сме “два остри камъка”. Но съм разбрала, че не мога да кажа на мъжа си: “Направи това!”. Трябва да му вадиш душичката с памуче. Той е много добър, всеотдаен, грижовен, кавалер.

Лесно ли мотивирате момичетата в залата да тренират, когато са изморени?

Най-силното ми качество като треньор е, че няма състезател, когото да не мотивирам да “изравя” терена. Момичетата толкова вярват в мен, обичат ме и имат респект от мен, че не съм имала проблеми с тях.

Възпитавате ли ги, подготвяте ли ги за живота?

Както в залата, така и вкъщи говоря много, защото децата трябва да имат отношение и знания за всичко. В залата възпитавам момичетата какво означава да си спортист. А хореографът ни Людмил Коцев, който е изключително ерудиран, им говори за опера, музика, изкуство.

Как намирате мотивация да продължавате да работите в съвременната гимнастика и съдийство?

Обожавам всяка кауза пердута. Моето мото от дете е “Винаги има начин”. Не винаги съм успявала, но да усетиш вътрешния си комфорт не значи на всяка цена да си шампион. Аз съм падала и съм била смазана, но бързо се вдигам и съвземам. Когато преживявам страшен катарзис и проблем, имам нужда да се затворя в черупката си, да помисля сама и да взема решение. Това не значи, че не се вслушвам и в съветите на другите.

С кой недостатък се преборихте благодарение на работата си?

С липсата на търпение. Трудно ми беше да дисциплинирам себе си и точно когато ми писваше да стоя в залата, да остана на стола и да работя.

Една от мислите, в страницата ви във Facebook, е: “Щастието е ангел със сурово и тъжно лице” на Модиляни. Любима ли ви е?

Обичам да споделям мисли, които съм харесала. С мен самата също са споделени много неща, които са ми помогнали в живота. А мисълта на Модиляни казва, че щастието понякога се гради на много тежки моменти.

Друга мисъл, която прочетох, бе: “Само в книгата на живота може да открием това, което търсим”. Вие какво търсихте и намерихте ли го?

Всяко обстоятелство и ситуация, в които си попаднал, и човек, когото си срещнал, имат смисъл в живота ти. Непрекъснато се опитвам да разбера какво е важно за мен от всеки такъв миг. За мен най-важното в живота е да разбера смисъла на моето съществуване. Космосът, природата, невидимите закони, които започнах да усещам са най-важни. За да станем световни шампионки, трябваше да има някаква намеса извън нашите граници на мислене и съществуване, защото обстоятелствата бяха такива, че нямаше как да ни дадат златото. Най-добрите бяхме на ленти и обръчи, но ако нашите конкуренти бяха играли без грешка, нямаше да дадат медала на нас. И ето те сбъркаха, а ние не. Когато се случи нещо такова, усещаш Божията, космическата сила.

Харесвате ли силните личности в живота?

Обожавам силните жени и мъже. За мен това са аристократи и благородници по душа. Харесвам и успелите всякак - морално, материално, духовно. Харесвам шампионите, силните, красивите, ярките, отличаващите се. Не харесвам парадирането с това, че си скромен и семпъл. Но и в най-скромния и семпъл човек мога да видя ярко същество.

Преди време попаднах на книгата “Изворът” на Айн Ранд, която олицетворява моето виждане за хората. Тя изважда на пиедестал егото на човек и казва, че то е движещата сила за еволюцията на човечеството. От дете харесвам личностите, които не се страхуват да се изправят срещу обществото, да са различни и скандални, въпреки че то ги смачква.

Такива са били Леонардо да Винчи, Айнщайн, както и много други хора в областта на изкуството и спорта. Огромната трагедия на България е липсата на качествени, подготвени, можещи хора. Обществото не дава шанс на можещите, защото другите не могат да са като тях. В моята работа съм се срещала с всякакви карикатури, от които съм зависела за важни решения. Ако не бях с този характер да си вярвам...

Защо не отидохте да работите в чужбина?

За мен патриотизмът е болестно състояние. Не можете да си представите какви пари са ми предлагали, но в мен всичко се бунтува.

Значи парите не са важни за вас при вземането на решения?

Много са важни, но не най-важното. Знам и две, и двеста. Не съм се родила в двореца Версай. С мъжа си ходя в най-скъпите хотели по света, но когато съм с отбора, съм в третокласни. И това не е проблем за мен. Човек трябва да знае къде се намира и какво да прави.

Пожелайте нещо на нашите читатели.

Да са много здрави, да са устойчиви на трудностите, които ни обгръщат в ежедневието, и да не губят оптимизма си. Да уважават и да възпитават в духа на българските традиции себе си, семействата си, децата си. Да обичат, пазят и съхраняват българското!

снимка Валентин Киров и Донка Златанова за Studio Blick

стилист Мира Гюлева

грим Алина Манова

коса Детелина Михайлова

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: mila

Следваща статия:
Службите с горещи подробности за българската следа в терора в Нова Зеландия след срещата при Борисов

Коментари

Видео на деня

горе