Магнетичността на Чудните мостове



Пътуваме от Чепеларе за Пловдив, но не ни се иска да си тръгваме от Родопите. Жадуваме да черпим още от силата на Орфеевата планина и поемаме към едно енигматично място. На разклона с фигурите на гайдар и родопчанка, които ни приветстват с песента „Бела съм бела юначе“ поемаме към Чудните мостове. Пътят се вие покрай реката, но е осеян с множество дупки, съсредоточени да ги избягваме, хвърляме крадешком погледи встрани на омайната гора.

Паркираме колата и със слизането вдишваме дълбоко от свежия планински въздух. Спускаме се по стълбите към хижата и наоколо ни се издигат исполински борове. 

Едновременно съм изкушена да нощувам тук на почти 1500 м надморска височина и си представям как вечер на поляната танцувам със самодиви около огъня, но в същото време се страхувам от среща с таласъми, караконджули или пък змей, който според легендата е причина за създаването на феномена „Чудните мостове“.

Не знам, дали има истина в митовете. Посещавам много природни и културно-исторически забележителности, но тези скални мостове имат особена магнетична сила. Всеки път се чувствам така, сякаш идвам за първи път. Те са като портали към други светове. Минавам под големия мост и се чудя, дали ако затворя очи ще се озова във вълшебна приказка. Не ми се случва мигновеното чудо, замислям се обаче, че всеки герой преминава през трудности и изпитания, за да получи голямата награда, та сигурно и аз ще трябва да се потрудя.

Заемам се с първото изпитание да се изкача до отсрещната страна над малкия мост, понякога смяната на гледната точка ни помага да постигнем целите си.

Чудотворницата река Еркюприя смирена и тиха ми напомня, че с постоянство се успява във всичко, така както тя малко по – малко е изваяла очарователните Чудни мостове.

Винаги, когато имам нужда от чудотворна енергия се завръщам тук.

 


Четете още:

🔴 9 храни, които не бива да смесвате с лекарства

🔴 Учителка от Панагюрище извеза знаме за династията Асеневци и го дари на музея

🔴 Все по-лицемерно става в тази държава





Източник: tripdiary





Коментари

горе