Морето се напълни и се видя колко струваме


Първия път, когато полякиня си просна хавлията точно в краката ни, си помислих, че я е страх от… хм, морски пирати примерно. Акули, лоши хора, нахални чайки… Толкова си бяхме близки, че ние на воля обследвахме дали тя има пърхот в косата, а пък тя се беше вглъбила в педикюра ми. Моите две деца я прескачаха, на пръв поглед, внимателно, защото ги гледахме строго и възпитателно, а чуждите хлапетии директно подскачаха на хавлията <210>, защото нямаше къде другаде да стъпят, за да пренесат жизненонеобходимите кофички, лопатки, лодки, плувки и пояси към водата.


Сюжетът е от това лято в Приморско, северния плаж, на платената зона. Където се шири "аристокрацията" /комплект шезлонги и чадър са 18 лева/, а плебсът настъпва яко, излежавайки се на пясъка между "богатите", пред тях, зад тях, почти в скута им, но без да опъват свой чадър.





Така нямат право да ги изгонят от платената зона, защото условието е да забиеш чадър, обясни чичкото, който тичаше с джобен касов апарат и цъкаше бележки за 18 лева. Служителят на концесионера само вдигна изруселите си от слънцето вежди по адрес на чужденката и обясни, че нищо не може да направи, а отгоре на всичко дори и да можел, трябва да тича на втората си работа, така че сега не е удобно. Точка. Пред нашето семейство висна въпросът какво да я правим тази мадама, за да можем все пак да направим две-три крачки до морето. Малко като в приказката „вода гази, жаден ходи“. Имаме две опции - да <210> простим, защото е от далече и ако я разстроим с дребнотемията си сега, догодина няма да дойде на Черно море, а туристическият бранш ще плаче. Втората опция умря в зародиш, защото включваше кратък разбор с човека с касовия апарат, който да обясни правилата. В името на еврата в касичката на хотелиерите в Приморско си замълчахме. Буквално си прегризахме езиците, защото иначе щяхме да избълваме много нелицеприятни неща с тон, който подхожда на кварталната кръчма.

"); } else { document.write(" "); }


На следващия ден вместо една полякиня, пристигна цял катун хора - нашенци, които направиха лагера си пред заветната първа линия на плажа. На свободните две-три стъпки до водата. За да ги прескочи човек, трябва да е спортист ​- млад, здрав, енергичен, който си поддържа формата ежедневно. Реакция от представителя на концесионера - нула, нищо че те бучнаха и чадъри.






Трети ден ​- ще отмъщаваме! Получи се по най-балъшкия начин. Взехме си нашите три кила багаж, метнахме се в колата и отидохме на по-приличен плаж, пак за 18 лева. И разплакахме концесионера. Само нашата компания заемаше три чадъра и оставяхме на ден 54 лева. Математика за второкласник - колко ще загуби концесионерът, ако нас ни няма в неговата картина и подусловие -колко ще спечели концесионерът без нас. Отговор на а - 54 лева, както вече изчислихме, отговор на б - 0, защото катунът не плаща нищо за това, че се е разположил на платената зона.


И преди да чуя, че съм мрънкалник от най-популярния тип, в моя защита ще кажа, че като една средно статистическа туристка очаквам някой по-умен от мен да е измислил правила и да е въвел ред, който ние, останалите, да спазваме. Платената зона е платена, свободната е без пари. Две в едно не трябва и не може. За да дойдем и аз, и полякинята догодина пак на Черно море.


Четете още:

🔴 Пациент обяви Моника Димитрова за Мис Втора хирургия

🔴 Ето какво ще стане, ако пиете по 2 сурови яйца всяка сутрин

🔴 Задължителен паспорт на колата, колко ще ни струва





Източник: Марица





Коментари

горе